Следвайте "Буднаера" в Телеграм
Произход и цел на финансовата криза - Част 1
Спекулативните банки фалират и държавите плащат сметките
Началото на финансовия крах, който в първите месеци на 2008г. съсипва цялата световна икономика, е последвано от експлозията на американския спекулативен балон върху високорисковите ипотечни кредити (subrime).
Въпреки че официално настъпването на това бедствие идва като изненада за всички (Федерален резерв, търговски банки, рейтингови агенции, икономически експерти, политици, медии), в действителност е очевидна последица на финансовата спекулация, извършена от банкерския елит - вид бомба със закъснител.
Ипотеките subprime са предоставени на категория хора, които не са могли да покажат никаква реална гаранция за възвращаемостта (неясни печеливши ситуации или трудни за документиране) и които в повечето случаи са били неизправни към кредитните институти.
Английската дума subprime (sub означава под, prime се отнася за вноска за максимално плащане) показва, че банките отпускат ипотечни заеми на клиенти, при неизгодни условия, т.е. повече обременени от оптималните за пазара, тъй като става въпрос за финансови сделки с висок риск за банката-издател, отпускаща сумата.
Както и се е предполагало, съблазнителната оферта за лесни кредити, които покриват до 100% от разходите за закупуване на жилище, привлича вниманието на по-малко заможните социални слоеве. Вълната от желаещи да закупят недвижими имоти предизвиква повишаване на цените на същите, далеч от реалната им стойност (прочутият спекулативен балон), докато банките получават изключителни приходи от сделките, с много по-висок от обикновения лихвен процент. Ръководителите на банки и финансовите оператори не са срещали никакви пречки в продажбата на новия продукт, който гарантира много изгодни комисионни. Между 2004г. като цяло американските лоши ипотеки subprime възлизат на около 1300млрд. долара (през 2012г. общият италиански публичен дълг, гарантиран с държавни ценни книжа, е изчислен на 1600млрд. евро).
Милиони американци се втурват да инвестират спестяванията си в ценни книжа за недвижими имоти, които са изглеждали многообещаващи за максимални печалби.
Още през август 2007г. тези, които са получили ипотечен кредит subprime , вече не са в състояние да го обслужват и са принудени да обявят за продажба наскоро закупените недвижими имоти. Внезапната лавина от продажби смъква котировката на жилищата и много от тях се оказват на търг, вкарвайки в надпревара към дъното целия пазар на недвижими имоти. За кратък период от време на кредитополучателите им се налага да върнат на банките огромни суми, които вече не отговарят на пазарната стойност на закупените имоти.
Много от тях са предпочели да ги оставят на кредитните институции и така през 2007г. са запорирани около 1,7млн. жилища. За американците това е краят на американската мечта, докато за банкерите-спекуланти - изключителна печалба.
Но това е само началото, защото истинската цел на висшите финанси не е да натрупа повече пари, а да увеличи държавния дълг на страните, за да ги принуди да се откажат от суверенитета си в замяна на икономическа помощ.
Ипотеките subprime са използвани, за да нанесат крайния удар на икономическата стабилност на нациите и за да започне финансовата диктатура в страните в несъстоятелност. В този исторически момент банкерите не се задоволяват само с притежанието на икономическата власт, а се целят в политическата, за да могат да наложат своята технокрация - техническо правителство в световен мащаб, насочено към финансовата аристокрация. За да успеят, първо трябва да доведат държавите до безусловна капитулация, използвайки оръжието на дълга.
Докато малките банки са поставени на колене от кризата заедно с хиляди американски семейства, които изведнъж се оказва, че трябва да спят в колите си, парите, загубени от кредитните институции, но определени като твърде големи, за да фалират, са възстановени от държавата, т.е. от данъците на гражданите. Експлозията на високорисковите ипотечни кредити, щедро раздавани от банкерите, е още повече подсилена от факта, че последните преобразуват своите кредити без обезпечение във високодоходни и после ги препродават на трети (банки и инвеститори).
Този процес на секюритизация на ипотеките subprime, освен че умножава доходността, е послужила да насити международните пазари с всякакъв вид отровни финансови продукти.
