Следвайте "Буднаера" в Телеграм

Защо няма пари за пенсии във фондовете? - Българите с най-късия платен отпуск в Европа

В почти половината от индивидуалните партиди за втора пенсия на българите, родени след 1959 г., миналата година не са внасяни осигуровки.

Около 1.6 млн. партиди съществуват, по тях има някакви пари, но миналата година не са постъпвали вноски. Това показва сравнението на данните на Националния осигурителен институт за броя на осигурените за миналата година и на Комисията за финансов надзор за хората, които имат партида в частните фондове. Според експерти сметките без движение са на хора, останали без работа, неактивни българи, емигрантите ни и др., пише "Сега".

Според НОИ през миналата година осигурените българи от трета категория, родени след 1959 г., са били 1 680 786 души средно на месец. Към тях трябва да се прибавят и родените след тази дата самоосигуряващи се - малко над 185 хил. души средномесечно. Така всички българи, родени след 1959 г., които са се осигурявали м.г., са били 1 865 894 души.

Според данните на КФН към края на декември обаче за втора пенсия трябва да са се осигурявали 3 421 468 души. Това е броят на индивидуалните партиди на всички хора в деветте универсални пенсионни фонда, или разликата с осигурените на НОИ е близо 1.6 млн.

Причината за огромната разлика е, че веднъж разкрити, партидите в частен фонд остават, докато хората не навършат годините за пенсия, независимо дали по тях продължават да се превеждат осигуровки или не. Дори и хората да останат безработни и прекъснат за известно време осигуряването си, техните партиди се пазят и парите по тях трябва да се инвестират.

Същата е картината и с професионалните фондове, където работодателят е длъжен да осигурява работещите тежък труд. Според НОИ м.г. в професионален фонд са внасяли осигуровки 89 692 работници от първа и втора категория средно на месец. Според данните на КФН за ранна пенсия към края на м.г. се осигуряват 254 555 българи в първа и втора категория труд. Тоест в близо 1/3 от индивидуалните партиди не е постъпил нито лев м.г. Тук проблемът е още по-сериозен, защото има работодатели, които не внасят пари по партидите на служителите си, съответно те след това няма как да получат ранната си пенсия. /darikfinance.bg

Българите с най-късия платен отпуск в Европа

Работещите българи имат право на един от най-късите платени отпуски сред всичките 28 държави в Евросъюза.

Това става ясно от обобщена информация на Главната инспекция на труда за задължителните отпуски и минимално заплащане в Европа.

Всеки българин, който работи извън страната или е командирован от българския си работодател за повече от 30 дни в друга държава от ЕС, има право да получава местната заплата и да ползва отпуските за съответната страна от ЕС, пише “24 часа”. 20 работни дни в годината е предвидената от българския Кодекс на труда задължителен отпуск.

Допуска се бонус от 5 работни дни при работа на ненормирано работно време или при опасни за здравето професии, които се определят с постановление на Министерския съвет. 20 работни дни отпуск на година всъщност е минималният за целия ЕС.

Толкова например имат право да ползват и работещите в Белгия, но с работна седмица, която е с 2 часа по-къса от българската. В Белгия е определен лимит от 38 работни часа на седмица, докато у нас той е 40 часа. Това означава, че при еднакъв размер на отпуска, в Белгия годишно се работи със 100 часа по-малко, отколкото у нас. 20 работни дни е отпускът и в Гърция. Той обаче нараства с натрупването на трудов стаж и може да достигне до 26 работни дни. Абсолютно същите са правилата и в Полша. /darikfinance.bg

Следвайте "Буднаера" в Телеграм

Ако този материал Ви харесва, помогнете ни да го популяризираме. Благодарим Ви!