Следвайте "Буднаера" в Телеграм

16 милиарда, от джоба на всеки българин

С невероятна бързина за техните скромни възможности управляващите одобриха тегленето на външен дълг от 16 милиарда лева

Красимир Иванджийски

... Тези пари ще отидат:

за крадене в личните джобове;

за захранване на мафията...;

за личен контрол над основните властови позиции в държавата;

за потушаване на опозицията и критиките.

Но, тъй като става дума за най-големия дълг в историята на България..., ще се спрем на няколко момента, които налагат необходимостта от анулиране на това решение и намеса на прокуратурата.

1. На първо място няма никаква обективна необходимост за теглене на външен дълг. Единственото нещо, с което България през последните години можеше да се похвали беше, че е сред държавите с най-ниско равнище на държавния дълг спрямо брутния вътрешен продукт.

Тук на първо място е Саудитска Арабия – с 3 на сто, Руската федерация – 9 на сто, Чили – 15 на сто, Аржентина – 19 на сто, Перу – 19 на сто, Индонезия – 22 на сто, България – 28 на сто, Китай – 31 на сто, Норвегия – 34 на сто, и т.н.

На тази цел беше подчинена цялата досегашна икономическа и финансова политика, налагана и от валутния борд. Но сега най-некадърното правителство тегли заради собственото си оцеляване дълг на гърба на всички българи.

2. На второ място е въпросът защо и според какви критерии са избрани четирите банки за пласиране на външния дълг от 16 милиарда лева до 2018 г. Става дума за две от най-проблемните в момента банки – НSBC и UniCeredit. На City Group и Societе Generalе ще се спрем в близко бъдеще.

Кой и защо избра тези четири банки, какви са техните комисионни и такси за обслужване на дълга, колко ще получат останалите подизпълнители и т.н. Говори се за 10 процента, които на фона на нулевите и даже отрицателни лихви на световния кредитен пазар, очертава престъпление, надвишаващо престъплението на Кобургготски и Велчев с трансформирането на дълга.

3. Третият въпрос е най-важен – защо 16 милиарда лева и кой изчисли тази цифра, въпреки че Законът за държавния бюджет за 2015 г. определя граница от 6,9 милиарда лева.

Дефицитът на бюджета за 2015 г. е около 2,5 милиарда лева. Тази сума обаче може спокойно да бъде финансирана от фискалния резерв, чието предназначение е именно такова. В момента в резерва се отчитат около 8 милиарда лева.

От официалната информация за падежите се вижда, че през 2015 г. трябва да се погасят 3 милиарда лева, взети на 18 декември 2014 г. от второто правителство на Борисов за покриване на гарантираните влогове в КТБ. Освен това трябва да се погаси и един дълг, взет през 2014 г. за около 1,5 милиарда лева. Дотук това е около 4,6 милиарда.

През 2016 г., пак според социални данни, няма други падежи освен 200 милиона, а през 2017 г. предстои падеж от 950 милиона дълг, направен от първото правителство на Борисов и още няколко, т.е. имаме около 6,6 милиарда лева за погасяване на дългове, направени от първото и второто правителство на Борисов.

Ако направим компромис и отчетем и предварително изтеглените дефицити за 2016 г. и 2017 г. – съответно 2 млрд. и 1,7 млрд., т.е. 3,7 милиарда, със споменатите 6,6 милиарда това прави около 10,5 милиарда лева. Откъде взеха тези 16 милиарда!?

4. На четвърто място. Не съществуват основания да се предлага ратификация за 16 милиарда лева при лимит за 2015 г. от 6,9 милиарда лева.

В решението на Министерския съвет от 9.2.2015 г. се съдържа основанието, на което МС предлага своето решение на НС. Посочват се чл. 85, ал. 1, т. 4, 5 и 8 от Конституцията на Република България и чл. 68 и чл. 69 от Закона за държавен бюджет /ЗДБ/ за 2015 г.

Текстовете от Закона за държавния бюджет съдържат определенията за дълга за 2015 г. В чл. 68 се определя размерът на външния дълг, който се допуска да бъде емитиран за 2015 г. Определената сума е 6,9 милиарда лева. В чл. 69 е записан текст, с който се дава право да се проведат преговори и да се сключват споразумения за средносрочни програми за дълг. Изрично се казва, че това се прави при последваща ратификация.

Законът за държавния бюджет е годишен. Посочените лимити за дълг са за 2015 г. Съществува и общ лимит за нов дълг /чл. 67/ до 8 милиарда лева; и лимит за външен дълг до 6,9 милиарда лева /чл. 68/.

Разпоредбата на чл. 69 не е за договор, а за споразумение. Договорът от 06.02.2015г. не може да се основава на цитираните членове 68 и 69 от ЗДБ. Не съществува нито смислово, нито правно основание да се предлага ратификация за 16 милиарда лева при лимит за 2015 г. от 6,9 милиарда лева.

5. Появи се и аргумент, че ще ни приемат в Еврозоната. Не само че няма да ни приемат, но няма да ни пуснат и в предверието на тази зона, където трябва да престоим поне 2 години. Благоприятното съотношение "външен дълг – брутен вътрешен продукт" беше един от аргументите в тази насока. Сега се лишаваме и от него... /цялото:strogosekretno.com

Следвайте "Буднаера" в Телеграм

Ако този материал Ви харесва, помогнете ни да го популяризираме. Благодарим Ви!