Следвайте "Буднаера" в Телеграм

В Крим Русия показа умението си да отстоява националните си интереси

/КРОСС/ След откровеното интервю на руския президент Владимир Путин за събитията в Крим през миналата година, излъчено във филма „Крим. Пътят към Родината”, в руските медии започнаха по-често да се появяват разкази на очевидци и оценки на експерти, както руски, така и чужди, които се свеждат до едно: Русия е провела уникална операция, в хода на която е проявен високият професионализъм на руската армия.

„Влизането на Крим в състава на Русия се превърна в една от най-ярките военни операции в историята на руската армия, главната цел на която бе не само взимането под контрол на огромна територия, но и провеждането на операции без проливането на нито една капка кръв, – изрази мнението си пред телевизия „Звезда” военният експерт Виктор Баранец. – Това излиза извън рамките на всички минали операции, доктрини и стратегии. Това е очевидно. И ако говорим за хибридна война, то случилото се можем да отнесем към блестящото й въплъщение”.

С това мнение е съгласен и бившият командващ Черноморския флот на Русия Игор Касатонов. Според адмирала, „в Крим разузнаването на НАТО е пропуснало всичко, което може и което не може. Една от причините за това се крие в режима на строгото радиомълчание в периода на съсредоточаване на групировката, както и в умелото използване на севастополската база и транспортните бойни средства, които доставяха Въоръжените сили в Крим”, подчерта адмиралът.

САЩ смятат, че руските ВС умело са използвали военната тактика на  XXI в. Такава оценка на действията на руската армия даде бившият командващ силите на НАТО в Европа, адмирал Джеймс Ставридис. Според него, залогът за успешната кампания в Крим са били умело комбинираните прийоми на кибервойната, активната информационна подкрепа и доброто обучение на войските със специално предназначение. Всичко това е позволило на Русия да вземе преднина пред Запада. Ставридис обърна внимание също така на това, че действията на руската армия съществено са се променили от времето на чеченската кампания през 2000 г.

„Подходът на сухопътните руски войски за решаването на поставените пред тях задачи съществено се е променил. Те изиграха картите си блестящо”, цитират думите на адмирала западните издания.

Виктор Баранец смята, че уникалността на операцията за подкрепа на населението на Крим в момента на провеждане на референдума в голяма степен е свързана с усещането за правилния момент. Във филма „Крим. Пътят към Родината” Владимир Путин признава, че целта на Москва е била не „анексията” на полуострова, а предоставянето на жителите му на възможността „да изразят мнението си” за бъдещата си съдба и да предотвратяването на възможното кръвопролитие. Тези опасения са били ненапразни, ако си спомним събитията от държавния преврат в Киев, в хода на които бяха убити стотици граждани и ако погледнем към Донецк и Луганск, където под артилерийските и ракетни удари на украинската армия загинаха хиляди мирни жители.

Руският президент призна, че лично се е занимавал с въпросите, свързани с Крим.

„Нашето предимство бе, че лично аз се занимавах с това. Когато първите лица правят това, за изпълнителните е по-лесно да се работи”, отбеляза той в интервюто.

Путин разказа, че в Крим за разоръжаването на украинските части са били изпратени сили на ГРУ (Главното разузнавателно управление към Генералния щаб на РФ).

„За да бъде блокирана и разоръжена група от 20 хил. души, добре въоръжени, е необходим определен набор от личен състав. И не просто по количество, но и по качество. Нужни бяха специалисти, които могат да правят това. Затова аз дадох нареждане и указания на Министерството на отбраната, няма какво да крием, във вид на засилена охрана на нашите военни обекти в Крим да прехвърлят там спецподразделенията на Главното разузнавателно управление и силите на морската пехота и десантчиците”.

„Върховният главнокомандващ и Генералният щаб точно отгатнаха момента, когато предислоцирането на масата от руски войски да позволи пълната дезориентация на чуждото разузнаване, – каза Баранец. – Ако си спомним, през март в руската армия бяха назначени грандиозни учения на десантните войски в Арктика. Там дори бе извършен въздушен десант… Паралелно с това в Урал бяха изпратени голямо количество военни ешалони… Едва след тяхното пристигане в крайните пунктове чужденците разбраха, че те са празни! Тези две операции станаха прекрасен пример за стратегическото прикритие на истинските цели за прегрупирането на руските войски”.

Информационната агенция „Медуза” цитира думите на сержанта от 31-ва отделна Гвардейска десантно-щурмова бригада от Уляновск Олег Терюшин за това, как е била проведена операцията по прехвърлянето на войските в Крим. По думите на военния, те са били изпратени там, за да осигурят безопасността по време на провеждането на референдума и „демонстрацията на силата на руските войски” пред украинската армия.

