Следвайте "Буднаера" в Телеграм
Циганите не крадат, не просят и не лъжат
Само оземляването ще ги включи в българското общество
Десетилетието на ромското включване привършва. Резултатът от него се вижда колкото на комара грездеят. Кой е очаквал друго? Целта бе да се усвоят едни пари и да се имитира дейност пред чужденците.
Нужно е не десетилетие, а хилядолетие на ромското включване и то трябва да стартира с оземляване. Ромите имат нужда не от Хелзинкски комитет, а от някой Ленин, който да им подпише Декрет за земята. Има да го чакат...
Само чрез раздаване на ниви ромите ще сменят чергарския си бит и ще заживеят уседнало като българското племе. След 200-300 години промените в манталитета им ще започнат да стават видими. Някои ще прогледнат за истината и ще я различат от лъжата,
ще правят и
разлика между
свое и чуждо
Към 3000 г. всички роми ще са станали отговорни и честни. Тогава ще
изчезне сегрегацията, ще има смесени бракове и “циганският въпрос” ще е отпаднал.
Този подход се нарича антропологичен. Всички други са имитативни. До нищо не води дори нацисткото “окончателно решение”. То обаче пронизва като копнеж антициганските настроения и в днешно време.
От появата на циганите по българските земи през XIII в. до днес почти нищо не е направено за “включването” им. Така от тяхното хилядолетие са изпуснати цели 7 века. При комунизма те бяха оземлени и това даде резултат, макар да бе направено в разрез с антропологическия подход. Комунизмът забрани скитничеството и въведе адресна регистрация не за да приобщи циганите, а за да държи населението под надзор. А и към тях тези мерки се прилагаха половинчато и катуните им си сновяха из България чак до 80-те години на ХХ в.
Правна
антропология
Подобна снизходителност властта проявява и днес по отношение на циганите. Това много дразни. Обществото иска законът да се прилага и за тях. Има обаче една спънка. Ако към ромите се прилагат стриктно членовете за кражба, присвояване, грабеж и увреждане на чуждо имущество от Наказателния кодекс, в затвора ще влизат цели родове. Махалите ще опустеят, а България ще се нуждае от затвор с размерите на Плевенска и Ловешка област. Ще го обитават поне 300 хиляди души, жени, деца. Те ще трябва да бъдат надзиравани. Това ще осигури заетост за населението на двете области, но и ще го военизира. А за да им се осигури и работа, към затвора трябва да се прибави обработваемата земя на още две области. Сталин и Хитлер биха ни завидели за такъв ГУЛаг.
Полицията също не подхожда антропологически. Затова е безпомощна пред ромската престъпност. Да вземем за пример екипа, който безуспешно издирва гастролиращата в София банда обирджии на накити от минувачки в районите по северната тангента. Не можем да очакваме български полицай да е запознат с “Агресивност и психоанализа” на Лакан. Но ако някое софийско ченге прочете нещо от Марсел Мос, Малиновски или Леви Строс, веднага ще му светне къде да причака бандата. За нея жените са дивеч. Тя прилага добре изучен праисторически модел на ловуване. Има дори схеми на ловни райони с обозначени вектори на преследване, места за навлизане и оттегляне. (Жокер: Тъй като повечето нападения са на запад, сборният пункт за подялба на трофеите е някъде в триъгълника между надлеза “Надежда”, Централна гара - точката на оттегляне, и Лъвов мост - точката на навлизане. Дали не е градинката зад новотела?)
Подобен модел следват и циганските тумби, които прочесват полята и горите за всичко ядливо. В този случай те действат не като ловци, а като събирачи, т.е. с обхождане. Циганската сеч също си има своеобразие и няма нужда да си лесничей, за да я разпознаеш.
Циганският “почерк” в закононарушенията си личи по това, че те са безогледни по отношение на щетите и жертвите. Ако влак дерайлира заради липсваща скоба на релсите на стойност 5 лв., това е циганска работа. Ако жена бъде наръгана за едно синджирче на стойност 50 лв., това е циганска работа. Ако град остане без ток заради отрязан кабел на стойност 500 лв., това пак е циганска работа.
