Следвайте "Буднаера" в Телеграм

Експерт №1 по сеизмична устойчивост: Центърът на София е гробницата на България

Комсомолски фирми превърнаха собствеността си в ковчези, казва доц. Живко Попов

В последните дни Балканите отново се разлюляха. Сериозни трусове имаше в Гърция, Румъния. Малки трусчета разтрепериха земните недра из цяла България, и особено в североизточната й част. Сеизмолозите от БАН ни успокояват, че няма страшно. Най-стресираният човек по отношение непредсказуемите вълнения на подземните пластове днес е доц. Живко Попов – топекспертът сеизмик на България. Според него „ковчегът”, който чака своите жертви, не е под земята. Това са сгради, не само в София, а и в цяла България, които могат да погребат хиляди, десетки хиляди... Бог знае още колко българи, без всякакъв шанс за оцеляване. Според него днес вече дори един трус от 6,5 до 6,8 по Рихтер, да не говорим за по-високи степени, би погребал много столичани. Както и в цяла България. Защо?
- Доц. Попов, на какво се основава песимизмът ви?
- Песимизмът ми започва от началото на 90-те години, когато собствениците и алчни реститути започнаха да правят безумия. Една след друга върнатите им сгради се превърнаха в истински гробища. В същото това време се навъдиха разни повече от съмнителни строителни фирми на полуидиоти, които превръщаха партерите и дори цели сгради в потенциални гробници, само дето бяха предназначени не за фараони, а за обикновени българи. Столичните реститути се бяха побъркали. Бързаха да получат големите пари, и даваха преустройствата за магазини, цели етажи за офиси и кабинети на когото... не трябва. Всъщност, на когото трябва, казано в рамките на черния хумор. Това бяха полукомсомолски фирми, които си нямаха и хабер от строителство, но фрашкани с пари. До 1996-1997 г., когато навлязоха сериозните фирми и бяха създадени съответните нормативи за сеизмична устойчивост, бяха измислени и извършени такива страшни безобразия, повтарям – страшни, че те днес са вече непоправими. Можем да се молим само на Господ.

Значи това бяха партерните етажи – премахване на еркерите, на носещи колони, на много места подпрени-недоподпрени, трегери и т.н. Ами че нали ние от УАСГ правихме експертизата на един от най-безобразните случаи - трагедията на ул. „Алабин” , където на пъпа на София бяха затрупани и умряха две момичета без трус. С времето рисковете ще се увеличават.

Рисковете са изключителни!

Никой не знае кога ще започне „верижната реакция”. При това, не говорим за земетресения. Ако вземем като мостра безобразията в центъра на София, там престъпленията са чудовищни!

- Всъщност кое е чудовищното?
- Е, как - носителите на основните гробници в столицата са партерните етажи. Това е носещата конструкция.

- Ако ви разбирам правилно, рухне ли основата, никой - от горните етажи до долния, няма шанс?
- Общо взето, правилно ме разбирате. Но не е само това. Носещи елементи на една сграда са тези, които предават към земята всички сили, които действат. Някои елементи могат да изпълняват носеща, ограждаща или носеща и ограждаща функция едновременно. Например стените - носеща и ограждаща функция едновременно, изпълняват винаги подовете, основата. Там положението с въпросните сгради също е трагично. В края на краищата, съвкупността от всички носещи елементи се нарича носеща конструкция на сградата.

- И в края на краищата какво се получава при проблемните сгради?
- В момента носещите конструкции на тези сгради няма да издържат от 6,5 докъм 6,7 по Рихтер. Даже няма и толкова, и тези централни хубави къщи ще рухнат. Защо? Защото те не са усилени съгласно нормите към момента. Защо не са усилени? Защото тия всичките тъпанари, които са собственици, не искат да дадат по някоя и друга хилядарка. Да, но трябва да дадеш!

Най-простият пример. Значи, колоната ти се почва отгоре и стига додолу, до фундамента. За да се върже, всичко това трябва да се завари, за да действа като една обща пространствена конструкция, а това не е направено.

- Ами къде са контролните органи? Нали, за да се узакони една сграда, минавате първо вие и всякакви други комисии?
- В началото на 90-те, както ви казах, имаше безвластие, а контролни органи почти нямаше. Те почнаха да се появяват след 1997 г.

- Значи минаваме към контролираното ново строителство в ново време. И какво? Една торба пари може да свърши работа повече от един куп предписания!?
- Не, не е така. Например, в „Горен Лозенец”, където се построиха тези разни рискови сгради навремето, имаше много по-малко безобразия, отколкото в „Долен Лозенец”. Навремето главният архитект на София Христо Янев подписва ей така. Що? Подписва, без да се подсили сградата, съоръжението. Направи се новият закон за паспортизация на сградите, минават такива като нашего брата и почват да оглеждат - тука трябва да има колона, тука земетръсна шайба, а ония си викат: лелеее, сега ти ще ми влезеш в апартамента, старите ви мебели, к’во ще стане с тях, не знам какво си още...

И става страшно

какво като си минаваме!? Почти никой – само два-три процента, дават пари, инвестират в укрепването на сградата. А другите: леле-мале! Все едно му казваш: „Иди при Чирков”, а той, вместо при него, отива при колбасаря да му излекува сърцето. Така и не искаха да вложат пари.

