Следвайте "Буднаера" в Телеграм
Животът в съзнанието
Ксения Фокина
Повърхностното възприемане на информацията, което се култивира в съвременното общество, напълно изтрива личностната оценка на ставащото, превръщайки човека в робот на служба на системата.
Образованието, ценностната система, натрапена от социума, телевизора и родителите, – всичко е насочено към това човекът по-малко да мисли. Днес правилното възпитание и практиката на саморазвитие станаха достъпни благодарение на същите медии. „Гласът на Русия“ си зададе въпрос как да върне хората в руслото на осмисленото и разумно отношение към собствения и чуждия живот?
Британският психолог, автор на книгата The Element: How Finding Your Passion Changes Everything сър Кен Робинсън казва, че за всичко е виновна средата, в която и без това ограничените психически ресурси на човека бързо се изразходват заради постоянния информационен поток, върху който никога нямаме време както трябва да се замислим. Можем да се опитаме за известно време да се откажем от ТВ, телефона и интернет, за да почувстваме прилив на енергия. Но не, човек се намира в наркотична зависимост от информационния поток. При това истинските открития, които могат да преобърнат съзнанието ни, на малцина са потребни. Откритията на учените, например.
Прието е да се смята, че едни притежават творчески способности, а други – не. Но това не е така. Във всеки човек са заложени творчески способности. Но системата ги потиска в детската градина и училището. Дивергентност е способността на човека да мисли нестандартно, което е и основният творчески компонент. Затова, според резултати от изследвания, ако в предучилищна възраст нивото на дивергентност е 98 процента, при завършване на училище е само 10, като продължава да намалява. На 25-та си година човек средно остава с не повече от 2 процента.
От раждането си децата са ориентирани към изучаване на света. Те са разумни, активни и възприемчиви, защото всичките три функции действат заедно: разумът, тялото и емоциите. Тъкмо хармонията на трите начала осигурява правилното развитие, основано на любопитство и интерес, убедена е психоложката Анфиса Калистратова. Тя много ясно формулира как човек губи себе си, като интелектуално се отделя от тялото си:
- Повечето хора не чувстват тялото си, емоциите си. Не ги анализират и осъзнават. Тъкмо това ни прави роботи. При децата много добре е развита тази телесна разумност. Те много добре чувстват своето тяло, своите емоции и емоциите на околните. Но поради това, че ние възпитаваме твърде строго, детето се отделя от тялото, емоциите, защото му „окачваме“ някакви стереотипи и задължения.
Психолозите посочват две болести на 21-ви век, по-точно – два вида неврози, които изпълват съзнанието на повечето хора. Това са недостигът на пари и недостигът на време. И едното и другото са чиста проба фантом, подмяна на истинските потребности. А можем да ги открием, едва след като спрем за миг и надникнем в себе си. Какво ни трябва в действителност? Какво искаме? Накъде вървим?
Следвайте "Буднаера" в Телеграм
Ако този материал Ви харесва, помогнете ни да го популяризираме. Благодарим Ви!