Ще ни защити ли НАТО от Турция?
Въпросът кой е по-важен за НАТО – България или Турция е съвсем риторичен, но не и в главите на обладаните от „евроатлантическите ценности“ родни политици
На дневен ред заплахата за собствения ни суверинитет и национална сигурност, която Турция чрез нейната неосманска политика представлява се появява едва след поредния скандал, непремерено изказване (а може би съвсем умишлени провокации!) на някой турски политик, който обявява за „турски“ определени наши територии.
Ако попитаме някой като господин Паси – председател на Български Атлантически Клуб няма за какво да се притесняваме – „нашите партньори от НАТО са поели ангажимент да гарантират нашата сигурност“ – това е най-вероятно да чуете от него и от целия политически елит, който дори не намира за нужно да реагира (както Гърция не се поколеба, например) след поредния скандал, когато турския премиер Реджеп Ердоган отново обяви изконни наши земи за „турски“. Излишно е да коментираме нашите външни министри в последните години – те всякаш са подставени като говорители, които нямат никаква собствена позиция – съответно наша, българска, а изпълняват всичко под инструктажа на Вашингтон, Брюксел или Тел’авив. Окомерно можем да заключим, че не просто не сме независими, а силно подчинени и зависими от нашите т.нар. „партньори“.
Трябва да отбележим, че много анализатори и специалисти всъщност съвсем не „проспиват“ действията на Турция и нейната нескрита амбиция да възроди Османската империя в нова, по-нежна версия. Алекс Алексиев е уважаван научен сътрудник в института „Хъдсън“, дълги години живее в САЩ и е изготвял анализи за ЦРУ и Пентагона. Ето какво казва той по въпроса:
- Ние сме малка държава, но ако нямаме борбена, добре тренирана и мотивирана армия и отлично разузнаване ще бъдем поставени в критична ситуация. Държавата е отговорна пред нацията, че сме поставени в ситуация, във военно отношение да сме напълно безпомощни. А идеята, че с Турция сме партньори в рамките на НАТО е просто един мит и звучи направо смешно. В момента за нас съществуват заплахи от страна на Турция. Самият Даудоглу го е казал на всеослушание, че са идвали по нашите земи на коне и ако трябва пак ще дойдат. Какво е това, ако не открита заплаха за бившите роби на Османската империя?
Няма никакъв спор, че ако в България се случи „кипърския сценарий“, в койтопреди тридесет години турски военни извършиха десант, окупираха северната част на Кипър и обявиха Кипърска турска република – и до днес непризната от никой. Важно е да се знае, че в Кипър има стратегически много важна английска военна база, а Гърция е член на НАТО, също като нас.
Логичния въпрос е –
Кой е по-важен за НАТО – малка България и нейната окаяна армия или Турция – „бъдещия стълб на Балканите“, според САЩ и нейната модерна армия, която е втора по численост в НАТО ( след САЩ) и 9-та по численост в целият свят?
Още по-логичен е въпроса, който със всеки изминал ден все повече хора си задават – въобще важни ли сме с нещо за НАТО? Много високопоставени лица, както и авторитетни експерти считат, че България е приета в НАТО, само за да се нанесе удар над Русия, да се гарантира, че Русия няма да има влияние в нашата държава и ще бъде в сферата на влияние на северноатлантическия алианс и САЩ (основно). Сред тях е Робърт Гейтс – бивш шеф на Пентагона и министър на отбраната на САЩ:
- Прибързаното включване в НАТО на бившите съветски сателити Унгария, Полша, Чехия, Словакия и балтийските страни беше грешка”, пише 71-годишния Гейтс, който е единствения министър на отбраната през мандатите на два поредни американски президенти.
“Американската договорка с правителствата на Румъния и България за ротация на воении през базите им беше ненужна провокация”
Ясно е, че ако България имаше някаква поне минимална значимост за нашите евроатлнатически партньори едва ли щеше да бъде принудена да унищожи армията и военната си индустрия преди да бъде приета в алианса.
Нека сравним каква беше нашията армия в навечерието на 1989г. и каква е днес. През 1989 г. когато падна Берлинската стена и дойде краят на студената война българската армия наброява 152 000 редовни войници. ВВС има 220 изтребителя МиГ-21, около 45 бронирани вертолета Ми-24 и други около 80 модерни за онова време самолети като МиГ-23 и МиГ-25.
И най-важното – България имаше отлично разузнаване, което много внимателно събираше информация и наблюдаваше действията на Турция. Освен това Турция не би предприела никакви провокации, от които със всеки изминал ден все повече можем да се притесняваме днес, защото страната ни разполагаше с ракети, които можеха да нанесат ядрен удар над Турция или Гърция за около 25 мин. време. Нашите СС-23 имаха сериозен възпиращ ефект за турците.
Сега не можем да си правим илюзии, че САЩ и НАТО ще ни защитят при евентуална нужда от един от техните най-важни партньори в алианса и на международната сцена. Пак повтарям – САЩ са определили бъдещата роля на Турция като „стълб на Балканите“….
Освен, че нямаме армия, че сме поверили цялата си сигурнот на американските военни, пребиваващи у нас в американските военни бази и настояваме дори броят им да се увеличава, както и на НАТО, правейки си илюзията, че всъщност алианса и САЩ биха се „скарали“ с Турция заради нас, ние трябва ясно да знаем, че ако Турция в крайна сметка бъде приета в Европейския Съюз картината за нас ще стане доста мрачна. Очевидно е, че членството ни в НАТО и ЕС в много отношения не само не ни помага, а всъщност е в противовес с нашите национални интереси. Ако трябва да бъдем честни, ние сме като една малка фигурка на голямата шахматна дъска – просто една пешка. Ние нямаме собствена позиция и външна политика – не може отношенията ни с държави като Русия да зависият от моментните отношения между нашите „партньори“ в алианса и руската държава. Голяма наша грешка е, че винаги сме избирали да бъдем нечий сателит. И не е вярно, че нямаме избор – много малки държави като нашата са доказателство, че при желание една страна може да бъде уважавана, неутрална и независима.
Автор: Соколов /alterinformation.wordpress.com/
Следвайте "Буднаера" в Телеграм
Ако този материал Ви харесва, помогнете ни да го популяризираме. Благодарим Ви!