Но строго погледнато, циганите не крадат. Те си вземат от “природата”. За да бъде определено едно деяние като кражба, извършителят му трябва да е наясно, че отнема чужда вещ. Тоест, той трябва да прави разлика между свое и чуждо, да осъзнава какво е собственост.
Никое племе, прехранващо се с лов и събирачество, не обладава тази способност и това също е научен факт. Леви Строс например разказва в “Тъжните тропици” случка с вожд на враждебните индианци намбиквара. Онзи мярва часовника му, посяга, взема го и си го надява на китката. Ухилва се, но не дава нищо в замяна, не благодари. Все едно е видял сочен плод в полята и го е откъснал.
Тъй като постоянно са в движение, номадите нямат кой знае какви притежания. Вещите им - дрехи, завивки, посуда - са колкото могат да носят на гръб или в талига. По същата причина не трупат и хранителни запаси. Живеят ден за ден - ако има с какво, се тъпчат до пръсване, ако няма, гладуват със седмици. Те не са уседнали и поради това не складират съхраняеми хранителни излишъци.
В “Номади с големи лъкове” Алън Холмбърг пише за боливийските индианци сирионо: “Понякога изяжданите количества са огромни. Не е необичайно 4-ма души да изядат 27-килограмова дива свиня. При излишък на месо мъж е способен да изяде 13 кг в рамките на 24 часа. Веднъж в мое присъствие двама изядоха за един ден 6 маймуни, всяка от които тежеше По 5-7 кила, а вечерта се оплакваха, че са гладни.”
Това е еволюционно обусловен начин за запасяване с хранителни калории. Те се трупат във вид на подкожни мазнини в очакване на глада. Даниъл Евърет пише в “Не заспивай - има змии”, че при изобилие на храна за 3-4 седмици индианците пираха наддават с цели 15 кг и имат възглавнички от тлъстини по корема и бедрата.
Българските цигани масово гладуват и това е известно, но не се вижда. Вижда се анекдотичното излишество на веселбите им и на многодневните им сватби.
Никомахова етика
Най-често използваната фраза на езика на сирионо е “Дай нещо за ядене”. И при нашите роми най-използваната дума е “дай”, но тя погрешно се интерпретира като просия. Да просиш, означава да молиш за нещо чуждо, очаквайки щедрост. За ромите обаче представата за собственост е още зачатъчна. Към ценностите те се отнасят като към подлежащи на вземане и подялба. С “дай” те искат полагащото им се. Марсел Мос подробно е разяснил правилата на великодушието и принципите на вземането и даването в ловно-събираческите общности. Вещното право в тях е доста различно от класическото римско право и това има далече стигащи последици за морала.
Циганите у нас чакат не само земя от своя Ленин, но и етика от своя Аристотел. Чакат Кант да им формулира категоричния императив, после своя цигански Хегел и т.н. Но понеже ги няма, циганите не само не крадат и не просят. Те и не лъжат, строго погледнато.
Лъжата е съзнателно изопачаване на истината. За да си лъжец, трябва да имаш представа какво е истина и да си наясно със статута й в обществото. Ако лъжите можеха да се преброяват като населенията, щяхме да се стъписаме колко много се лъже у нас. Има страни, в които се лъже дори повече, но в Европа България изглежда да е първа. Ромите ни са с най-голям отрицателен принос към българската откровеност. Всеки дознател в махала би споделил, че те лъжат обилно и постоянно. Но това е заблуда. Те не лъжат, а изричат неистини, за да предразположат или отблъснат някого. Все едно какво ги питат - ако са добронамерени, говорят утвърдително; ако са враждебни, отричат.
Чергарите нямат представа какво е истина, камо ли да я ценят. А за уседналите народи тя е фундаментално важна, тъй като най-ценните им притежания са недвижими. Собствеността върху тях трябва да е закована чрез нотариални процедури. Граници, синОри, межди са фиксирани, знаят се и се спазват. Верификацията е проверка на фактическото състояние, постоянно съотнасяне към истината. Така че само ако имат земя и нотариални актове, ромите ще спрат да лъжат.