Отровните кюфтета на Уолстрийт бързо преминават границите на САЩ, заразявайки цялата икономическа система със самодоволното мълчание на майсторите на финансите.
Инвеститорите продължават да купуват значителни количества от отровните ценни книжа до деня на катастрофата. Измамата за нациите е планирана така, че да предизвика ефекта на доминото в планетарен мащаб със съучастието на основните части рейтингови агенции (Moody''s, Standart & Poor's и Fitch). Както е лесно да се предположи, не е случайно, че икономическият елит, трите сестри и централните банки, които би трябвало да упражняват надзор над пазарите, винаги късно разбират за злоупотребите и хазартните игри, извършвани от големите финансови групи. Не бива да се забравя, че авторитетните агенции за кредитен рейтинг, които са побързали да намалят оценките за кредитоспособност в своите тефтерчетата на държавите от половин Европа веднага след избухването на скандала със subprime, са същите тези, които са присъдили максимална надеждност на ценните книжа и банките, отговорни за кризата.
Да не говорим, че трите прословути агенции не са предвидили нито един от фалитите на колоси, като Enron, WorldCom и Parmalat - компании, на които са дали отлични оценки, докато на дребните инвеститори не им е останал никакъв изход.
През 2008г. неплатежоспособността на финансовите продукти, свързани с ипотечните книжа subprime, провокира провала на някои от най-важните инвестиционни банки в света, но тъй като са били твърде големи, за да фалират, част от тях веднага е изкупена обратно от други компании, собственост на банковия елит, а дълговете на останалите са стоварени върху държавата.
Merrill Lynch например преминава към Bank of America (превръщайки се в Bank of American Merrill Lynch), а Bear Stearns е абсорбирана от J.P.Morgan Chase, докато други получават вагони с обществени пари от данъкоплатците по Плана за спасяване на банките на Буш - политически представител на консервативното дясно, и Обама - политически представител на демократично ляво.
Една част от държавното финансиране на банките, отговорни за бедствието, е маскирана под формата на национализация и държавата пристъпва към изкупуването на планина от специални акции (без право на глас или много лимитиран такъв), като оставят собствеността на банките и пълномощията за взимане на решения в ръцете на частни финансови институции - истински подарък за банкерите.
Само в Италия банка от мащаба на Lehman Brothers с около 200 000 инвеститори, когато през 2008г. обявява фалит, вече е прехвърлила милиарди долари на сигурно място чрез компании с подставени лица като Alter Ego. Причиненото зло на нациите, подготвено от спекулантите на Уолстрийт, довежда до рязък спад в борсовите стойности и капацитета на потребление на дребните инвеститори, измамени с токсични ценни книжа. Тези ефекти веднага рефлектират върху стандарта на живот на обикновените хора и върху държавната хазна, на която продължават да тежат и плановете за спасяване на банките, и намаляването на данъчните приходи следствие на силната рецесия в икономиката. Единствените реални жертви на кризата са семействата, предприятията и кредитните институции, изключени от елита на високите финанси, отговорни за нея.
Кризата се превръща в глобална
Следвайки принципа на скачените съдове, в края на 2007г. финансовата криза вече се разпростира и в Европа, и в останалата част на света с верижни фалити на някои големи банки.
През 2009г. широко разпространената криза поставя граници в покупателната способност на домакинствата и предразположение към икономии. Спадът в потреблението налага намаляване на производството, армии от безработни, бум на съкращенията, увеличение на публичните разходи.
БВП на европейските страни се движи в посока към рецесия: Ирландия (-5.0%), Великобритания (-2.8%), Германия (-2.3%), Италия, Холандия и Испания (-2.0%), Белгия (-1.9%), Франция (-1.8%).
Само Словакия, току-що присъединила се към еврото, все още регистрира значителен ръст (2.7%), но въпреки това, е в застой спрямо 2008г. (7.1% и 10.4% през 2007г).
БВП спада също и в Източна Европа: Латвия (-6.9%), Естония (-4.7%), Литва (-4.0%), Полша (-2.0%).
През 2012г. безработицата сред младите регистрира тревожни данни точно в страните, принудени да приложат финансовата грижа на тройката: Гърция (53,8%), Испания (52,9%), Италия (35,3%), Португалия (36,4%), Ирландия (30%).
