Следвайте "Буднаера" в Телеграм
16-те милиарда, които гарантират бедност
Не съм икономист, но, с извинение към икономистите, науката им не е като ядрената физика и някои нейни основни постулати могат и трябва да бъдат разбрани и от неспециалисти с обща култура, малко здрав разум и на база опита с личния и семейния бюджет.
Нещо повече, струва ми се много опасно, дебатите за 16 милиарда държавен дълг да се оставят изцяло на специалистите по макроикономика и публични финанси, а обществеността и даже активисти на протести и други иначе активни хора да вдигат рамене с неразбиране.
Една приятелка - икономист сподели как не я плаши заклинанието, че държавните заеми за три години напред "заробват нас и следващите поколения", защото го намира за популистко. С това ме изкуши да си обясня по-ясно какво е моето собствено разбиране по темата.
Казано просто и пълно с очевидности (простете предварително, но ги смятам за нужни), то е следното:
За пръв път се предлага поемането на държавен дълг, с който за три години напред да се покрива дефицита в бюджета.
Ако хронично харчим повече, отколкото печелим и всеки път покриваме недостига със заеми, с всяка следваща година ще имаме все по-малко разполагаеми суми заради плащанията по кредитите и лихвите. В перспектива парите за здраве, училища, университети, съд, полиция, пътища - всичко, заради което изобщо ни е нужна Държавата, ще са все по-малко. А изходната ни точка е, че България е бедна държава (най-бедната в ЕС) и покриването на разходите за публичните дейности до нивото на което са в момента не само не трябва да е цел, а точно обратното - много трябва да се наваксва, за да достигнем стандартите на заможните нации.
Решението на проблема с недостигащите пари за публични разходи е или да харчим по-малко (съкращения и др. под.), или да печелим повече (производство, икономически растеж и намаляване на контрабандата и др.). И първото, и второто се обозначават с магическата и сакрална думичка "реформи".
Какъв късмет, ще кажете - току що изтекоха 100-те дни на правителство, наричащо себе си "реформаторско". Очевидно е обаче и за неикономисти, че самото правителство не залага постигането на икономически растеж и/или по-малко държавни разходи и предлага план за закърпване на бюджета с кредити за три години напред, на практика до края на собствения си "срок на годност" - управленския си мандат.
При такова бюджетно "разглезване" на властта е лесно да се предвиди, че само икономическо чудо, нефтени кладенци или други подобни невероятности ще доведат до икономически растеж, защото очевидно управлението няма да има особен стимул да напряга сили, щом вече си е вързало бюджетите до края на мандата със заеми. Или е останал някой наивник, който вярва, че властта има мотив да действа в обществена полза, освен ако не е заплашена от обществено недоволство и неуспех на следващи избори?
Точно това се случва сега. В началото на управлението си, когато кредитът на доверие е все още неизразходван, управляващата коалиция взема в заем 16 милиарда и си гарантира относително спокойно живуркане до края на мандата. Прави го с благосклонната подкрепа на медии, експерти и активисти, за които "реформи" и "икономически растеж" бяха до скоро мантри и религия. И понеже хората не бъркат в джобовете си в момента за да платят държавните заеми, всичко изглежда някак отвлечено и незасягащо живота на обикновеното семейство, което ще си стои пред телевизора и ще се радва на дебелашкия чар на Бойко на екрана без да му придиря особено дали ще направи държавата по-заможна, докато е на власт.
Рецептата е обидно проста - вземаме парите, закрепваме следващите бюджети така, че да гарантират на хората мизерията, към която са привикнали, даваме малки видими аванти (100 км магистрала или саниран апартамент - което е по-секси и неизтъркано), а след три години упоеното общество и без това няма да очаква след поредното управление да е станало по-заможно и да живее по-прилично. Нали бедността му е станала втора природа?
Е, в един момент натрупването на заеми за закърпване на бюджетите и лихвите по тях ще са станали толкова тежки, че съвсем ще изяждат парите за здраве, образование и други обществени "глезотии", но затова да му мислят следващите избиратели и техните избраници...
П.П. Нямаше да хабя време за тези невчесани мисли, пълни с очевидности, ако не бях прочела как според Владимир Каролев не вземем ли 16 милиардния заем държавата ще фалира. Този човек ми се струваше олицетворение на икономист, за когото харчещата държава е най-голямото зло и враг на благоденствието. Изведнъж се оказа, че за него не е проблем, ако изпреварващо и за три години напред се разреши на държавата да харчи повече, отколкото има. Няма драма за три години напред да й спестим неудобството да се опитва да ни измъква от беднотията и да провежда реформи, носещи повече богатство. Но нали е съветник на министъра, който каза по повод на заема "Керванът си върви, кучетата нека си лаят", вероятно е разбираемо...
Автор: Здравка Кръстева, Институт за модерна политика, hashtag-bg.com
Следвайте "Буднаера" в Телеграм
Ако този материал Ви харесва, помогнете ни да го популяризираме. Благодарим Ви!