Следвайте "Буднаера" в Телеграм
Островът, който отказа да плати
/КРОСС/ Исландия и България имат малко общо, извън сходния размер на територията.
Страните, разположени в двата диаметрално противоположни края на Европа, обаче са свързани от идентични проблеми - най вече в банковия и финансов сектор. И двете държави в близкото си минало преживяха галопираща инфлация, и в двете гръмна банковата система, и в двете се намеси Международният валутен фонд (МВФ). Но тези проблеми получиха различен отговор тук и там.
И резултатите са различни: въпреки кризата, исландците запазиха както щедър жизнен стандарт и работеща икономика, така и парадоксално високи социални придобивки: почти перфектно здравеопазване, силно образование, завидна сигурност и неповторима толерантност в малкото затворено островно общество. Опитът да разберем как успяха да го постигнат показва ясно къде сбъркахме ние.
„Сигурни ли сте, че сте съгласни да ви удържим такса от 175 крони за извършване на транзакцията?" Дългият надпис, светнал на екрана на банкомата, казва много неща за този северен остров. В Исландия, меко казано, е скъпо. Преди финансовата криза от 2008 - 2009, която срина стойността на местната валута, малко западноевропейци можеха да си позволят да идват тук на туризъм. При положение че нощувка на нар в някои хижи струва 21 000 крони (около 250 лв.), банката е направо скромна.
Високият стандарт в скандинавските страни е пословичен, но учтивият въпрос на машината говори и за нещо съвсем исландско: финансите тук сякаш още се крият по ъглите. След като през есента на 2008 г. трите големи исландски банки фалираха и въвлякоха страната в най-голямата социална и икономическа криза от обявяването на независимостта й през 1944 г., днес е трудно да видиш реклама на депозит или кредит по улиците. Не са много и паричните автомати, но по друга причина: исландците плащат навсякъде с карти и вече почти не ползват книжни пари. Монетите служат главно за радост на туристите.
„Икономическият срив от 2008 г. беше голям шок за всички нас. Исландците се чувстваха ужасени, в свободно падане", разказва Урдур Гунарсдотир, пресаташе на исландското външно министерство. Шест години по-късно споменът за голямата криза вече избледнява. Томас Брюнолфсон, шеф на дирекция в Министерството на финансите и икономиката се учудва, че журналисти още се интересуват от този въпрос. „През първите три години съм направил вероятно хиляда презентации за начина, по който Исландия избра да се справи с банковите проблеми. Но сигурно от повече от година никой не ме е питал за това".
Въпреки всичко, когато тръгват да разказват какво точно се случи след октомври 2008 г., езикът на тялото и гласът им издават силно вълнение. Доскоро завидно богати, исландците явно са изтръпнали от вида на финансовата бездна. Или по-скоро са почувствали заплаха за късно придобития си национален суверенитет.
Предисторията на кризата е тривиална. В началото на XXI век това традиционно общество на рибари и литератори се поддава на финансовото изкушение. „Много учители напускаха работа и отиваха да работят в банките", спомня си професорката по етика Салвьор Нордал. Статистиката говори, че в този период обемът на отпусканите кредити нараства с 50% всяка година. Исландия е малка страна и банковата експанзия се случва предимно в чужбина. До есента на 2008 г. активите на трите големи банки „Глитнир", „Кауптинг" и „Ландсбанки" се равняват на 928% от националния брутен вътрешен продукт. За сравнение, банковата система в България едва наскоро доближи 100% от БВП - нивото, което и Исландия поддържа до 2004 г.
По различни поводи международни експерти предупреждават, че подобен ръст не е устойчив. Напразно. На 20 септември 2008 г., седмица след фалита на американския гигант „Леман Брадърс", довел до рязко влошаване на условията на паричните пазари, „Глитнир" изпитва остра нужда от ликвидност и търси подкрепа от държавата. В рамките на две седмици става ясно, че другите две банки също се нуждаят от спешна помощ. Изневиделица Исландия се оказва с непосилните 100 млрд. евро пасиви от името на своите звездни банки.