,,Келтският тигър'' първи пада в капана
Въздействието върху реалната икономика са толкова опустошителни, че вадят от равновесие дори и страна като Ирландия с публичен дълг върху БВП само 25% - вторият най-висок доход на глава от населението в Европа след Люксембург и най-ниска данъчна тежест.
Ирландия, която до скоро е наричана Келтският тигър, защото е имала десетилетие на непрекъснат икономически растеж, е първата страна от Европейския съюз, която влиза в рецесия през 2008г. Според вече видян сценарий, със спукването на балона на subprime много банки неумолимо се устремяват към фалит и държавата се завтича да покрие изплащането на дълговете им. През март 2009г. рейтинговите агенции декласират ирландските държавни облигации за първи път и после втори път през юли 2010г. Лихвените проценти върху облигациите скачат до небето и Ирландия е принудена да поиска кредит от Международния валутен фонд и от ЕС, за да запуши натрупалите се дългове от същия този финансов елит.
Келтският тигър вече се намира в капан и за да получи заем, е трябвало да приеме тежките условия на рестрикции, включително незабавно намаляване на бюджета с 30 млрд. - удивително голяма цифра за страна от 4,5 млн. жители. Правителството на Дъблин одобрява спешна маневра, като изведнъж отцепва 20% от своя брутен вътрешен продукт, за да намали публичните разходи, и налага извънреден данък.
Силно рецесивната икономическа политика, диктувана от Международния валутен фонд със съучастието на ЕС, става още по-опустошителна с по-нататъшното декласирана на облигациите до ниво на боклук, извършено от Moody's през 2011г. В резултат на това публичният дълг върху БВП се покачва на 114,1% (през 2010г. е бил 98,4%) а после на 121,6% през 2012г. Както се е очаквало, лечението на Международния валутен фонд се оказва най-лошото бедствие за икономиката и Ирландия никога не е била толкова далече от изхода от рецесията.
На 19 януари 2010г. по време на пресконференция в Дъблин, веднага след одобрението на правителствените мерки за строги икономии, представителят на Европейската централна банка Клаус Мазух декларира следното: Впечатлен съм от задълбочеността на дебатите и разбирането на сложните икономически проблеми на финансовия сектор. Когато идвах с таксито от аерогарата, разговарях с шофьора, а често шофьорите са много добре информирани. Така че аз мисля, че това е добър знак, че тук има открита дискусия, в която икономическите аргументи играят важна роля. Мисля, че това е правилният начин да се процедира.
В залата присъства известният журналист Винсънт Браун (пише за авторитетни вестници на официалната преса, като The Irish Times и The Sunday Business Post), който не се колебае да задава политически некоректни въпроси. От вербалната конфронтация със смутения Клаус Мазух изплува истината за подвеждащия характер на спасителния план.
Винсънт Браун: Случайно таксиметровият шофьор да ви е казал колко е озадачен ирландският народ факта, че от него искат да плаща дълг от милиарди евро на притежатели на необезпечени облигации, с които той няма никаква връзка? И това по същество, за да спаси или за да осигури платежоспособността на европейските банки? И ако вашият таксиметров шофьор ви беше задал този въпрос, какъв щеше да бъде отговорът ви?
Клаус Мазух: Вече отговорих на много подобен на този въпрос преди около 3 години. Мога да разбера, че става дума за много трудно за правителството решение. За това няма никакво съмнение, но има различни аспекти на проблема, които трябва да се балансират, и мога да разбера, че ирландското правителство е стигнало до извода да предприеме стъпки в тази посока, като е взело предвид разходите за ирландския народ, стабилността на банковата система и доверието в нея. Това може да бъде от много по-голяма полза за данъкоплатците, които отбелязахте. В противен случай финансовият сектор би бил белязан от отрицателен начин, разбирам, че дори и да е взето много трудно решение, то е взето в тази посока.
Винсънт Браун: Това не отговаря на въпроса ми. От нас се иска да плащаме вместо една вече мъртва банка и това няма нищо общо с благосъстоянието на ирландския народ. Изискват от нас изплащането на милиарди евро на мястото на тази мъртва банка за необезпечени облигации, Сега ми кажете, как ще обясните тази ситуация на таксиметровия шофьор?
