Следвайте "Буднаера" в Телеграм
Костадин Костадинов: Да ритнеш кълбото на пепелянките - Вече не им казват еничари. А соросоиди.
"Бъдещето не принадлежи на всички" – интервю с Джордж Сорос
- Соросоид е интересна дума (смее се), трябва да си я запиша. Сега сериозно, не виждам нищо лошо, че хора, членове на различни организации, спонсорирани от мен, играят или се опитват да играят важна, и по възможност решаваща, роля в процесите, които текат не само у вас, но и по света – в крайна сметка, аз точно за това ги спонсорирам...
Техните разбирания за живота, за справедливо и несправедливо, за добро и зло, за правилно и грешно, трябва и ги създаваме ние. Те трябва да виждат света през моя поглед, през призмата на на моите идеи, на моите ценности. И трябва да популяризират този светоглед по всички възможни начини, през всички медии, по всяко време, на всяка цена...
Да ритнеш кълбото на пепелянките
Вече не им казват еничари. А соросоиди.
По-миналата година заведох дело срещу Община Варна заради дискриминационната и сегрегираща програма на местната власт за т. нар. "ромска интеграция".
Тъй като според нея се предвиждаше да се дават определени помощи само на бедни цигани, но не и на бедни българи, аз се опитах да я оспоря в съда. Варненският административен съд обаче отхвърли жалбата ми със следния мотив - тъй като съм общински съветник, не мога да обжалвам като гражданин. Нищо че и аз съм жител на Варна, нищо че при приемането на програмата в съвета гласувах против и се мотивирах обстойно защо го правя. В крайна сметка излезе, че според ВнАС щом съм съветник, не съм гражданин. На втора инстанция загубих с друг мотив - че тъй като не съм циганин, нямам правен интерес и общинската програма не ме засяга. С други думи според Върховният административен съд излезе, че ние българите нямаме право да се жалваме от нищо, свързано с циганите.
Миналата година пък с интерес научих, че не съм бил историк, защото съм бил политик. Освен това съм бил завършил балканистика, а не история, следователно какъв историк бих могъл да бъда. Автор на въпросното съждение, с което всички завършили специалностите археология, история и география, етнология и балканистика (до 2002 г.) бяха низвергнати от историческото съсловие, беше виден български соросоид.
Началото на тази година ми поднесе друга изненада. Според статия на Ралица Ковачева, след като съм общински съветник и се занимавам с политика, не може да съм родител. Поводът - протест, организиран от "Възраждане" във Варна срещу антибългарското съдържание на уж българските учебници. E тук вече да си призная ме изненадаха. Едно от лицата на гражданския съвет на Реформаторския блок ми отрече родителските права само защото съм имал наглостта да настоявам в учебниците на сина ми да пише малко повече и за нас, българите, ако може. По-нататък в статията изобилстваха лъжи, полуистини и откровени клевети, очевидно писани на един дъх, защото след това на няколко пъти беше редактирана и най-фрапиращите лъжи отпаднаха. Накрая впрочем отпадна и името на самата авторка, странно защо. Явно кълбото от пепелянки наистина е било сериозно ритнато, защото на следващия ден в друга статия друг един титан на мисълта Мирослав Спасов се възмущава как „Далеч по-страшно е обаче, че чрез даване на трибуна "на всички възмутени", се легитимира неекспертното говорене по тема, която засяга вероятно милион и половина души". Излиза че ние, българските родители, не можем да имаме думата когато става думата за образованието на нашите деца. Не става ясно само дали според Спасов с него вероятно могат да се занимават само професионалните грантополучатели?
Защо обаче соросоидните метастази се възпалиха толкова силно от нашия протест? Защото за всички еничари е характерна неистовата омраза към всичко, от което са произлезли. В случая - към българското и българския народ. Освен това за съвременните либерални фашисти всичко инакомислещо трябва да се забрани, да не се дава трибуна на мнения, противоречащи на официалната НПО линия, всеки изказал неправилно мнение по темата трябва да бъде опорочен, а мнението му обявено за некомпетентно. Затова всеки пробив на каквото и да е пробългарско по медиите ги кара да изпитват огромен страх от нарушаването на почти пълния и безнаказан монопол, който имат в медиите. Акцията ни получи огромна подкрепа и одобрение и това ги вбеси. Но и уплаши. И те включиха познатия репертоар - расисти, ксенофоби, фашисти и т. н. Работата стана, както пее моя приятел, варненския рапър Кайсиева градина - "Задето протестирам в моята Родина, изкараха ме с Хитлер едва ли не роднина".
Както и да е, достатъчно време им отделих. Борбата за бъдещето на България и нашите деца продължава и това е най-важното. Щом 15 родители във Варна успяхме да уплашим плеядата от отцеругатели и майкопродавци и тя ни заля с помия, значи сме на прав път. Повече щях да се притеснявам ако същата тази паплач ни беше похвалила...
Следвайте "Буднаера" в Телеграм
Ако този материал Ви харесва, помогнете ни да го популяризираме. Благодарим Ви!