- Нали има задължителни предписания, които трябва да се изпълняват?
- Ами имаше заповед на кмета Борисов, по време на Софиянски въобще не ми се иска да коментирам. Неговият главен архитект не стоя и един ден след смяната на управлението, замени го арх. Петър Диков. Тогава Бойко Борисов издаде заповед – по всички стари сгради в центъра на София минаха комисии, такива като мен и др. И какво се получи? Горните сгради на „Лозенец”, например, бяха проектирани и изпълнени така, че да се получи максимална разгъната площ – максимум печалба от инвеститора. Първо не се спазваха сервитутните разстояния, т.е. минималните отстояния от сграда до сграда. Това, като почнеш от хотел „Хемус” нагоре – бул. „Черни връх”, „ Джеймс Баучер”, в „Долни Лозенец” има много по-нормални сгради, но горе с тия идиотски кули и кулички, за да можеш да използваш максимално дворното място за ателиета, кабинети и пр. – ето това безобразие се направи навремето! А изпълнението!? Една армировка не е вързана, не е заварена, все едно нищо не си направил. Говоря за подсилването, което е изключително отговорно нещо за една нова сграда.

- Кои са най-рисковите и кои са най-стабилните сгради в София? Навремето проф. Рангел Гюров ми отговори, че първата класация се води от хотел „Родина”, а втората - от хотел „Хилтън”...
- Пълни глупости! „Родина”, хотелът на „Мулти” навремето, си е проектирана и строена, както трябва, и е напълно стабилна. Това, че долните козирки по едно време се срутиха, се дължи на това, че върху тях бяха струпали по над половин тон товари, а те не са проектирани за рампа за разни боклуци. А „Хилтън” – напротив - имаше лошо изпълнение с главен изпълнител. Там изпопадаха окачени тавани, мазилки, горе, на изолацията имаше едни такива петна, избили още на втората година. Ние направо се ошашавихме с тази сграда! Сега, има една подробност. Става дума за дефекти в архитектурните елементи. Те не са конструктивни, не са носещи, не касаят устойчивостта на сградата.

- Според вас тогава

кои са най-рисковите сгради в София?

- На първо място, това е този търговски център „Бициано”, най-големият на „Витоша”. На три нива – от партера до горе, всичко е изкорубено. Просто немислимо! Това е просто престъпление! Няма да кажа кой колега го е правил, аз съм си свършил моята работа. Там отдолу няма нищо! Прекъснати, премахнати носещи елементи и т.н. Пясъчна кула! Но така е с всички големи магазини, заведения и прочее, където конструктори и изпълнители са премахнали всичко, което може да попречи на максимално използваемото пространство - просичат се колони и т.н. Укрепванията, там където ги има, са направени така, че, примерно, колоната почва отгоре и стига до фундамента, а всичко това трябва да се върже, да се завари, за да действа като една обща пространствена конструкция, но това не е направено.

- А кои са най-стабилните сгради в столицата? Предполагам, бившият Партиен дом, Министерският съвет, президентството...?
- Е, да, даже навремето Партийният дом допълнително го укрепваха нещо. Сградите на Министерския съвет и президентството са си строени и укрепени, дето се вика, во веки веков.

- А един хотел „Шератон”?
- Той е много добре направен. Преди време конструкцията дори е допълнително подсилена, реконструкцията е направена перфектно. Около Партийния дом също са блъскали много.

- Сега остава да ви задам смешния въпрос за Мавзолея на Георги Димитров – това ли беше „крепостта” на София?
- Ами, да, доколкото смешно беше самото му взривяване. Там нямам представа какво са проектирали, как са го строили, но всички видяха какъв цирк беше взривяването му. Впрочем, ние предложихме една специализирана фирма, най-добрата според мен, чиято оферта беше 280 000 лв. Вместо нея обаче, Евгений Бакърджиев, който е толкова строителен инженер, колкото аз съм авиоинженер,

набута близка до него фирма, която взе за зрелището 390 000 лв.

При това за взривяване, в което нямаше никакъв риск.

- В крайна сметка в кой град е най-безопасно да се живее, ако човек го тресе параноята от евентуален земетръс над 6,5 по Рихтер?
- Пак казвам, навсякъде в България има извършени престъпления при преустройството на старите сгради. Най-рисковата точка, разбира се, е София-център.

- Потенциалната гробница на България?
- Може и така да се нарече. Но и в другите големи, а и по-малки градове има потенциални бъдещи ковчези, благодарение алчността, ината, а понякога и бедността на собствениците, които така и не искат да влагат пари в безопасността на собствените си сгради. Убедих се, че не помагат никакви комисии и предписания. За съжаление, нещата са необратими. Не знам какво ви е казал Рангел Гюров, но от собствен опит знам, че само два-три процента от рисковите стари сгради в София са укрепени, както трябва. Останалите са

бъдещи гробници, но в тях ще бъдат погребани вместо фараони, редови българи

За съжаление, това е положението!...

Едно интервю на Славей КОСТАДИНОВ /blitz.bg/

Следвайте "Буднаера" в Телеграм

Ако този материал Ви харесва, помогнете ни да го популяризираме. Благодарим Ви!