„Ние се оказахме едни от първите на Кримския полуостров на 24 февруари 2014 г., – разказва сержантът. – Два дни преди това ни вдигнаха под тревога в казармата. Групираха ни в батальонно-тактически групи и ни изпратиха със самолети в Анапа. От там на КамАЗ – и ни прехвърлиха в Новоросийск, откъдето на голям десантен кораб потеглихме за Севастопол. Никой, освен командването, не знаеше за операцията за връщането на Крим в състава на Русия. Нас просто ни качиха на кораба. На сутринта ние излязохме на палубата и разбрахме, че се намираме някъде в Севастопол във военноморската база на Черноморския флот.

Веднага след като слязохме от кораба и стъпихме на земя, на нас ни заповядаха да свалим всичките си отличителни знаци и държавни символи от униформите си, за да не афишираме присъствието си на полуострова и да не всяваме паника. На всички раздадоха маски, тъмни очила, наколенки и налакътници. Това бе униформата ни. Мисля, че ние бяхме едни от първите, които нарекоха „вежливи хора”. Нашивките с руския флаг и емблемата на войската можехме да си върнем след провеждането на референдума. В деня на провеждането му, на 16 март, бе обявено засилено дежурство. Ние застъпихме на постовете си от рано сутринта и вързахме на ръцете си бели лентички в знак на това, че сме миротворци и присъствието ни не е с цел да разпалваме военна агресия”.

Стефан Бленк, бивш експерт по руските въоръжени сили от армейския военен колеж казва: „Руските въоръжени сили станаха малко по-изострени, и това отразява еволюцията им, тяхната тренираност, оперативно мислене и стратегия”. Така, за навлизането в Крим Русия е използвала съсредоточаването на големи групи войски край източните граници с Украйна. В известна степен това е било отвличаща вниманието маневра. След това специално подготвени отряди без отличителните знаци на руската армия бързо са навлезли в Крим и са превзели ключовите пунктове. Освен това, те са прекъснали телефонните кабели, извели са извън строй комуникациите и са използвали кибервоенни средства, за да отрежат от Украйна въоръжените й сили, разположени в Крим.

„Те са откъснали украинските войски в Крим, като са ги оградили от контролните и командните пунктове”, казва командващият въоръжените сили на НАТО генерал Филип Брийдлав.

Виктор Баранец припомня, че не руският десант е „превземал градове”, а преди всичко, части от самоотбраната на полуострова: казаци и опълченци. По думите на военния експерт, именно те са блокирали и украинските военни части. Бившият ръководител на отрядите на кримската самоотбрана Михаил Шеремет, който през април 2014 г. бе назначен за заместник-ръководител на Съвета на министрите в Крим заяви тогава, че отрядите за самоотбрана са наброявали около 5 хил. души, в това число 1,5 хил. в Симферопол. Местните жители си спомнят, че опълчението е било съставено от мъже на възраст „от 16 до 55 г.”. Руските десантчици и подразделенията на спецназа ГРУ са били „втори обръч на самоотбраната”, фактор за подкрепа и увереност за опълчението на Крим”, отбелязва Баранец.

„Разузнаването сработи великолепно, – каза още той. – когато от Киев пристигна нареждане да се открива огън. В този момент имаше наши хора в Министерството на отбраната на Украйна и можеха да изготвят определени документи, да ги разпратят по частите на ВСУ на полуострова с взаимоизключваща се заповед. Това обърка украинските командири. Докато те разберат „да стрелят или да не стрелят”, въпросът за неутрализирането на частите на ВСУ вече бе решен”.

Впрочем, терминът „неутрализация” не е съвсем верен. Опълчението в Крим и руските военни на практика не са използвали оръжие при превземането на украинските военни части. На всички тях е било предложено да се предадат, и при желание, да дадат клетва в руската армия и да служат в своите си части. Военният експерт отбелязва, че определена роля за постигането на успеха е изиграла и високата дисциплинираност на руските военни.

„Всеки офицер и всеки войник разполагаха с мобилен телефон, – казва Баранец. – Но при засичането на руските военни западното разузнаване не е могло да разбере за предислокацията и началото на силовата операция. В съвременните условия това е просто фантастика! Така, както и действията на корабния състав на Черноморския флот, който успя в тежки и сложни метеорологични условия тайно и оперативно да прехвърли значителен брой от военните сили на руската армия”.

