Следвайте "Буднаера" в Телеграм
България е рекордьор по изгубени територии
Тези граници на България начерта Санстефанският договор.
РОСЕН ТАХОВ
Няма друга европейска страна, която в новата си история да е загубила повече земи от многострадалното ни отечество България. На глобуса тя се съревновава по териториални загуби само с Мексико. След войната със САЩ от 1846-1848 г. янките обсебват една пета от територията на тази латиноамериканска държава.
България е като баница, от която гладните комшии късат парчета. Татковината ни се е свила като степана черга, но още има мераклии да я дърпат.
Сърбите лапнаха Македония и Западните покрайнини. Гърците откъснаха Западна Тракия, а турците - Източна. Румънците сложиха ръка на Северна Добруджа и още се облизват за Южна. Сега пък претендират за наша зона в Черно море.
Санстефанският мирен договор от 1878 г. начерта територията на младата държава почти в етническите граници на българското племе.
Според документа Тракия е наша с изключение на Гюмюрджинско и Одринско. Македония също се включваше в пределите на страната без Солунската област и Халкидическия полуостров. България получаваше излаз на Бяло море от устието на Струма до Буругьол.
Берлинският договор жестоко бастиса националните идеали, но през 1886 г. Великите сили признаха съединението на Княжество България с Източна Румелия. Балканската война трябваше да завърши националното обединение и Лондонският мирен договор от 17 май 1913 г. наистина го стори. Според него България дори надхвърляше санстефанските предели. Този документ обаче не сочеше механизма, с който да се разпределят освободените земи, и победителите се изпокараха.
След Междусъюзническата война власите ни щипнаха Южна Добруджа, сърбите и гърците гушнаха съответно Вардарска и Егейска Македония, а за десерт византийците прибраха и Солунско. Победена Турция си върна Източна Тракия, а целият кяр за България останаха Западна Тракия и долините на Струма и Места с района на река Струмица в Македония.
През 1915 г. в София е сключена Конвенция за поправка на българо-турската граница. Според нея южните съседи ни харизват 2587 квадратни километра по долното течение на Марица. Пазарлъкът обаче е да влезем в лагера на Централните сили и да обявим война на Сърбия. България наистина се включва в Първата световна и победена отива в парижкото предградие Ньой да види какво още ще й вземат. Ньойският диктат реже от страната ни 11 278 кв. км.
Турският армаган от 1915 г. заедно със Западна Тракия остава под окупацията на съглашенците. България се отказва от всички свои права върху територията на Тракия. Румъния отново си взема освободената през войната Южна Добруджа, а Сърбия откъсва Западните покрайнини. Те включват Царибродска околия, част от Кюстендилското краище, 18 села от Трънско и Знеполско, 8 села от Кулско и 1 от Видинско.
През 1946 г. се провежда Парижката мирна конференция. В Париж не ни върви и ние пак сме в сепарето на победените след Втората световна война. Сега обаче отечеството е наедряло, защото през 1940 г. с Крайовския договор сме си върнали Южна Добруджа.
След като България се е разширила на север, редно е да я резнем от юг, преценява гръцката делегация. Елините искат "стратегическа поправка на границата", за да могат да се защитават от опасния си северен съсед.
Те пледират за област в Южна България с големина около една десета от цялата територия на страната. "Разбира се, че от стратегическо гледище Стара планина би давала още по-големи предимства", иронизира ги нашият делегат Васил Коларов.
Византийският номер не минава, но и досега гърците се смятат за ощетени от Парижкия мирен договор, който потвърждава българските граници от 1 януари 1941 г.
Сърбите пък продължават да асимилират Западните покрайнини. Те намалиха изучаването на български език в тамошните училища на 2 часа седмично. Освен това съседите гледат насам и мечтаят за държавата на крал Стефан Милутин. В софийския храм "Св. Неделя" лежат мощите на нашия средновековен владетел, припомнят сръбските шовинисти. Кральовите кости викат да ги освободим, палят фитилите те.
Българо-румънската граница е потвърдена с двустранен договор от 1947 г. Преди да станат членове на ЕС, двете страни отново подписаха за липсата на териториални претенции една към друга. Власите обаче не могат да си простят, че са изпуснали Южна Добруджа.
В Силистра и околните селища още се мяркат лозунги за "Велика Румъния".
Най-кротка като че ли е Турция. Тя отдавна е обезбългарила Източна Тракия и залага на мюсюлманското малцинство отвъд северната си граница. Троянският кон е за предпочитане пред териториалните претенции, мъдро отбелязват стамбулските стратези.
Карол I първи поиска глътка от Черно море
Румънският княз Карол I първи се напъна да утоли жаждата си със солена глътка от българското Черно море. През 1867 г., когато отново зрее война срещу Турция, той и сръбският му колега Михаил Обренович сключват таен договор за подялба на българските земи след нея. Двамата монарси си стискат ръцете, топят пера във височайшо мастило и подписват следния текст:
"Ако провидението благослови техните усилия и им предостави свободно да разполагат с отнетите от отоманското владичество територии, двете договарящи страни ще се споразумеят както следва: ще бъдат присъединени завинаги към Румъния островите, образуващи делтата на Дунава, както и източният предел на България, включен между Русе и Варна, от една страна, и Черно море, от друга. Ще бъдат присъединени завинаги към Сърбия Стара Сърбия, Босна, Херцеговина и България без оня предел от последната област, отредена за Румъния."
През същата 1867 г. в Белград е сформирана Втората българска легия. Бойната единица е призвана да участва в евентуална война срещу Турция. Нашите патриоти лъскали оръжието си и вярвали, че ще освобождават България. /24chasa.bg/
Следвайте "Буднаера" в Телеграм
Ако този материал Ви харесва, помогнете ни да го популяризираме. Благодарим Ви!