Следвайте "Буднаера" в Телеграм
Гърция: Боговете сигурно са полудели
Икономическият колапс на страната доказа късогледството на европейските управници
Дали Зевс и сие от Олимп съвсем не са изперкали, щом сложиха съдбините на Елада в левицата на Алексис Ципрас - младата надежда с комсомолската закалка на Жан Виденов, трудовия стаж на Сергей Станишев, икономическата ерудиция на Румен Гечев и Барековия талант да продава кухи обещания?
Какво й предстои на най-древната демокрация - да скъса въжето на дълга, да върне заграбеното на народа и от чешмите да потекат нектар и амброзия? Или Луканово-Виденова зима, която няма да е по-студена от нашата единствено поради географското положение на съседите?
Да се радваме или да плачем
Що е то социална депресия ми обясни наскоро един приятел писател: „Да загубиш способността да се радваш на чуждото нещастие.“ Слава Богу, българинът е имунизиран срещу този тип тежко обществено отчаяние: от една страна, злорадството му е генетичен признак, от друга - политиците му бият допинг с примера за „давещата се Гърция“.
Това, второто, работи само при ония, дето не са били на Бяло море. А те стават все по-малко. Защото и днес на дъното на кризата си „лошият“ затъващ грък живее далеч по-добре от „примерния“ българин. И днес брутният вътрешен продукт на пропадаща Елада (11 милиона население) е близо 250 милиарда долара годишно срещу 50 милиарда за стабилна България (7 милиона души).
БВП на човек, изчислен през покупателната способност, е 32 000 евро за гърка, много близо до 36-те хиляди за германеца и много далеч от 12-те хиляди на българина. Обяснението: бозукито и сиртакито не пречат на „мързеливия“ елин да бачка, колкото хвалещият се с работливостта си немец и многократно повече от „трудолюбеца“ българин.
Истината е, че Гърция има широка средна класа със здрав гръбнак, работеща икономика, функционираща бюрокрация, здрава полиция и действаща правосъдна система. Т.е. има това, за което у нас само мечтаем - има държава. Дали щото демокрацията там е от хилядолетия и селяните им са граждани още отпреди Демостен и Аристотел, дали че са се освободили от Османско петдесет и кусур години преди нас и са изпуснали шанса да минат за още 45 под Съветско, дали заради хунтата - фактите са си факти.
Защо им се стовари кризата
Ситуацията, откак паднаха черните полковници през 1974 г., на вид е аналогична с родния преход: най-дълго през тоя период са управлявали социалистите - (ПАСОК, Папандреу - баща и син), които, както е известно, обичат да пръскат пари, заработени от друг. Тук-там се вклинява десницата („Нова демокрация“, Караманлис - чичо и племенник), чиито политици са не по-малко алчни. През цялото време отгоре са техните си олигарси, милиардерски, вече наследствени фамилии.
Разликата е, че успоредно с колосалното точене на държавата, за да си купят спокойствие и поддръжка, управляващите създаваха широки слоеве от партийна клиентела на непознатия у нас принцип „нашето ще си го вземем, но да има и за народа“. Затова гръцките правителства държаха политика на яки доходи и много висок стандарт на живот - около 22-ро място в света - чрез раздуто и силно платено чиновничество, огромни по състав държавни предприятия в енергетиката, комуникациите, транспорта и др., изключително високи и необезпечени пенсии. Направо развит социализъм в действие, помпан от кредит след кредит, та до над 300 милиарда - няма как да не гръмне.
Лихварите поднесоха сметката, а с нея и рецептата: изрязване на държавата от секторите, където не й е мястото, рязко намаляване на „хранениците“, приватизация, стягане на коланите. Изобщо, всичко онова, което навремето МВФ и Световната банка предписаха на България, но щом благодарение на него се измъкнахме от колапса през 97-а, нашите управници отрекоха - пречеше им да се държат като в бащиния.
При демокрацията управляват елити, но ги сменя електоратът. Но и той може да превърти - и да живее добре, не му харесва член от семейството да е загубил топло щатно място, на друг да му е паднала заплатата, на дядото - пенсията, да плаща имотен данък за жилището, какъвто не е плащал досега. Без значение, че новият данък на гърка на квадратен метър е горе-долу като сегашния на софиянеца, а най-ниската намалена пенсия се равнява с най-високата у нас.