Тогава, през март 2014 г., страните-членки на НАТО обявиха ученията си в Черно море: към бреговете на Румъния се насочи американски ескадрен миненосец, а към Крим въоръженият с крилати ракети американски „Доналд Кук”. И никой не знаеше, че малко по-рано тук по заповед на Путин в Крим от Черноморското крайбрежие на Русия е бил доставен бреговият ракетен комплекс „Бастион”.

„Бастион” е високоточно оръжие. В някакъв момент ние прехвърлихме комплекси „Бастион” и ги разгърнахме по такъв начин, че да бъдат видими от космоса”, отбеляза руският президент.

„Това е невъзможно да бъде направено по решение на когото и да било, освен на Върховния Главнокомандващ. „Бастион” е отбранителен комплекс, който защитава брега, защитава територията. Това е най-ефективният брегови комплекс в света днес. Да, и в някакъв момент ние с цел да бъде ясно, че Крим е надеждно защитен, прехвърлихме тук тези брегови комплекси „Бастион”, каза още руският президент.

По думите на командващия флота Александър Витко, такава осморка, каквато е нарисувал американският ескадрен миненосец „Доналд Кук”, бягайки от прицела на „Бастион”, едва ли някога са виждали в Черно море.

Освен всичко това, стоеше и въпросът – ще се намеси ли Западът по военен начин?

„Това не можеше да бъде разбрано веднага, затова на първият етап от работата аз бях принуден да ориентирам нашите Въоръжени сили по съответния начин. И не просто да ориентирам, а да дам преки указания, заповеди по повод на възможното поведение на Русия и на нашите въоръжени сили при всяко развитие на събитията”, отбеляза руският президент.

Той добави, че Русия в този момент е имала готовност да въведе в бойна готовност и ядрените си сили:  „Ние бяхме готови да направим това. Аз разговарях с колегите си и им казах, че това (Крим) е наша историческа територия, там живеят руснаци, които са се озовали в опасност и ние не можем да ги изоставим. Не ние извършихме държавния преврат, това сториха националистите и хората с крайни убеждения, – продължи Путин. – Вие ги подкрепихте. Но къде се намирате вие? На хиляди километри? А ние сме тук, и това е нашата земя! Вие там за какво искате да се борите? Не знаете? А ние знаем. И ние сме готови на това”.

„Ето това е честна и открита позиция. И затова аз не смятам, че у някого е имало желание да разпалва световен конфликт”, каза руският президент, като отбеляза, че е бил подготвен „за най-неблагоприятното развитие на събитията”.

По-късно от Министерството на отбраната разказаха, че тогава някои от военните специалисти са предложили на Путин като на върховен главнокомандващ, да използва всички налични средства, за да демонстрира готовността на Русия да защити националните си интереси. Отговорът на руския президент тогава бил следният: „Въпреки цялата сложност и драматизъм на ситуацията, Студената война вече е приключила, и на нас не са ни необходими международни кризи, подобни на Карибската. Още повече, че обстановката не е предизвикала необходимост от подобни действия, и това би било в противоречие с нашите собствени интереси”. „Що се отнася до нашите сили за ядрено сдържане, – допълни президентът. – то така или иначе винаги са в състояние на пълна бойна готовност”.

В същото време в Черно море повече от 10 американски моряци от ескадрения миненосец „Доналд Кук” подадоха рапорти за уволнение, съобщиха тогава медиите, след като руският Су-24 е прелетял на няколко метра над кораба, и без това наплашен от ракетите на руския „Бастион”.

Резултатът от операцията по поддържането на мира в Крим е известен: 96 % от жителите на полуострова подкрепиха присъединяването към Русия. Тези резултати в началото се опитваха да представят като „руска пропаганда” или „силов натиск”, но през февруари тази година аналогично проучване на общественото мнение проведоха и от украинското GfK Ukraine по поръчка на Berta Communications (ръководена от известния в Украйна политолог Тарас Березовец) с подкрепата на канадския фонд Canada Fund for Local Initiatives. Резултатите от проучването показаха, че 82 % от жителите на Крим напълно подкрепят присъединяването на полуострова към Русия. При това, още 11 % от анкетираните заявиха, че по-скоро подкрепят. Едва 4 на сто от участниците в проучването се изказаха отрицателно.

Що се отнася до „военните” и „военно-политическите” резултати от компанията, то техен резултат е оставката на осем високопоставени американски генерали, по думите на Виктор Баранец, изпратени в запас заради провала на американското разузнаване в Украйна.

Документален филм за събитията в Крим през 2014 г.: „Крим. Пътят към Родината”

cross.bg

Следвайте "Буднаера" в Телеграм

Ако този материал Ви харесва, помогнете ни да го популяризираме. Благодарим Ви!