Въпросът „да се спасяват ли банките?" не стои на дневен ред.
Въпросът „да се спасяват ли?" не стои на дневен ред. Правителството и централната банка взимат светкавично решение и разделят пасивите на трите кредитори в две категории. Депозитите на исландските граждани, които формират 15-25% от старите банки, са прехвърлени на острова и са трансформирани в три нови банкови институции, като едната - Landsbankinn, става държавна. Капиталът им е заздравен, спестяванията на исландците до 20 900 евро са гарантирани.
Чуждестранните поделения, които събират депозити и отпускат кредити най-вече във Великобритания, Холандия и Германия, са оставени да обявят несъстоятелност. След тежки политически спорове, яростни улични демонстрации и два национални референдума Рейкявик отказва да изплати гарантираните депозити на чуждите вложители и предизвиква грандиозен дипломатически скандал, утихнал в последно време само заради геостратегическата важност на острова с излаз към Арктика.
Да клекнеш или да останеш прав
Дискусията кой какво дължи на кого се заплита като викингска сага. В началото Рейкявик е склонен да възстанови на Великобритания и Холандия депозитите на изгорелите там вложители до гарантирания в Исландия размер (тези страни бързо изплащат на своите потърпевши полагащите им се съответно до 60 хил. паунда и 100 хил. евро, след което търсят своето от Исландия). Това е и условието за получаване на кредитна линия от МВФ. Но британските и холандските власти отблъскват първата исландска оферта. Причината е, че в нея са включени две неприемливи за тях условия: да има годишен таван на плащанията, обвързан с ръста на БВП на Исландия, както и задълженията да се погасят по давност през 2025 г.
Документът се връща за доработка в Алтинг, исландският парламент, впрочем най-старият в света. Но моментът вече е различен. След „революцията на тиганите" от януари 2009 г., свалила десния премиер Гейр Харде, хората са убедени, че тези, които са проспали краха на банките, сега са на път да предадат националния интерес. Когато опитен конституционен съдия изтъква по телевизията, че подготвяното международно съглашение на практика лишава Исландия от правото на привилегирован кредитор за имуществото на фалиралите банки, лавината се отприщва. Президентът Олафур налага вето върху закона и свиква референдум. 98% от хората гласуват „против".
Новото ляво правителство договаря с Великобритания и Холандия по-приемливо съглашение на стойност 4 млрд. евро - „само" една трета от БВП на страната. Но исландците го удрят на чест, пък и явно се сещат, че след като печалбите на банките не са печалба на цялото общество, няма логика загубите на банките да са всеобщи. На второ всенародно допитване със 77% участие на населението отново се отхвърлят ангажиментите на исландската държава към Лондон и Хага. Случаят накрая е отнесен до съда на EFTA (Европейската асоциация за свободна търговия, в която членуват Исландия, Норвегия и Лихтенщайн). Решението от януари 2013 г. за мнозина е изненада: Исландия не отговаря за парите, потънали в частните банки.
Исландия е сред основателите на НАТО, но няма собствена армия. Великобритания е една от страните, които патрулират над исландското въздушно пространство. Още през октомври 2008 г. Лондон включва исландските банки в терористичния си списък в опит да замрази активите им. Със сигурност върху малката страна е оказван огромен натиск да плати „както правят всички". Но накрая исландската упоритост надделява. В играта е включена и Русия: чак след като Рейкявик предупреждава Запада, че ще търси съюз с Москва, ако изнудването продължи, външният натиск отслабва.
Проблемът далеч не е приключил. В момента Исландия усърдно плаща дългове: дотук се е издължила на две трети към МВФ и е погасила предсрочно заема си към Скандинавските страни. Висящите задължения към UK и Холандия са платени наполовина, твърди финансовото министерство. За да се стабилизира валутният курс, през ноември 2008 г. е въведен капиталов контрол, силно ограничаващ трансферите на валута в чужбина - той още е в сила и причинява неудобства на инвеститори, туристи и имигранти. До 2019 г. от имуществото на фалиралите чужди банкови клонове ще се изплащат на кредиторите по близо 100 млрд. крони годишно. Но това не става бързешката, а стабилно. По исландски.