Когато губи нещо, особено когато го смята вече за свое „по закон божи“, електоратът не търси вина у себе си - виновни са му досегашните управници, а още по-криви са му ония, дето са давали парите - Ангела Меркел, САЩ и другите хищни западняци. На тая почва покълва поредният ляв месия.
Всички обичат Алексис
Резултатите от неделя показаха, че над една трета от гласувалите (в Гърция избирателите са над 9 милиона, вотът е задължителен, но пак до урните отиват малко над 60 на сто) са се хванали за Ципрас. С бонуса, който му дава гръцката система, той е на косъм от мнозинството в 300-членния парламент - трябват му още двама депутати, които са лесни - от партиите съперници само три не са декларирали, че искат годеж със СИРИЗА - най-дясната, обвинявана в профашизъм „Златна зора“, най-лявата - комунистите, и управлявалата досега „Нова демокрация“.
Венизелос, водач на упадащите социалисти от ПАСОК и досегашен партньор във властта, обяви, че би подкрепил Ципрас на базата на „обща платформа“ (позната картинка). Напусналият ПАСОК бивш лидер Георгиос Папандреу, основал ала Георги Първанов гръцко АБВ - Движението на демократичните социалисти, също бе „готов да работи със СИРИЗА“, но не влиза в парламента. „Демократичната левица“ на Кувелис „е отворена за сътрудничество“, а лидерът на „Независими гърци“ Панос Каменос направо предлага „опитната си ръка“. Гръцкият Бареков - тв водещият Ставрос Теодоракис, основал лани партия „Потами“ (река), пък е от най-вероятните партньори. СИРИЗА е на кормилото, накъде ще подкара?
1. Неизбежният вариант
Повечето гърци се надяват, че Ципрас не е това, което изглежда, а е много по-трезв, че голяма част от наговореното досега е изборен балон и лост за преговори с тройката кредитори в името на печелившата политика: да се издейства облекчаване на сегашния „спасителен план“ - по-малки лихви и по-дълги срокове. Защо този вариант е неизбежен? Виж по-долу вариант 3.
2. Лошият вариант – мимикрия
Мимикрия пред Запада с елементи на изнудване, мимикрия пред народа и бясна управленска алчност, особено когато мандатът е пръв и може би последен - на тоя вариант сме се нагледали у нас. Може да се прилага дълго и да води все по-навътре в блатото.
3. Злият вариант – изпълнени обещания
Това, което всички искаме от политиците - да си изпълняват обещанията, е най-страшното, но и най-малко вероятното, дето може да се случи на Гърция.
Ципрас обещаваше дървено желязо - да натисне кредиторите да опростят голяма част от дълга, да сложи край на мерките за икономии, да отвори нови държавни работни места, да увеличи социалните помощи, да вдигне пенсиите и да намали данъците. Последното вече се случва - само за декември гърците, в очакване да не се минат, са внесли с 1,3 милиарда евро по-малко, а за януари се очаква срив с 1,5 милиарда евро. Да оставим настрана, че обещаваното връщане на държавата в големите сектори гали ухото на народа, а е в пряка услуга на олигарсите - щото държавното се точи най-сладко. (Животрептущ пример - БДЖ.)
Но как се решава уравнението „все по-ниски приходи - все по-високи разходи“. Временно - с нов и нов държавен дълг (рецепта, прилагана редовно от последните родни правителства, но вече „изгърмяна“ при съседите). Като крайна мярка - излизане от еврозоната и завъртане на печатницата за драхми. Последствия - изтрива се вътрешният държавен дълг, който на фона на външния е незначителен; шепа по-светнати, т.е. олигарсите, си оправят кредитите и заедно с едрия чужд капитал печелят още повече от обезценяващата се държавна собственост, а народът духа супата, брои новите нули по банкнотите и се чуди откъде му е дошло.
От егоистична гледна точка една дива инфлация в местна валута е прекрасна за чуждите туристи, включително българите, и ужасна за работещите в Гърция - включително българите. Изход: драхмата е официална валута, но всичко се плаща в евро, Ципрас е разлюбен и изгонен с камъни. Появява се крещяща нужда от
вариант 1.
