Следвайте "Буднаера" в Телеграм
На браздата
Вече не сме на браздата, от другата страна сме.
От едната е светът на хората. От другата - ние. От България. Държавата, в която родители тровят детето си, за да прилича то на епилептик, а те да взимат помощи.
Страх ме е дори да пиша за това. Имам чувството, че демоните на тия хора ще изскочат от клавиатурата и ще ме вземат при себе си.
Уморявам се и да се възмущавам. Как може? Все това ми е на езика, а те поводите не спират...
Как може рецидивист да убие 23-годишно момиче ей така, просто ей така?
Как може в наша река да се намери убито дете, плуващо в куфар? Куфар на смъртта.
Как може студентка да е в кома заради дупка на пътя, а „отговорността” да виси във въздуха?
Как може всяка божа седмица, поне по една възрастна баба някъде из тази държава да е обирана от телефонни измамници?
Как може да няма пари за лекарства на онкоболни?
Как може от малко дъжд и сняг цяла държава да бедства и да стои на тъмно, а тия от ЕРП-тата да викат, че не им се плащало достатъчно и те нямали пари за поддръжка?
Как може всяка седмица да има нов и нов случай на жестокост и то с тъмен цвят на кожата, а от БХК, КЗД и дрън-дрън да съдят журналисти и публични личности за свободни изказвания?
Как може един болен мъж да бъде пребит до край от трима охранители в мол?
Как може да умре една банка, да сме най-бедният народ наоколо и да се вълнуваме само от две неща – правата на гейовете и кърменето? (може пък да има някаква връзка...)
Как може да сме се вживотнили до болка и даже да не усещаме, че изчезваме?...
Как може край Приморско да е открита разчленена на съставните си части жена и това да не става национална тема?
Как може гората ни да си отива от незаконна сеч, а ние пак да говорим само за цици в мол?
Как може всеки ден да ви даваме новини за злоупотреби с деца, със сираци, ама за гавра с тях, и това да не предизвиква дори една десета от реакцията, която цицата и мола породиха?
Как може да няма никакво значение да се задава въпроса - как може?
Може, когато хората са отишли някъде другаде. Къде сме отишли? Аз не знам.
Ако вие срещнете някъде хората от България, моля ви, кажете им да се върнат.
Просто им предайте, че на юг от Румъния, на изток от Сърбия, на север от Гърция и Турция, вече не е останало много. Малко индивиди, които продават децата си в съседни държави. Малко немарливци, за които е все тая кой е умрял. Малко политици, които доразпределят к’вото е останало от държавата България, малко чалгари, малко салфетки, малко нахалство, не – много нахалство на неможещите, незнаещите и мързеливите. Малко кал или много кал. Още малко щракане на пръсти, малко модерни бранители на „права”, от които никой няма нужда и много несправедливост. Това има към момента в склада „България”.
Та, ако срещнете някъде хората – само им кажете, че някой трябва да заключи склада. Че да не се разнесе вонята из съседите. Иначе те ще се усетят, че нещо в склада гние и за всеки случай ще го запалят. А хората не искат това, нали?
Айде, и много поздрави на хората от България. Ако ги срещнете някъде, все пак. /lentata.com/
Следвайте "Буднаера" в Телеграм
Ако този материал Ви харесва, помогнете ни да го популяризираме. Благодарим Ви!