Клаус Мазух: Мисля, че вече отговорих на този въпрос.
Винсънт Браун: Не, вие не отговорихте на въпроса, защото се позовахте на стабилността на ирландските финансови институции, докато институцията, която визирам аз, е мъртва, фалирала е! Тогава защо изплащането на дълга е поискано от ирландския народ под заплахата на Европейската централна банка? Защо ирландският народ трябва да плаща милиарди евро на притежателите на облигации, които не са гарантирани? Не ми отговорихте на последния въпрос и може би ще го направите сега.
Клаус Мазух: Съжалвям, не мисля, че имам какво да добавя.
Винсънт Браун: Не, не е достатъчно, Господа, вие сте напът да се намесите в това общество и да причините огромни щети, налагайки плащания, които не са за благото на ирландците, а за благото на европейските банкови институции. Така, че може ли да обясните защо ирландският народ трябва да е длъжен да плаща?
Клаус Мазух: Мисля, че отговорих на въпроса.
Винсънт Браун: Нямате ли никакъв друг отговор за всичко това? Предоставихте отговор, който избягва въпроса.
Клаус Мазух: Това е ваша гледна точка.
Случаят с Northern Rock
Навсякъде по света начините за управление на кризи са почти идентични с тези, прилагани в САЩ. Случаят на британската Northern Rock може да се цитира като пример.
Дори и след официалните предупреждения за криза, фактически вече започнала, и възможен срив в цените на недвижимите имоти, банка Northern Rock (петият кредитен институт в Обединеното кралство) продължава да отпуска кредити на клиенти, които притежават само 1/5 от исканата сума, и ипотеки до 125% от стойността на закупения имот. Така, веднага след като плъзва слухът, че банката се намира в ликвидна криза, вложителите се втурват да изтеглят депозитите си преди окончателния крах. Британското правителство се намесва със спасителна финансова операция от 150млрд. евро (сума, която отговаря на половината от гръцкия държавен дълг и на около 4500 евро на вложител) и частично национализира (само временно) банковия институт. Загубите са социализирани, а печалбите - приватизирани.
Тогавашният министър-председател Гордън Браун уверява, че ръководството на Northern Rock ще бъде предоставено на банковите служители според логиката на свободния пазар, докато за държавата (т.е. на народа) ще бъде запазен товарът на финансовото покритие на ценните книжа боклуци.
По този начин всички по-печеливши активи остават в ръцете на същата спекулативна банка. Northern Rock продължава да държи безнаказано чуждестранния офшорен фонд Granite със стойност 45млрд. паунда (почти 60млрд. евро). Това е фонд, регистриран през 1999г. като благотворителен орган в полза на деца, засегнати от синдрома на Даунд, но в действителност е финансов орган, специализиран в заеми и ипотеки.
Гръцкият преврат и капитулацията на Португалия
В началото на 2009г. Гърция изглежда така, сякаш се справя с международната криза благодарение на износа и значителните увеличения на заплатите. До края на 2008г. дори е главен герой в едно устойчиво икономическо развитие (през 2006г. БВП е нараснал с 5,6%, а през 2007г. - с 4,28%). Бедите идват в края на 2009г., когато БВП започва да намалява драстични (-2,04% през 2009г., -4,47% през 2010г., -6% през 2011г.).
Веднага с встъпването в длъжност на новото гръцко правителството през октомври 2009г., Георгиос Папандреу обяви публично дупка в държавния бюджет, която възлиза на 12,7% от БВП.
През декември 2009г. рейтингът на гръцките държавни облигации е понижен от Flitch и Standart & Poor's, които изразяват сериозни съмнения за финансовото състояние на гръцката държава и нейния възможен фалит. От този момент нататък международните финансови институции (Европейската централна банка, Международният валутен фонд, агенциите за кредитен рейтинг) започват да се ожесточават срещу публичния дълг на Гърция, който, въпреки че е едва наполовина (120% от БВП) от японския (който през 2012г. е бил 240% от БВП), измислят претекст, за да наложат на страната драматични намаления на социалните разходи и главозамайващи увеличение на данъците (критериите на Маастрихт изискват намаляване от 1/20 годишно размера на дълга, който надвишава 60% по отношение на БВП).