Глад и секс
Значението, което българите отдават на секса и храната, е точно в обратния ред при циганите. Храната е първата им грижа, а секса си го имат при поискване и той се явява компенсация за глада. Малцина българи помнят гладните военни години. Но дори онзи глад е нищо в сравнение с непредсказуемите и предсказуеми случаи на недостиг на храна за днешните роми. А българите днес живеят сред изобилие от храна и яденето при тях се явява коректив на сексуалната им фрустрация.
Тъкмо поради това на българите им изглежда, че ромите се плодят като зайци. Тази заблуда се подклажда от статистиката, която също пренебрегва антропологическия подход. Тя просто съобщава, че всяко второ новородено е ромче. Така убягва корелацията със спада на раждаемостта при българите и ромите се привиждат хем много, хем заплашително множащи се. Оттук и великата загадка за броя им.
Никое преброяване не отговоря на този най-деликатен въпрос -
колко са циганите
в България?
Броят им е тайна от 1956 г., въпреки вече 7-те преброявания. През 1985 г. данни за етносите изобщо липсват. Ясно защо - тогава тече възродителният процес. При други преброявания пък има смайващи флуктуации. Първата е през 1975 г. Дотогава е отчитан закономерен прираст на ромите и през 1956 г. те са 190 000. Но през 1975 г. се оказват само 18 323. От 2,5% от населението за 20 г. са се стопили 12 пъти до 0,2%!
Къде са се дянали? Измрели? Изселени в Индия? Изтребени в концлагери? Не, просто този път ромите са преброени с намигване: “Пиши ме, бате, българин.”
След още 20 г. те възкръсват! През 1992 г. са преброени 313 396. През 2001 г. са 370 908, което ще рече прираст от 18,4% за 10 г. Днес би трябвало да са към 460 000. Но едва ли.
Истината, която преброяванията размиват, все пак е очевидна. Ромите се множат. От 1900 г. имат рекорден прираст - 5 пъти, докато при българите прирастът е 2,2 пъти. Населението намалява, но само при българите днес прирастът е отрицателен. Казано популистки, те се топят и изнизват в чужбина, оставяйки татковината на циганите. Но защо едните се топят и изнизват, а другите се плодят и преобладават?
Циганите са част от Великото преселение на народите. Но за разлика от скотовъдните чергари, които сформират орди от 20-30 хиляди души, те са ловци-събирачи и се придвижват на родови групи от 50-100 души. Идват тук и заварват уседнал народ, първия в Европа, усвоил земеделието.
През последните 11 000 г. тъкмо разликата в поминъка е определяла числеността на племената. Едни дори през XХI век се изхранват с лов и събиране. Други произвеждат храни, т.е. опитомяват животни и култивират растения, за да се изхранват от развъждания добитък и прибираната реколта. В древността от наличната биомаса на 1 хектар земя едва 0,1% попадат в категорията “човешка храна”. Останалите растения са били несмилаеми, отровни или нискокалорични. Днес 90% от биомасата на 1 ха ниви става за ядене. Тя може да изхранва от 10 до 100 пъти повече земеделци, отколкото ловци и събирачи.
Това обяснява защо уседналите племена се сдобиват с повече хранителни калории от номадите. А повече калории означават повече хора. Добитъкът пък прави възможно изхранването на големи общества. Животните дават тор, месо и мляко и теглят каруците и плуговете. Една крава например осигурява много повече калории, докато е жива, отколкото ако бъде заклана и изядена.
Докато номадите бродят за храна, земеделците живеят до своите ниви и градини. Това спомага да скъсят интервалите между ражданията и в резултат земеделското население е с по-голяма гъстота.
Жена в племе, което мести бивака си, може да носи само едно непроходило дете наред с притежанията си. Тя няма как да си позволи да роди второ, преди да е проходило първото, и то така, че да не изостава от групата. Поради това при номадите ражданията са през 4 г. и този процес се регулира чрез лактационната аменорея (предпазване от бременност, докато трае кърменето; то е 98% успешно 6-10 месеца), чрез полово въздържание, убиване на нежелани бебета и чрез помятания.
