Следвайте "Буднаера" в Телеграм

Бившият канцлер на Германия назова две основни причини за спирането на „Южен поток“ - Геополитическите измерения на руския отказ от „Южен поток“

Бившият канцлер на Германия Герхард Шрьодер смята, че основните причини за спирането на „Южен поток“ са европейските бюрократи и техните „уловки“, а също така и спада на търсене на газ в Европа. Това той заяви, на закритата среща на Руско-европейските бизнес кръгове в Москва. Със запис разполага ТАСС.

„Аз разбирам „Газпром“, който осигурявайки си подкрепата на руския президент, съобщиха за отказ от по-нататъшно строителство на газопровода. Защо?

Най-важната причина, безусловно е това, че Европейския съюз през цялото време се стремеше да възпрепятства строителството на „Южен поток“, отначало с помощта на „Набуко“, които в крайна сметка, заради свързаните с него рискове бе погребан, след това с помощта на бюрократическите уловки. Например България бе принудена или се опитваха да я принудят, което в крайна сметка се получи, да не приеме определени решения и да не дава определени разрешения. Аз знам, какво означава това, защото работех и работя в „Северен поток“. Всеки ден на забавяне струва пари. Заради това на мен ми е ясно, макар че и не се радвам за това, че „Южен поток“ е прекратен“.- това заяви Шрьодер на срещата, чиито инициатор е турската строителна компания Renaissance Construction, организатор на бизнес програмата е компанията Creon Energy.

Шрьодер отбеляза, че една от причините за спирането на проекта „Южен поток“ става „ спада на търсене на газ в Европа и нарастващите разходи“. И на това компанията, която всичко плаща е длъжна да обърне внимание. Но главната причина, безусловно бе отказът на Брюксел да признае, че „Южен поток“ се явява възможност за подобряване на снабдяването на газ на Европа. Това вече е история. А що се касае за споразумението (на Русия) с Турция, това е решение на суверенни държави, където ние не следва да се намесваме. Решенията трябва да се приемат от Русия и Турция, и те вече са го приели. Турция в тази връзка може само да бъде поздравена. Те получават възможност за икономически ръст, от който се лишиха други европейски държави. Всичко е много просто, и това трябва да се подчертае“, – заяви бившия канцлер на Германия.

Шрьодер подчерта, че Русия и „Газпром“ няма да направят грешката и „няма да се откажат от важен пазар, какъвто се явява Европа“. „Това може да бъде разбрано в краткосрочна перспектива, но в по-далечна ще бъде фатална грешка. Разсъжденията по това не са моя работа – това е работа на руските политици и на ръководството на компанията“, каза той.

Бившият канцлер на Германия обърна особено внимание на това, че „ не следва да се рушат икономическите връзки, трябва да се укрепват, за да установят и по-добри политически отношения“. „Трябва да се подържат всякакви всевъзможни връзки. Да не наподобяват на международната политика с нейните санкции и контра-санкции, а да се обърне внимание на съхранението на доверието между компаниите, между хората, работещи в тези компании“, – каза Шрьодер.

Президентът на Руската федерация Владимир Путин на 1 декември съобщи, че в „настоящите условия Русия няма да реализира проекта „Южен поток“. На свой ред шефът на „Газпром“ Алексей Милер отбеляза че, „Край, проектът е закрит“ – каза шефът на компанията на журналистите, коментирайки руско-турските преговори на най-високо ниво.

Проектът „Южен поток“ на стойност 15,5 млрд. eвро бе разчетен да доставя в Европа 67 млрд. куб. м. газ на година.

Назаем от ТАСС http://itar-tass.com/ekonomika/1640800
превод: Борислав Ангелов /obshtestvo.net/

Геополитическите измерения на руския отказ от „Южен поток“

Обявявайки отказа на Русия от проекта за газопровода „Южен поток“ и обвинявайки за това на първо място България (върху която, в качеството ѝ на първото европейско звено на проекта, беше съсредоточен и основният натиск на Европейската комисия, целящ неговото отлагане или дори провал), президентът Владимир Путин поясни, че:

„Сега ще пренасочим потоците на нашите енергоносители към други региони на света, включително прокарвайки и ускорявайки реализацията на различни проекти за транзит на втечнен природен газ. Ще пласираме тези количества на други пазари и Европа вероятно няма да получи очакваните от нея обеми, поне от Русия“.

Всъщност, отказът от „Южен поток“ е само началото на очертаващите се регионални икономически и геополитически промени. Така, Москва декларира не само готовност да увеличи капацитета на съществуващия тръбопровод „Син поток“, но и да изгради още един тръбопровод, който да покрие потребностите на турската икономика и да създаде на границата с Гърция допълнителен газов „хъб“. По този начин руснаците ще помогнат за реализацията на старата мечта на Анкара страната да се превърне в разпределителен възел на трафика на енергоносители на входа на Европа с всички произтичащи от това последици. /alterinformation.wordpress.com/

Следвайте "Буднаера" в Телеграм

Ако този материал Ви харесва, помогнете ни да го популяризираме. Благодарим Ви!