Декласирането на гръцките облигации води до покачване на лихвените проценти до непосилни стойности и Папандреу е принуден да поиска официално помощта на Европейската централна банка и Европейския съюз - триумвират, който приема името Тройка.
На Гърция е подложен заем от 110млрд. евро в замяна на ужасящи намаления на разходите и абсурдни увеличения на данъците. Става въпрос за условия, толкова непосилни (социална катастрофа и задушаване на икономиката), че гръцкият премиер Георгиос Папандреу и неговото правителство единодушно приемат да предоставят решението за одобрение на референдум.
В резултат на заемането на тази неочаквана позиция от Папандреу Тройката и премиерите на Франция и Германия - марионетки в служба на финансовия елит, упражняват ненужно силен натиск, за да го накарат да си промени мнението. Великите сили, естествено, се страхуват от референдум, защото много добре знаят, че ако Гърция отиде на гласуване, спасителният план ще се провали. Само за 8 дни от официалното потвърждение за Папандреу за решението му да се допита до народа (1 ноември 2011г.) референдумът е отменен и премиерът е почти насилствено сменен с Лукас Пападемос - човек на финансовия елит (бивш служител на Федералния резерв, бивш управител на Централната банка на Гърция и бивш вицепрезидент на Европейската централна банка).
Става дума за истински бял преврат, чрез който един министър-председател, надлежно избран, ненадейно се оказва заменен от един банкер. Предвид залога някои вестници са предвиждали преврата срещу Папандреу, впоследствие направен редовен под формата на доброволна смяна.
Току-що назначен, Пападемос подписва Плана за спасение за 110млрд. евро (разделени на 7 транша) и в замяна на заема Гърция трябва да приеме проверките и суровите условия, наложени от Тройката. Очевидно е, че ако наистина е съществувало желание да се помогне на Гърция (независимо от измамата на паричната система) да се подобрят публичните й финанси, щеше да е достатъчно да се създаде план за развитие и намаляване на не толкова основните разходи, който да е съвместим с икономическия потенциал на страната.
Тъй като кризата е създадена специално, за да съсипе една държава и нейния национален суверенитет, се е изискало незабавното плащане на дяловете на дълга, което е невъзможно в краткосрочен план. Само така финансовият елит може да бъде сигурен, че държи Гърция на ръба на фалита, който официално заявява, че иска да избегне.
Безпрецедентните мерки за строги ограничения, одобрени от гръцкото правителство (замразяване на пенсиите, големи намаления на заплатите в публичния сектор), провокират избухването на народните бунтове, които целият свят видя. Междувременно става обществено достояние фактът, че през 2001г. правителството в Атина е нагласило сметките във финансовите отчети на държавата, за да може да се присъедини към еврозоната и поддръжниците на Тройката са използвали този аргумент в криминализирането на Гърция. Оттогава официалните информационни средства се разделят на две: тези, които приписват по-голяма част от отговорността за това, което се е случили (и се случва) на гръцките правителства (за обществено прахосване и подправянето на държавния бюджет) и на собствения им народ (отговорен за укриването на данъци) и тези, които сочат с пръст Германия и Франция като предполагаема френско-германска ос заради твърдите позиции на съответните частни централни банки и техните правителства, приятели на финансовия елит.
Фактите показват, че дори и вината да се приписва на елинската държавата, истинският автор на кризата (било то в Гърция, било то като цяло) е точно този финансов елит, който непрекъснати е оправдаван от медиите, разграничавайки спекулантите на пазара от ръководството на Уолстрийт, или разделяйки ръката от този, който я движи.