Пред уседналите народи не стои проблемът с пренасянето и те раждат толкова деца, колкото могат да изхранват. При тях интервалът между ражданията е 2 г., т.е. двойно по-къс. Друго следствие от уседналия бит е, че се трупат запаси от храни. Това води до поява на неангажирани с прехраната групи хора - военни, занаятчии, писари, тесни специалисти. Така обществото се йерархизира, става сложно и се появяват градовете.
А чергарите си остават егалитарни общества с много семпла организация. Днешните роми в България например са такова общество без свои администратори и без водачи, като изключим старейшините на клановете.
Превратности
Така се обяснява защо циганите векове наред са почти невидими сред основното население. Някои заживяват уседнало и стават занаятчии, скотовъдци. Други все така мигрират на групи (катуни). Този начин на живот те запазват до средата на ХХ в., когато настъпва съдбовна промяна. През 1941 г. България става съюзник на нацистите и над нейните евреи и роми надвисва дамоклев меч. До “окончателно решение” не се стига, но на двата етноса са наложени мерки на неотклонение. На ромите е отнета свободата да мигрират. След войната пък се спуска желязната завеса и те се оказват въдворени между бодливата тел по границите ни. Така по неволя стават български роми.
Настаняват се на общинска мера край селищата или на държавна земя в сервитутните зони край жп линиите. Заживяват уседнало с издаването на паспорти и забраната на скитничеството. Разни повинности ги пращат на училище, като трудоваци и на работа в ТКЗС. Имат поминък, което закономерно води до споменатия 5-кратен прираст.
Макар и бавно, това е включване, но то секва с краха на комунизма. В прехода ромите губят придобивките от наложения им уседнал живот. Те първи падат жертва на безработицата. Реституцията на земята и закриването на ТКЗС ги лишават от препитание и инстинктът им на ловци и събирачи се пробужда.
Смайващото е, че това стана незабавно. Сякаш тези 700 години на контакт с уседнал народ и тези 70 години усядане са образували само тънка ципа на цивилизованост, която мигом се скъса.
Вече 25 години българските роми живеят като прадедите си. За прехраната си бродят на тумби и вземат всичко налично, без значение чие е. Прочесват горите за гъби и билки, брулят орехите край пътя или ги секат за по-лесно. Щавят пустеещи сгради, за да им вземат арматурата. Опоскват реколтата още недоузряла. Минават като скакалци през градини и вилни зони. Ударили са го на безогледна сеч. Тършуват битовата смет и извличат от нея разни предмети с остатъчна стойност. Влачат ръждиви таратайки с дръгливите си кончета. Те са иманяри, събирачи на скрап, крадци на жици, на бронзови монументи, на релси, на цели мостове...
Контрастът между тези диви практики и модерната благоустроена среда, в която се възпроизвеждат, поражда днешната ярост към ромите. На българите те им се привиждат така, както хуните през V в. са се привиждали на римляните: връхлитат изневиделица, безчинстват, грабят и убиват без милост, съсипват и опустошават, после изчезват. Така се възпроизвежда изначалната вражда между уседналите и номадските племена, между цивилизацията и варварството.
През отворените граници в ЕС ромите плъзват и отвъд България. Това е миграция и не бива да се бърка с емиграцията след 1989 г., която е основна причина за демографския колапс. Ромката джебчийка или проститутка гастролира в Дюселдорф, но не се е заселила в Германия. Нейното семейство е тук, децата й са при роднини. Тя само се възползва от правото на пребиваване, но не е предприела постъпки да добие статут и да се включи в германските социалните мрежи. По някое време се връща или е депортирана, но заминава другаде, пак временно. Това важи за всички ромски пришълци на запад. Опъват палатки в Париж или Рим и пренасят в една далеч по-тучна среда своите практики на събирачество и върлуване.
Именно високата им мобилност и драстичното разминаване на тези практики с обществените норми правят ромите да изглеждат опасни за другите и да им се привиждат толкова многобройни. Те не са, но уплахата винаги води до преувеличаване на заплахата, което пък отключва яростта. /24chasa.bg/
Следвайте "Буднаера" в Телеграм
Ако този материал Ви харесва, помогнете ни да го популяризираме. Благодарим Ви!