Спи ли Европа, Европа не види ли
Европа уж трепери - дали Гърция ще остане в еврозоната и ще фалира, или ще излезе от еврозоната и ще фалира? И че уж това щяло да бъде огромен трус. Затова дава ясни сигнали, че е твърдо зад досегашния спасителен план. Тия дни съобщи, че е приготвила 10 милиарда евро подкрепа за гръцките банки - огромна сума в българските очи.
Проблемът на Европа обаче изобщо не е Гърция. Проблемът е, че много по-крупни държави драпат по гръцкия път - Франция, Италия, Испания... Проблемът е, че Ципрас може хич да не е и помислял да пуска машината за драхми, но в Брюксел вече почват да печатат един трилион евро! На тоя фон гръцките кризи и милиарди са просто прах... в очите.
Бунтът на младите гърци срещу корумпираните елити
В щабквартирата на СИРИЗА димът от цигари изпълва въздуха. Ако тютюневите изпарения можеха да изобразят мислите на хората вътре, щяха да очертаят силуетите на Че Гевара или Арис Велухиотис, лидера на гръцката съпротива през Втората световна война. Всички тук са истински левичари, които доскоро са очаквали да завършат дните си като университетски преподаватели по история, хуманитарно право или икономика. Вместо това влизат във властта. Те са колкото учудени, толкова и самоуверени.
Лагерът на СИРИЗА обаче не е мястото, където човек може да се учи на радикализация. Вярно, партия с орган на име Централен комитет взема властта, но това не означава, че ще видим гръцки вариант на марксизма. Доказателство е за други три важни факта: стратегическата криза в еврозоната, решимостта на гръцкия елит да се справи най-сетне с корупцията и новата философия на младите в страната.
Късогледството на богата Европа
От тези три най-лесна за разбиране е драмата в еврозоната, тъй като последствията от нея са ясно отразени в макроикономическите данни. МВФ предвиди, че благодарение на спасителния пакет от 240 млрд. евро в Гърция ще има растеж, а вместо това икономиката се сви с 25%. Заплатите паднаха със същия дял, а младежката безработица достигна 60%.
Икономическият колапс доказа късогледството на европейските управници. Няма нищо по-жалко и смешно от това да се наблюдава богаташ, който не знае какво прави. През последните четири години Тройката - ЕС, МВФ и ЕЦБ, изнесе точно такова шоу пред гърците.
Що се отнася до корупцията и олигархията - тя далеч предшества кризата. И тук не става дума за печално известните корабни магнати, които не плащат данъци, а за шефовете на енергийни и строителни фирми, както и босовете на футболни клубове. Тези хора успяха да си спестят данъчните задължения при диктатурата на Метаксас, при нацистката окупация, гражданската война и военната хунта, какво остава за „управлението“ на Тройката.
СИРИЗА политизира проблема с олигархията, тъй като не Ӝ дължи нищо, а това се хареса на младите.
Краят на неолиберализма
Младежта беше поробена от мафиотите, а политиците затвориха очите си. СИРИЗА доказа, че на онеправданите им е писнало. Вероятно отвън случващото се в Гърция изглежда като огромна заплаха. Но зад възникването на новото ляво прозира появата на позитивни ценности сред младите гърци, и то далеч не само сред онези, гласували за СИРИЗА. Те включват съзнание за лична отговорност, изобретателност, желание за социални експерименти, глобално виждане над света.
Гърция може да е слабият ученик, но и винаги е била носител на промяна: а тя е необходима, когато капитализмът се проваля. Случилото се в неделя на Балканите е начало на две години изборна несигурност в Европа.
Ултралевите и крайнодесните се готвят за исторически победи в Испания, Франция, Холандия, дори Великобритания. Някои вече обявиха „края на неолиберализма“. Дали е така, не знаем. Всичко, за което сме сигурни, е, че Гърция вече е различна. /presa.bg/
Следвайте "Буднаера" в Телеграм
Ако този материал Ви харесва, помогнете ни да го популяризираме. Благодарим Ви!