Следвайте "Буднаера" в Телеграм
2 юни: Ботев е жив, докогато я има България - Вярно или не?
Този материал е публикуван през 2009 г. Актуален ли е и днес? Днес, когато от Брюксел виждат нещата ето така:
Херман Ван Ромпой: понятията "народ" и "родина" трябва да отидат на бунището на историята
ЕС заприличва все повече на СССР, а в някои отношения, дори надминава болшевишката империя. Например в опитите за заличаване на националната идентичност на народите...
Цветан Северски, в. "Земя" - П.П.
На този ден всеки българин, каквато и цел да гони, отделя минута от времето си за преклонение пред гения и саможертвата на Христо Ботев, 28-годишния момък
Ботев е белязан от историята да отдаде с небивала готовност най-свидното, живота си, за свободата на народа ни.
Докато звучат сирени и камбани в градове и села, всеки от нас си го представя жив, застанал на брега на Дунав с поглед към Балкана.
Като на онази картина, която има всяко българско училище и край която е съзрявало детството на всеки от нас; той е все така горд и красив в своята младост, със сабя в ръка и съдбовна посока в очи.
Знаел е Ботев накъде отива с четата обрекли се на България юнаци. Знаел е и какво ще се случи. Ала се е надявал на чудото всички годни за оръжие да са вече наклали огъня.
И огънят да е пределно голям. Па тогаз, майко юнашка!... Уви, това се оказало мечта, която сетне мнозина мъдрейшестващи нашенци ще наричат недалновидност.
И ще търсят причината в лудостта на поривите у този иначе надарен свише мъж. (Надарен ли? Това малцина са проумявали тогава. Повечето са припявали подир куплетите на Стамболова...)
Да не забравяме, че мнозина негови съвременници са го определяли като необуздан пройдоха, увлечен по ефирната заблуда на правдата и сладката омая на песента; човек, комуто не би трябвало да задиряш; чупиглава, мегдански пехливан, който си търси белята, и близостта до него винаги носи тежки последствия...
Луд човек! Поел с 200 пушки империя да сваля
Резултатът не закъснява: империята сваля главата му. За отплата остава непогребана. Но оплакана. Вече 133 години ние, българите, оплакваме Ботевата орисия и непрестанно преоткриваме какво величие съдържа тя.
Сега за немалка част от малките българчета е супер важно какво ще видят и какво ще чуят от своите шоу любимци. И какви благости от деня ще погълнат.
Те вече са в пашкула на чалгаживота, където всичко е игра и забава. И не подозират, че играта все някога свършва.
Историята на отечеството ни за тях е прашна книга, от която се киха. А имената на националните ни герои са скучни избледняващи сенки от стари фотографии, които утре няма да се забелязват.
Ала растат и млади българчета, които носят в кръвта си чувството за национална принадлежност и уважение към традиционните добродетели. Те са надеждата и радостта.
Това са правнучета на априлски въстаници, на размирници от различните епохи на нашата некъса история, на които е отмилявал животът, щом е под хомот. Внуци на другарували само с истината люде. Разменял съм думи с такива момчета и момичета и усмивката ми се е съживявала.
Благодарение на подобни българи Ботев и всички други наши герои ще продължат да живеят. И не само на тази дата, и не само когато вият сирените и бият камбаните, България ще мисли за тях.
Защото и в бъдното на България героите ще са вградени във фундамента на общественото възпитание.
Поне така ми се ще да бъде
А сега нека погледаме портрета на вечно младия Ботев. Неговата физическа и духовна красота олицетворява красотата на свободата. На непостигнатата свобода. На непостижимата.
А високото му като Балкана чело все така събира погледите ни с мисълта, че този велик българин е жив повече от мнозина живи вече 133 години след гибелта му. Защото при Ботев като при Левски (само при тях) легендата се покрива с действителността.
Следвайте "Буднаера" в Телеграм
Ако този материал Ви харесва, помогнете ни да го популяризираме. Благодарим Ви!