Разследване на New Work Times разкрива, че Goldman Sachs и J.P Morgan Chase - едни от най-видните представители на международният финансов елит, са тези, които са фалшифицирали данните във финансовите отчети в Атина. Това означава, че същите методи, използвани от Уолстрийт за създаването на спекулативния балон на ипотеките subprime, вече са прилагани с публичните финанси на Гърция и други европейския страни, включително Италия. През 2001г. правителството на Атина изважда от хазната 600млн. евро, за да плати на Goldman Sachs (банка, за която е работил италианският премиер Марио Монти) за преправянето на бюджетните сметки и по този начин да спази критериите за държавен дълг, наложени в еврозоната. След това подписва с банката споразумение за закупуване на специфични продукти derivati, които позволяват да бъде осчетоводен дълг от 2,8млрд. евро като операция за сделка с валута. Когато през 2005г. Гърция решава да върне първоначалния заем от 2,8млрд., подписан с банкерите, той почти се е удвоил (5,1 млрд. евро) вследствие от натрупаните на derivati в годините. Пълният размер на сумата е за сметка на гръцките данъкоплатци и функционирането на закупените от правителството derivati е толкова сложно, че в момента на подписването на договора никой от администрацията не си е давал, сметка какво договарят и какво купуват. На преговарящите от гръцка страна дори не е било позволено да направят проучване на условията и офертите на пазара, тъй като представителите на Goldman Sachs изрично са забранили всякакъв вид контрол, уточнявайки, че в противен случай споразумението ще отпадне.
През април 2010г. финансовият елит и свободният пазар фокусират вниманието си върху Португалия и Standart & Poor's декласират португалските облигации, изразявайки убеждението си, че държавата не е в състояние да се справи със своите финансови затруднения. Загубата на доверие от страна на инвеститорите бързо довежда страната до неспособност да осигури средствата, необходим за подкрепа на публичния дълг. През 2011г. неудържимото покачване на процентите на възвращаемост върху държавните ценни книжа, декласирани от рейтинговите агенции, принуждава португалското правителство да поиска заем от 80млрд. от еврогрупата, за да избегне фалит. Планът за спасяване е неизменно приет от Тройката (МВФ, ЕЦБ, ЕС) в замяна на приемането на суровите условия на austerity. През юли 2011г. Португалия е ударена от следващо декласиране от Moody's, което сваляло облигациите до ниво junk (боклук).
Подобно на всички други нации, които кризата е довела до ръба на фалита, състоянието на португалската държавата вече зависи изключително от финансирането от страна на Тройката, а парламент, който е под постоянно изнудване, няма никаква реална власт за вземане на решения. Рейтинговите агенции не позволяват на една страната да се самофинансира със своите държавни ценни книжа, а мерките за строги ограничения гарантират невъзможността за всякакво икономическо възстановяване.
С други думи, народите без паричен суверенитет се сриват един по един, започвайки от най-слабите, в смъртоносния капан на Уолстрийт.
Превратът в Италия
През 2011г., по време на последното правителство Берлускони, пазарите започват да поставят на изпитание финансовата стабилност на Италия, До този момент италианският телевизионен магнат се е борил с всички средства за запазването на поста си на министър-председател. В края на 2010г., когато неговото мнозинство от правителството е напът да падне, успява да се измъкне, спазарявайки се с парламентаристи за внедряването им в неговата група. С една дума, Берлускони не е имал никакво намерение да остави ръководството на страната и би направил всичко, само и само да остане на мястото си.
Ситуацията вече е орисана да му да се измъкне от ръцете. През лятото на 2011г. кризата на италианския публичен дълг достига критично ниво и влагането на държавни облигации на финансовия пазар прави невъзможен процентът на възвращаемост. Само за една година разходите за финансиране на държавната хазна се увеличават с повече от 1,5 процентни пункта на петгодишните съкровищни облигации, които бележат скок от 2,64% през 2010г. на 4,63% (+2% приблизително) през юли 2011г. Настойчивата атака на свободния пазар върху италианските облигации проправя път на Европейската централна банка, която се втурва като хищна птица към Берлускони, за да призове към бързото одобрение на мерките austerity, предназначени да потопят и италианската икономика. Правителството на Берлускони започва отново да се олюлява поради слабо изразеното му мнозинство в парламента, което не би му позволило да вземе подобни решения.
Диктатът на финансовия елит обаче не оставя възможност да избор и ако Берлускони не е имал политическата власт, за да се подчини, то е трябвало да се оттегли. С поредния бял преврат непокорният италиански премиер е принуден да си подаде оставка доброволно, точно както се случва няколко дни преди това с Папандреу. А на 16 ноември 2011г. неовото място заема Марио Монти - международен консултант на Goldman Sachs (един от колосите в банкерството, отговорен за кризата), известен със своите сериозни позиции в световни организации, създадени от финансовата аристокрация (бивш президент на Тристранната комисия, основана и ръководена от фамилия Рокфелер; член на клуб Билдерберг и Изпълнителния комитет на Институт Аспен).