За моите български разбирания исландците не знаят какво е криза
„За моите български разбирания исландците не знаят какво е криза" - кълне се Мартин Радичков, който от 18 години живее и работи в Исландия. Действително, много хора са загубили работа, хиляди семейства емигрират, но „ужасната безработица", която исландците изживяват по време на двугодишната рецесия, последвала краха на банките, по официални данни не е надхвърлила 10%. Това е значително под нивото, което България поддържа вече години наред. Междувременно безработицата в Исландия спада под 4%.
Изследвания потвърждават, че удовлетвореността от живота сред исландците е нараснала след кризата, отбелязва Урдур Гунарсдотир. Причината за този парадокс е, че много от хората, които по-рано са работели на две места, след ноември 2008 г. са останали с една работа и така вече разполагат с повече време за общуване със семейството и близките си. Тоест има доказателства, че човек може да стане по-щастлив, когато започне да печели по-малко. Хялмар Йонсон от Асоциацията на исландските журналисти допълва, че в трудните моменти чувството за национално единство се е засилило, което много е помогнало на хората в морално отношение.
Въпросът е, че дори с една работа насъщните нужди на исландците са добре задоволени. Въпреки кризата Исландия не разгражда социалния си модел, зорко бранен от синдикатите. На въпроса нямало ли е риск МВФ да посегне на социалните придобивки, Томас Брюнолфсон, работил по-рано и за фонда, отговаря: „От МВФ не се и опитаха, защото нямаше да им го позволят". За приватизация на изцяло публичния и много печеливш енергиен сектор не е ставало дума. Сякаш всички са доволни от намесата на МВФ: исландците са получили подкрепа, без да им се налага да минават през унизителните процедури, запазени за страните от втория и третия свят. А МВФ има в историята си нов пример на успех, когато страната, потърсила помощта му, предсрочно погасява задълженията си.
Кризата не само не е влошила, а дори е подобрила социалната среда
„След кризата започнаха масови програми „Изберете исландското" за всякакви стоки, най-вече местно произведени дрехи и храни. И никой не роптаеше, когато се повишиха данъците" - констатира Мартин. Народът плаща за себе си. За най-високата подоходна група прогресивният данък в момента е 46.24% и трябва да се отбележи, че той не засяга само най-богатите, а и средната класа. Това е ставката за доходи над 784 хил. исландски крони месечно: един учител, за сравнение, получава 560 хил. крони, а наистина солидните заплати започват от един милион. Разменният курс в момента е около 160 крони за 1 евро.
Кризата не само не е влошила, а дори е подобрила социалната среда: неравенството е намаляло, социалните услуги са съхранени, хората се товарят с по-малко работа. По-зле стоят нещата в здравеопазването, тъй като доста исландски лекари са потърсили по-добро заплащане в Норвегия - но при наличието на подготвени кадри от Източна Европа това едва ли е съдбоносно. От януари 2015 г. влезе в сила извоювано от синдикатите повишаване на заплатите, специфично за всеки бранш. За капак, обезценяването на кроната значително помага на заетостта, тъй като прави исландския износ по-конкурентен. За 2014 г. се очакват внушителните над 5% излишък по текущата сметка и 2.9% първичен бюджетен излишък.
Малките исландски тайни
Но как е станало всичко това? Рецесията, последвала банковата криза отне 12% от БВП, в Исландия бушуваха безпрецедентни за скандинавска държава улични бунтове, а страната в момента расте с едни от най-бързите темпове в развития свят. Част от успехите може би се дължи на това, че Исландия е малка. Това не само позволява да се вникне в социално-икономическите й процеси, но и предпазва от размиване на отговорността. На Гейр Харде, премиер от 2006 г. до 01.02.2009 г. бяха повдигнати шест обвинения, включително за престъпна небрежност. Размина му се, но 16 банкери и адвокати получиха присъди, като четирима шефове на „Кауптинг" влязоха в затвора за три до пет години. Подобни примери връщат доверието в обществото. В България трудно може да се очаква такова нещо.
