Следвайте "Буднаера" в Телеграм
Срамота е чистач в банка да получава повече от музикант на Националната филхармония
Диригентът Найден Тодоров, директор на Държавната опера в Русе/ monitor.bg
ЕЛЕНА КРЪСТЕВА
- Г-н Тодоров, тази година стават десет, откакто сте начело на Държавната опера в Русе. За това време трупата позна и триумфи, и финансови кризи. В момента също работите с намален бюджет. Как се оцелява в такава ситуация?
- Наложи се да минем на бизнеспринцип и се справяме къде с по-малко, къде с повече сътресение. Публиката се завръща, макар и не с темповете, които сме желали. Залата е препълнена, когато свирим мюзикъли, оперети, по-леки заглавия.
Но на мен ми се иска да е препълнена и когато свирим симфония от Малер или Брукнер. Стремим се да има баланс, защото когато действаме само на бизнеспринцип, се измъкваме от основната ни роля - да сме духовни будители на обществото. Надделее ли бизнесориентацията, спираме да подтикваме обществото към развитие, защото се водим само от идеята да си спечелим заплатите. Така има опасност вместо вместо да формираме вкуса на публиката, да започнем да се водим по него в името на оцеляването.
Въпреки това съм оптимист и ми се ще да вярвам, че тази перманентна финансова и духовна криза в България все някога ще има край.
- Какъв е изходът според вас?
- Много е важно обществото и висшите кръгове на държавата да разберат, че без образование, без култура и без медицина, икономиката също не може да се случи. В момента хората на изкуството сме оставени на заден план, да се спасяваме сами. Не обвинявам Министерството на културата, то е потърпевшо заедно с нас.
Боли ме, че на последните избори не чух някой да говори за проблемите на българската култура – нито отдясно, нито отляво. Само че същите тези после се оплакват от липсата на на култура в обществото. А всъщност културните институции не са културата на обществото, а проводникът на държавата към него, за да се променя културата му. Не разбирайки това, ни захвърлят в девета глуха и постепенно обществото започва да се променя в такава посока, че после самите политици се чудят откъде какво им е дошло и защо.
- Ще се наложи ли да правите съкращения в трупата?
- Накъде повече? Засега ще се опитам да не освобождавам никого. Срамно е една национална опера да има единичен състав на оркестъра и музикантите да не могат да се сменят – докато едните изнасят представленията, другите да репетират. Срамно е балетите на повечето извънстолични театри да не могат да изнесат нормален самостоятелен спектакъл с класически заглавия – не защото не са достатъчно добри, а защото като брой хора в трупата са малко! Срамно е един чистач в банка да получава повече от Националната филхармония на Република България. Категорично не омаловажавам труда на чистачите - просто смятам, че нашият труд е ниско заплатен. Българските музиканти категорично не получават това, което заслужават като количество и като качество на работа. Редовно добри български музиканти напускат страната и заминават за чужбина с идеята да не се върнат. Тоест българската държава работи доста успешно да гони талантливите българи от България. Не знам къде е решението за държавата, но съм убеден, че подобен тип рестрикции, които прави финансовото министерство към нас, не са верен път. Съкращаване на бройки звучи много академично и професионално. Нареждат: съкратете бройки, за да оцелеят нещата и да работят. Това е много добре до момента, в който заменим думата „бройка” с думата „човек”, който цял живот е правил това нещо и трудно може да прави друго. Човек, който има семейство. Тези бройки остават на улицата. Тези бройки, ако са млади и добри, имат възможността да напуснат България и да не желаят повече да се приберат и да се развиват на запад, където има друго отношение към нас. Тези бройки, ако не са толкова млади, или не са от добрите, имат един изход – постепенно да умрат. За съжаление тенденцията всичко да се прави в името на бизнеса, а не в името на хората, не е само у нас. Преди време прочетох много интересен материал - че на тази планета има всякакви видове животни, но единствените, които трябва да си плащат, за да живеят, са хората. Това ли е смисълът на цивилизацията?
- Защо не се чува гласът ви? Когато актьорите излязат на протест, не остават незабелязани.
- Защото сме малко. През 2010 г. в сферата на сценичните изкуства се направиха огромни съкращения. След тях останаха 4 извънстолични оркестъра с по 35 инструменталисти и 5 извънстолични оперни театъра със 188 човека персонал, който включва музиканти, техници, всички. В София има национална опера, оперета и филхармония. И да искаме да протестираме, не можем да напълним един площад. Освен това не сме такъв тип хора. Опитваме се винаги да проявим разбиране към другата страна, но за съжаление не винаги получаваме обратното от насрещната. Освен това срещу кого на протестираме? Срещу Министерството на културата, което също е притиснато от финансови рестрикции ли?
- Тогава защо в тази тежка обстановка на 25 март правите премиера на абсолютно некомерсиално заглавие като „Катерина Измайлова“ на Шостакович?
- За да покажем, че можем. Само много добър оперен театър може да направи това заглавие само със собствени сили. Искаме да покажем, че сме от добрите и то не само в български мащаб.
- Как ще покриете разходите по реализацията му?
- С оперетни концерти, мюзикъли. Надявам се с времето да увеличаваме и другата публика – тази, заради която правим „Катерина Измайлова“. Вярвам, че с времето от хората, които идват на мюзикълите, ще влязат в оперетата, а после от оперетата – в операта, в симфоничната музика.
- Колко души са посетили спектаклите ви през миналата година?
- Сто хиляди души са посетили нашите спектакли в България и по време на турнетата ни в чужбина. Горд съм с тази цифра като директор, но пак използвам случая да призова хората да помагат на българските музиканти. От време на време, когато ви е скучно, вместо да отидете на бар или на ресторант, отидете на концерт или опера. Може би тогава ще ви дойдат други мисли в съзнанието, може би животът ви ще стане по-светъл. Може би тогава хората ще намерят начин да победят действителността и ще я накарат да бъде такава, каквато я искат.
Визитка
Роден на 8 април 1974 г.
Диригент, пианист, тромпетист
През 1993 г. завършва СМУ „Добрин Петков”.
През 2001 г. получава магистърска степен от Нов български университет
Работи с различни оркестри в България и чужбина
Получавал е награди от наши и международни конкурси, както и от Словашкия музикален фонд, Ротари клуб - Виена, фондация Боргезе, наградата „София” за постановката на операта „Фауст” с Националната опера, „Кристална лира” за изпълнението на Втора симфония от Малер с Националната филхармония, „Златно петолиние” за принос към развитието на българската музика.
От сезон 2004-2005 досега е директор на Оперно-филхармоничното дружество в Русе /monitor.bg/
Следвайте "Буднаера" в Телеграм
Ако този материал Ви харесва, помогнете ни да го популяризираме. Благодарим Ви!