Памет за „Белене”: 65 години от създаването на най-големия политически концлагер в България

alt
Бивши лагеристи и граждани преминават по понтонния мост, свързващ Белене и остров Персин през 1990 г. при първото поклонение на мястото на бившия концлагер | Източник: „Затворът Белене”, Крум Хорозов.

Написано от Христо Христов

Днес, 27 април 2014 г., се навършват точно 65 години от създаването на най-големия концлагер за политически противници на комунистическия режим в България.

Годишнината не се отбелязва по никакъв начин от медиите в България, а темата за комунистическите лагери, като част от репресивната машина на БКП, не е застъпена сериозно в образователната система и мнозинството от младите хора не знаят нищо за тях.

Решението за създаването на лагера

alt
Бивши лагеристи и граждани преминават по понтонния мост, свързващ Белене и остров Персин през 1990 г. при първото поклонение на мястото на бившия концлагер | Източник: „Затворът Белене”, Крум Хорозов.

На 27 април 1949 г. с поверително решение на Министерския съвет, оглавяван от Васил Коларов, комунистическото правителство дава указание на МВР да организира на остров Персин край тогавашното село Белене трудововъзпитателно общежитие (ТВО). С това е поставено началото на най-големия лагер за политически опасни за комунистическата власт лица, създаден от БКП.

Той функционира до лятото на 1959 г., като през него минават над 10 000 души. В голямата си част това са представители на политическата опозиция, оцелели при терора в първите месеци след 9 септември, офицери, индустриалци, селяни, противопоставили се на насилствената колективизация, представители на интелигенцията. По време на чистките срещу враговете с „партиен билет” при Вълчо Червенков в Белене са въдворени и членове на комунистическата партия.

По описания на бивши лагеристи въдворените в Белене са живели в изключително тежки условия. Спали са в бараки на нарове, давана им е мизерна храна, а в същото време са извършвали тежка физическа работа – изкопи, пренасяне на наземна маса, изграждане на диги и др.

Охранявани са от въоръжени служители на МВР, а мнозина са принуждавани от ДС да подпишат декларации за сътрудничество, за да оцелеят.

След 1959 г. лагерът Белене е превърнат в затвор. Наскоро разкрити архивни документи от Комисията по досиетата свидетелстват, че чак до 1961 г. в „затвора” са държани без съд и присъда земеделски опозиционери, една част от които преди да бъдат освободени отново са изнудени от Държавна сигурност да подпишат декларации за сътрудничество и за отказ от развиване на политическа дейност.

alt
Рисунка на островите край Белене, на които през 1949 г. комунистическият режим създава най-големия лагер за политически противници | Източник: „Затворът Белене”, Крум Хорозов.

До 1962 г. на един от островите до Белене са заравяни труповете на убитите в другия лагер на смъртта – „Слънчев бярг” край Ловеч.


Въдворяване на български турци в Белене

След провеждането на „възродителния процес” през 1985 г. затворът в Белене отново е превърнат в лагер. Там са въдворени без право на посещение голяма част от българските турци, които се съпротивляват срещу насилственото преименуване. През 1986 г. някои от тях са екстрадирани, а други разселени в различни краища на страната.


Лагерът – бяло петно в паметта на младите поколения

Представително изследване на НЦИОМ от 2013 г. показа, че комунистическите концлагери са бяло петно в паметта на младите поколения (интервюирани са лица на възраст между 17 и 35 години).

alt
Бараките и тоалетните на лагеристите | Рисунка: Крум Хорозов.

Социологическото изследване показа, че остров Персин (Белене) буди асоциации сред 60% от интервюираните младежи. 40% го свързват с концлагер (лагер за политически неблагонадеждни). За 15% понятието е свързано със строителството на едноименната АЕЦ. 3% посочват чисто географски определения – остров, природен парк, населено място.

Емоционални определения като: „репресия, мъчение, ужас“ дават 2% от младежите.

40% от участвалите в изследването не свързват остров Белене с нищо конкретно. По-често това са най-младите участници в изследването (на възраст между 15 и 18 години), нискообразованите, жителите на селата и представителите на малцинствата. Тези три понятия от българската история са най-разпознаваемите от всички, тествани в изследването. При останалите седем непознаването („не свързвам с нищо конкретно“) преобладава. 

Изграждането на мемориал на остров Персин

В първите години след 1989 г. едни от най-емоционалните събития в България са масовите посещения от бивши концлагеристи на остров Персин край Белене, където в продължение на години свещеници отслужваха панахиди в памет на загиналите в лагерите.

Тази традиция е нарушена през последните години, а на Белене няма нищо, което да напомня, че лагерът и случилото се там през комунистическия режим не е забравено.

alt
Изглед към вътрешността на барака, в която са спали лагеристите в Белене | Рисунка: Крум Хорозов. 

Днес, когато се навършват 65 години от създаването на концлагера енорийският свещеник в Белене Паоло Кортези инициира учредяването на обществен комитет за създаването на фондация, която да работи през следващите 5 години за изграждането на мемориал на Белене, който да бъде открит през 2019 г., когато ще се навършат 70 години от създаването на концлагера.

Отровните корени на комунизмаОтровните корени на комунизма

Международният тероризъм и неговата безизходност се разиграват на световната сцена като средство за отвличане вниманието на хората от най-опасния проблем – подчиняване на целия свят и поставянето му под властта на тоталитарния комунистически режим...

Австралийският конгрес разобличава Новия световен ред [Видео + Audio]

Ан Бресингтон подчертава, че Римският клуб, в който членуват Тед Търнър, Буш, Горбачов и общо взето всички, които дърпат конците, никога не се е отказвал от идеята за световно господство на КОМУНИЗМА...

"През 1987 г. Михаил Горбачов, също член на Римски клуб, каза: Вървим към Нов Световен Ред, светът на комунизма и никога няма да се върнем назад"

Следвайте "Буднаера" в Телеграм

Ако този материал Ви харесва, помогнете ни да го популяризираме. Благодарим Ви!