Субарктическият климат просто не позволява прахосничество. Въпреки поразителния социален ангажимент, тук държавните разходи са под 30% от БВП, а младежите имат право да работят във фабриките от 15-годишна възраст, ако не искат да учат. Исландското общество има и много благоприятна възрастова структура, като само 10% от населението са в пенсионна възраст.
Но погледнато отвън най-важно предимство на исландците е това, че те не правят компромиси със своята независимост. Например в пенсионния фонд на страната има активи, надхвърлящи 150% от БВП. Едно от първите решения, което щеше да бъде предложено в България, е „в името на бъдещето" тези пари да се „дадат на заем" за разчистване сметките на банките. На острова подобни решения явно не виреят. Друг пример е това, че в риболова - който от столетия е най-важен национален поминък и едва наскоро беше изпреварен по валутни приходи от туризма, чуждестранните инвестиции са забранени. Разбира се, още по-съществена е ролята на независимата централна банка, която работи в национален интерес, без да е вързана от валутен борд или фиксиран курс.
И в други страни енергетиката е публична, но в Исландия остана такава и след програмата на МВФ. Така днес едно исландско домакинство се отоплява средно с 6600 крони на месец - равностойността на бутилка уиски по тукашни цени. Страната освен това може да се специализира в енергоемки отрасли като преработка на силиций и алуминий и заедно с това да е с чиста екологична съвест, тъй като разчита почти изцяло на хидро- и геотермална енергия.
Съдбата помага на смелите. Глобалните промени на климата откриват нови хоризонти за Исландия. Единият е Северният морски път, доскоро скован от ледове, но вече отворен през летните месеци. Неслучайно Исландия е първата европейска страна, сключила с Китай договор за свободна търговия. Вторият се отнася до пасажите на ценната атлантическа скумрия, които след 2006 г. се изместват на север към бреговете й. Спорът за рибните квоти е в основата на замразяването на исландската кандидатура за членство в ЕС (което, както сочи опитът на длъжниците в еврозоната, може би е истинският шанс на тази страна).
Със сигурност факторите за успеха на Исландия са много повече: например това, че централната банка не е чак толкова независима, че да няма кой да й държи сметка. Или стопанският шанс, произтичащ от невероятната толерантност на исландското общество, която го прави обетована земя за сексуално различните от цял свят. Тук отсъстват големите международни търговски вериги, които навсякъде по света отнемат въздуха на местните търговци... Грешно е да се твърди, че в Исландия всичко е рози, макар в тукашните оранжерии, затопляни с геотермална енергия да се отглеждат не само цветя, а и банани за износ. Но със сигурност държавата, която не преви гръбнак, вече изправя глава.
Българската следа
Докато българският наблюдател изследва коренната разлика - не толкова в условията, колкото в подходите, които позволяват на едното общество да бъде богато, а дърпат другото в мизерия, на очи се набива и притеснително сходство. Скорошният фалит на Корпоративна търговска банка у нас поразително наподобява фалита на исландските банки през октомври 2008 г. Или става дума за универсална схема, която правителствата е крайно време да научат, за да й противодействат, или двата банкови балона са планирани от общ престъпен ум.
Поне пет са общите черти между пътя към провала на исландските и българската банки. Всички те са предлагали най-високите лихви на пазара: КТБ даде специални условия на скъпите си клиенти, в Обединеното кралство исландската интернет банка Icesave, клон на „Ландсбанки", е давала невижданите в развит пазар 6%. Скъпите депозити и в двата случая са придружени от изключително ниско ниво на обезценките: нашата КТБ докладваше на БНБ за само 2% проблемни кредити при близо 20% за системата, исландските банки също са обявявали 0.8-2.5%. И в двата случая банковите активи нарастват стремглаво в рамките на две-три години, а отчитаните печалби са рекордни.