Случилото се в Италия е подробно докладвано в Брюксел от ирландския евродепутат Пол Мърфи пред невъзмутимото изражение на Марио Драги (президент на ЕЦП,а преди това в Goldman Sachs): Донесох тук нотата, изпратена на италианското правителство на 5 август 2011г. с подробностите за изискванията, които трябва да бъдат следвани при приеманото на мерките за строги икономии (austerity). Всяко едно от тези предписания включва атаки срещу правата и условията на живот на трудещите се. Тази нота е подписана от Вас, господин Драги, а също и от Жан-Клод Трише и идва от Европейската централна банка! Нотата завършва с тази доста тревожна фраза: ,,Вярваме, че правителството ще въведе подходящите действия" и със заплахата, че в противен случай няма да купи италианските държавни ценни книжа. Европейската централна банка е упражнила силен натиск за прилагането на мерките за строги икономии, предназначени да доведат хората до бедност, в Ирландия, в Португалия и в Гърция! Европейската централна банка е изиграла главната роля в организирането на мълчаливите държавни преврати, доведени до край в Гърция и Италия, където избраните, доведени до край в Гърция и Италия, където избраните правителства са заменени с такива, съставени от банкери/
Сенаторът Масимо Гараваля по време на конференция в община Сант Амброджо (провинция Торино) на 21 септември 2012г. прави следното изявление: Монти е получил титлата ,,сенатор до живот" на 9 ноември, на 10-и сме пред Бюджетната комисия и в същия този ден идват инспекторите от Централната банка в Брюксел, защото сме обект на разследване. Разпитват председателя на Камарата и председателите на двете комисии. Накрая последният въпрос е: ,,Вие бихте ли подкрепили правителство на Монти?" (Масимо Гараваля. ,,Е ще видим, има действащо правителство, ако до падне, ще видим кой ще бъде номиниран и ще решим". ,,Не, не, не! Ще бъде назначено правителството Монти, вие ще го подкрепите ли?" Казвам им: ,,Не,не се прави по този начин! Ние сме избрани с мнозинство и ако няма повече мнозинство, се отива на избори и народът сам решава кой да го управлява". (Отговор на инспекторите. ,,Не нещо не се разбрахме! Ако не подкрепите правителството на Монти, ние няма да купуваме вашите ценни книжа за два месеца и вие ще фалирате, ОК?" Това се случва в четвъртък, 10 ноември, в петък приключва финансовата бюджетна комисия на Сената, после в Камарата, в понеделник Монти е назначен и във вторник е премиер. Всичко - лесно, простичко! Значи това ,,беседване'' е проведено очевидно и с политическите лидери. Ние бяхме разпитани като специалисти в областта с това изнудване... Между другото, ако хвърлим поглед върху покупките на ценни книжа в тези две седмици, ,,случайно'' са били ниски и spread се е движил нагоре, после надолу - въобще всичко е било много добре дирижирано/
Назначаването на билдербергът Марио Монти начело на Италия не е изненадващо, не за първи път такива престижни позиции са присъждани на членовете на Клуба. Бил Клинтън например е участвал в заседанията през 1991г. и спечелва първичните избори на Демократическата партия. От неизвестен губернатор на Арканзас става президент на Съединените щати през 1992г; Тони Блеър е присъствал на заседанията през 1993г. и става лидер на Лейбъристката партия през юли 1994г., а през май 1997г.; Романо Проди е участвал в заседанията през 1999г. и е назначен за Президент на Европейския съюз през септември 1999г. (задържайки този пост до януари 2005г.). През 2006г. е избран за Председател на Съвета на министрите.
какво точно представлява Клуб Билдерберг? , чийто член е Марио Монти, обяснява авторитетният британски Times, който със сигурност не може да се определи като заговорнически; Клика от най-богатите, икономически и политически най-влиятелните хора в западния свят, които тайно се събират, за да планират събития, които след това да изглеждат случайни.
