Следвайте "Буднаера" в Телеграм
Допълнителни екстри от добива на газ!
Използвахме само термина „добив на газ”, поради „модата” в българските медии, която беше наложена след посещението на Виктория Нюланд и Ричард Ран наскоро. Стана модерно заблудените и страхливи журналисти да избягват думичката „шистов”! Защо се пропуска – за да не се плаши народът от истината. За да преживят овцете пред телевизора на поредната забавна игра и да не питат много. Това обаче е фатална грешка и ние препоръчваме първо българските журналисти да изкарат месец на газ, вместо на вода или високоградусни напитки. Подмяната на термините се оказа основният път към демокрацията и енергийната независимост. Вече никой не сме, да каже нещо за технология, конвенционален добив, неконвенционален добив, и т.н. Всячески се опитват да внушат на обществото че „добив на газ” и „добив на Шистов газ” е едно и също! Предлагаме на вашето внимание една статия от блога на Роитерс. И да знаете, щом прочетете или чуете нещо за газ или енергийна диверсификация или независимост от Русия, в българска медия – да знаете – става въпрос за шистов газ.
Методът фракинг, използван при добива на газ от шисти е под засилен контрол в САЩ и в щата Нов Южен Уелс – Австралия. Двете държави са предприели проучвания за оценка на ефекта от фракинг върху състоянието на подземните води. Но засиленият контрол се налага защото има и други потенциални социализирани разходи, които трябва да бъдат включени в тези обществени проучвания. До момента в цената на шистовият газ, не са включени възможните разходи на пречиствателни станции , увреждане на местните пътища, замърсяването на въздуха и водата и връзките със земетресенията. Навсякъде където се добива шистов газ, местните хора се оплакват от замърсяване на водата, въздуха, отравяне на селскостопанските животни, болести и шумово замърсяване. Поради това има постоянни протести и съдебни дела. Разходите за тези нежелани реакции на местните общности често могат да надвишават печалбите, който се получават при добива. Т.е. преди да се изчислява печалбата и приходите, трябва да се осчетоводят и тези разходи.
В САЩ Агенцията за опазване на околната среда/Environmental Protection Agency съкратено EPA/ е започнала проучване за последиците от фракинга върху водоснабдяването. До момента са излезли два доклада през 2011 и 2012, окончателният доклад се очаква тази година 2014. Докладите се изготвят на основа на литература, поискани данни от производителите на фракинг флуиди, казуси със земеделци и местни жители. Данните обаче се събират трудно, поради факта че много от засегнатите лица са притискани от компаниите да мълчат, и дори са принуждавани да подписват „спроразумения за конфиденциалност” с добивните компании – според който те се задължават да мълчат за нанесените им щети и вреди от фракинг индустрията.
Преди известно време Агенцията публикува стряскащ предварителен доклад за евентуалните замърсявания на подпочвени води в щата Уайоминг. В доклада е установено, че съединения, вероятно свързани с фракинг химикали са били открити в подпочвените води под град Павилиън, една малка общност в централната част на Уайоминг , където жителите казват, че водата от техните кладенци вони на химикали. Здравните власти миналата година ги подъветваха да не пият вода, след като EPA открити въглеводороди в техните кладенци. В изследванията се казва че фракинга там е извършен много плитко под нивото на водоносния хоризонт за питейна вода, и в близост до водните кладенци, затова се е получило изтичане. Препоръката на Агенцията е фракинга да се извършва по-дълбоко – за да не се засегнат водите! Обаче това е невъзможно поради факта че самата добивна компания го прави там, където са подходящи скалите т.е. водоносният хоризонт в случая няма значение къде е.
В Австралия националното правителство действа много по-решително и наложи временна забрана за фракинг, който продължи до края на април 2012. Правителството в Австралия даде 150 000 000 щатски долара, за да извърши независима проверка на здравето, безопасността и околната среда, рисковете на процеса. От Блумбърк написаха: Министър -председателят Джулия Гилард заяви, че правителството ще отпусне 150 млн. щатски долара, за да създаде независима комисия, която да предоставя научни консултации относно въздействието на проекти на за добив на газ от въглища /подземна въглищна газификация/ и добив на газ чрез фракинг върху водните запаси. Усилията на САЩ и Австралия са добро начало в посоката на създаване на „някакви” регулации в сектора, но правителственият контрол трябва да се разшири, за да се вземат предвид и други екологични и социални разходи.
Вече са известни инаучни доклади, които създават рамка за разходите, заплащани от икономиката поради факта че околната среда не се пази достатъчно. През 2009 г. , икономистите Николас Мюлер , Робърт Менделсон и Уилям Нордхаус публикуваха методология, която претегля разходите и ползите за икономиката от замърсяването на въздуха. Тяхната работа се фокусира върху измерването на щетите и добавената от различни промишлени процеси стойност.
Методологията [W] представлява сравнение между Брутните външни Щети ( GED) и добавената стойност (VA) . Целта е да се определи: дали коригирането на външните разходи има съществен ефект върху нетната стойност на икономическото въздействие на различни индустрии. Икономистите са открили, че съотношението на GED/VA е по-голямо при фракинга в сравнение с други индустрии. /примерно – добив на камък, изгаряне на твърди битови отпадъци , пречиствателни станции и инсталации, работещи с изкопаеми горива/. При изследваните индустрии замърсяването на въздуха е факт, но колкото по-голямо е съотношението между Брутните Външни Щети ( GED) и Добавената Стойност (VA) толкова съответният процес е по-скъп и продукцията получена от него също. Това също така показва, че щетите от замърсяване на въздуха са по-големи от нетната стойност на продукцията произведена от тези индустрии . Няколко други индустрии също имат високи съотношения GED / VA. Изготвянето на „моделинг” за “ брутните външни щети“ от евентуално земетресение ще бъде много трудно. Кмета на Уаиоминстън, Охайо, заяви че иска да застрахова своята общност срещу риск от земетресение. Сега компанията, която се съгласи да изпълни застраховката трябва да направи моделиране и оценка за възможните вреди.
Разходите за местните общности, свързани с фракинг индустрията и покриването на щетите от нея, вече е направено и от щата Ню Йорк. Относително малък играч в добива на газ в Америка. В писмо до NYS Министерството наоколната среда и Държавния департаментза транспорт, Ню Йорк е заявил очаквани годишни разходи за ъпгрейд или ремонт на пътища и мостове между $ 90,000,000 и 156 000 000 $ за държавните пътища и между $ 121 милиона и $ 222 милиона за местни пътища.
Природният газ е важен източник на енергия за Съединените щати, и представлява добра възможност да се оценят екологичните разходи за държавните и местните икономики срещу техните ползи. Ако проучванията определят, че фракинга замърсява подземните и води и водоносният хоризонт тази технология трябва да бъде забранена. Но ако е безопасен за водите би следвало публичните разходи да се поемат от страните който печелят. Оказва се че фракинга е една индустрия, където печалбите са приватизирани а разходите са социализирани – за момента в САЩ е точно така.
Източник: blogs.reuters.com
Материали:
epa.gov
bloomberg.com
usatoday.com
Следвайте "Буднаера" в Телеграм
Ако този материал Ви харесва, помогнете ни да го популяризираме. Благодарим Ви!