Голям бе скандалът, когато се разбра, че „Кауптинг" през кипърска офшорка навремето е дала назаем пари на катарския шейх ал-Тани, за да купи той 5.1% дял от акциите й и така да подкрепи реномето й. Оманският фонд, с който КТБ искрено се гордееше, все още е с неизяснени функции във фалиралия български кредитор. Има и други общи черти между банковите фалити в двата края на Европа, но най-фрапантно сходство си остава източването чрез огромни кредити, отпускани на фирмите на свързани с банките лица.
Сред тях челно място заема известният в България Тор Бьорголфсон, получил 1 млрд. евро заем от „Ландсбанки", в която той навремето е бил водещ акционер. Първият исландски милиардер, за когото „Гардиън" намеква, че има връзки с руската мафия, през 2005 г. купи на два транша българския телеком БТК, за да го препродаде през 2007 г. на солидна печалба. Част от цената е платена с компенсаторни инструменти, което говори, че Тор има добри връзки у нас. По същия модел исландецът през 2005 г. купи с компенсаторни бонове голям дял в СиБанк, увеличи го и го препродаде през 2007 г.
Тор бе рамо до рамо с Цветан Василев през 2012 г., когато КТБ наддаваше за БТК. Той още държи голям пакет акции във фармацевтичната компания „Актавис", чийто завод в Дупница е сред най-големите в Европа... Ако спечелиш няколко милиарда в една страна, дали ще скъсаш толкова бързо връзките си с нея? Тор и Василев днес по идентичен начин предпочитат да комуникират с публиката от чужбина, използвайки личните си сайтове, на които се представят за светии.
Напредване в миналото
За наше щастие, банковата криза у нас не доби исландски размери. Спаси ни най-вече това, че българските кредитори все още не бяха предприели експанзия в чужбина. Така или иначе, ще спечелим, ако заимстваме не само лошия, а и част от добрия исландски опит. Протестите: в Рейкявик през 2009 г. се провеждаха всяка събота, за да остава време за работа, за разлика от ежедневното дефиле на „красивите и умните" през 2013 г. в София, което бързо похарчи социалното недоволство.
До 1944 г. Исландия е едно от най-бедните общества в Европа. Само за няколко десетилетия контрол върху националните ресурси без ръководната помощ на чуждестранните инвеститори островът, така да се каже, построява своя комунизъм. Социалният ред там се оказва достатъчно устойчив, за да издържи дори и на системна банкова криза. А нашият „остров на стабилност на Балканите" е като разграден двор за всичко недообмислено в Европа. По исландски образец, време е да потърсим наказателна отговорност за грешките на родните политици и да следваме националния интерес дори с цената на международно противопоставяне.
Ако има нещо, което може да разруши доброто общество на исландците, това са самите исландци. Инженерът Вигнир Сигдорсон констатира: „Постепенно забравяме какво се случи през 2008 г. Банките отново са секси - по-секси от реалния сектор. Може би предстои нова финансова криза." Салвьор Нордал потвърждава: „Кризата ни върна към нашите устои, но постепенно ги губим отново". В годините на разчистването исландците се шегували: „Това е толкова две хиляди и седма!" - в смисъл, несъразмерен подарък, ненужна лъскава покупка или скъпо парти. „Всъщност много хора харесват 2007", усмихва се Салвьор в кабинета си в Университета на Рейкявик, от прозорците на който се открива прекрасна гледка към града. „Хората отново си мислят: добре е да имаш много пари."
Димитър Събев
Evromegdan.bg
Фондация „БлуЛинк"
Този журналистически материал е създаден в рамките на проект „Четвъртата власт в млади ръце: Журналистическа практика в обществен интерес," изпълнен от фондация „БлуЛинк" финансиран в рамките на Програмата за подкрепа на НПО в България по Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство 2009-2014 г., по мярката за насърчаване на партньорството със страните-донори. Цялата отговорност за съдържанието на документа се носи от автора и издателя Фондация „БлуЛинк" по силата на българското законодателство и при никакви обстоятелства не може да се приема, че този документ отразява официалното становище на Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство и Оператора на Програмата за подкрепа на неправителствени организации в България. /cross.bg
Следвайте "Буднаера" в Телеграм
Ако този материал Ви харесва, помогнете ни да го популяризираме. Благодарим Ви!