Следвайте "Буднаера" в Телеграм
Апокалипсисът в Близкия Изток
Известният ирански политик Иса Калантари наскоро предупреди, че поради грешки в миналото водните ресурси в Иран са толкова недостатъчни, че близо 70% от населението на страната или около 55 от 78-те млн. души, ще бъдат принудени да напуснат родината си и да се разселят, пише Даниел Пайпс в The Washington Times.
Много факти подкрепят апокалиптичните прогнози на Калантари. Използваното като символ в поезията езеро Урмия, най-голямото в Близкия изток, е загубило 95% от водата си от 1996 г. досега, от 31 млрд. куб. м. до сегашните 1.5 млрд. куб. м.
Близо две трети от иранските градове и селища са "на ръба на водна криза", която може да предизвика недостиг на питейна вода. Вече хиляди селяни зависят от цистерни с вода.
Безпрецедентните бури от прах разрушават икономическата активност и увреждат здравето на хората. Не само иранците са застрашени – много други народи в един от най-сухите региони на планетата също може да бъдат принудени да емигрират.
С малки изключения по-голяма част от Близкия Изток се обезводнява в резултат на глобалното затопляне, прираста на населението, глупави политики на късогледи диктатори, изкривени икономически стимули и разрушаващи инфраструктурата военни действия.
В Египет повишаващото се морско ниво застрашава не само да погълне крайбрежните градове, включително Александрия с население от 4 млн. души, но също така да замърси водния хоризонт на Нил, един от най-големите в света водни резервоари.
Етиопското правителство най-сетне осъзна хидропотенциала на р. Сини Нил, която започва от тази страна и изгражда редица язовири, което може значително да намали количеството речни води, достигащо до Египет и Судан.
В Ивицата Газа се наблюдава "хидроложки кошмар", тъй като поради проникването на солена вода и изтичането на отпадни води 95% от водния хоризонт по крайбрежието е негоден за консумация от хора.
В Йемен приходите от износ на петрол позволяват на населението да се отдаде на воля, повече от когато и да било, на дъвченето на наркотика кат, листата на чиито храсти поглъщат повече вода, отколкото хранителните култури. Консумацията на вода "е паднала до под 1 литър дневно " на човек в много планински райони. A Сана "може да се превърне в първата столица в света, останала без вода".
Сирийското правителство прахоса 15 млрд. долара за провалили се иригационни проекти в периода 1988-2000 г. Между 2002 и 2008 г. почти всички от незаконните 420 000 кладенци пресъхнаха, общо водните ресурси в страната спаднаха наполовина, което срина зърнопроизводството и принуди 250 000 фермери да напуснат земите си. Само през 2009 г. водната криза причини загубата на 800 000 работни места.
Непризнатата столицата на Ислямска държава – град Рака, се превръща в напукана пустиня, където тревопасните животни измират.
В Ирак водите на р. Ефрат скоро ще намалеят наполовина. През 2011 г. язовирът Мосул, който е най-големият в страната, беше затворен поради недостатъчен приток на води. Солената вода от Персийския залив си проби път през протока Шат ал-Араб и унищожи рибните стопанства, животновъдството и земеделието.
В Северен Ирак недостигът на вода доведе до изоставянето на селища, някои от които са засипани от пясъци, и до свиване с 95% на производството на пшеница и ечемик. Броят на финиковите палми намаля от 33 млн. на 9 млн. Саддам Хюсеин пресуши блатата в Южен Ирак, с което едновременно разруши екологията в района и лиши тамошните араби от тяхното препитание.
По ирония на съдбата усилията за обезсоляване на вода увеличиха нивото на соленост на водата в Персийския залив от 32 на 47 промила, с което поставиха под угроза живота в морето.
Израел е единственото изключение на тази картина на нещастия в региона. Страната също, например през 90-те години на миналия век, е изпитвала недостиг на вода. Но сега благодарение на комбинацията от консервиране, рециклиране, иновативни селскостопански техники и високотехнологично обезсоляване има предостатъчно водни резерви.
Специалисти намират за поразителен факта, че в Израел около 17 литра вода могат да бъдат обезсолени при разходи от 1 цент.
С други думи на задаващите се поради суша катаклизми може да бъде намерено решение с интелект и политическа зрялост, вместо с войни за намаляващите водни ресурси. /darikfinance.bg/
ХААРП ще ни порази с Ефекта на пеперудата
Следвайте "Буднаера" в Телеграм
Ако този материал Ви харесва, помогнете ни да го популяризираме. Благодарим Ви!