Официалният основател на Клуба - принц Бернгард от Холандия, е бил много ясен относно целите си: Трудно е да се превъзпитат хора, които са възпитани в дух на национализъм, с идеята да се откажат в някаква степен от хегемонията си за сметка на една наднационална власт.
Пример за откровеност без съмнение е и Дейвид Рокфелер (друг член на Билдерберг), оставил в своите мемоари от 2002г. следното: Някои вярват, че сме част от таен заговор, който прави маневри срещу интересите на САЩ, определяйки мен и моето семейство като ,,интернационалисти" и че заговорничим с други по света за изграждането на едни по-интегрирана политико-икономическа световна структура, един нов свят, ако щете. Ако това е обвинението, ся обявявам за виновен и съм горд да бъда такъв!"
За да се придаде политическа форма на верен слуга на финансовия елит като Марио Монти, той бива номиниран за сенатор до живот много набързо на 9 ноември 2011г. от ентусиазирания Джорджо Наполитано. На 16 ноември апостолът на глобализма е назначен за премиер и неговото правителство, неправилно наречено сформирано от професори (вместо от банкери), получава 556 положителни гласа от 616 по време на вота на доверие на Камарата на депутатите.
Става въпрос за единодушно мнозинство на една бъркотия от партии, за политически миш-маш на човек, изпратен от великите сили. Политиците от всички цветове и медиите започват да възвеличават уменията на Монти за да оправдаят подобието на коалиция на националното единство. Между безпристрастните специалисти, избрани от проф. Монти за сформирането на неговия екип в правителството, се откроява банкерът Корадо Пасера (Главен изпълнител директор на Intesa San Paolo - най-голямата акционерна група на Италианската централна банка), назначен за министър на Министерството на икономическото развитие. За Италия лечението на Монти е гаранция за икономическо самоубийство, което ще доведе до разпродажба на публичната собственост на международните финансови организации и до пълното прехвърляне на държавния суверенитет.
След по-малко от година от началото на мандата му вече е възможно да се изброят вредните ефекти от работата на неговото правителство. Съотношението публичен дълг/БВП се е променило от 120.1% през 2011г. (през 2010г. е 118,7%) на 124% през 2012г., малдежката безработица, която през 2011г. е 29.3%, е достигнала рекорд от 35.3% през 2012г. БВП, който през 2011г. е бил +0,4%, спада с 2% през 2012г., докато търсенето на ипотечни кредити за закупуване на жилища буквално е намаляло наполовина.
Монти заявява, че основната му задача е била да намали разпростирането на държавните облигации и за постигането на това е въвел мерки, които нанасят тежък удар на икономиката, като увеличаване на данъците и намаляване на разходите от жизненоважно значение за страната (здравеопазването и правосъдието), без да се пита истинският източник на разточителство (като се започне с привилегиите на политиците).
Дори е успял да се сдобие с реформа на чл. 19 от Статута на работниците, който правителството му провъзгласява, че е от съществено значение за възстановяването, но въпреки това spread продължава да се покачва и рейтинговите агенции продължават да декласират италианските държавни ценни книжа, вече следващи ниво jumk. В същото време увеличението на самоубийствата по икономически причини сред населението регистрира ръст от 52% като потвърждение на факта, че политиката сълзи и кръв е послужила да постави на колене страната. В една частна компания подобен резултат ще бъде възнаграден с изхвърляне през прозореца на цялата администрация.
Членовете на ,,Билдерберг" изграждат ерата на постнационализма: когато няма да има повече страни, а по-скоро региони на Земята, заобиколени от универсални ценности. Така да се каже, една глобална икономика; едно световно правителство (по-скоро селекционирано, от колкото избрано) и една универсална религия. За да бъдат сигурни в постигането на тези цели, ,,Билдерберг" се фокусират върху техническия подход и по-малката информираност от широката общественост.
- Уилям Винсент Шанън, рекдатор на New York Times и посланик на САЩ в Ирландия по време на президентството на Картър (1977-1981)
http://illuminatibg.blogspot.com.au/2015/01/1.html
Следвайте "Буднаера" в Телеграм
Ако този материал Ви харесва, помогнете ни да го популяризираме. Благодарим Ви!