Следвайте "Буднаера" в Телеграм

Написано от Христо Христов

Преди "народния съд" Димитров нарежда: Никаква хуманност и милосърдие! Никой не трябва да бъде оправдан!

alt
Георги Димитров (вдясно) дава от Москва ясни и неотменими указания как да действа т. нар. Народен съд, създаден месец след съветската окупация на Царство България от Съветската армия и 9-септемврийския преврат, с който комунистите влизат във властта | Снимка: Държавна агенция "Архиви".

Никой не трябва да бъде оправдан! И никакви съображения за хуманност и милосърдие не трябва да играят каквато и да е роля!“

Това са указанията на Георги Димитров, ръководил на Международния отдел на ЦК на Всесъюзната комунистическа партия (болшевики), които той дава в края на декември 1944 г. и началото на януари 1945 г. в специални телеграми от Москва за това как трябва да действат „народните съдилища”. Директивите му ясно изразяват политическия реваншизъм и жестокост на човека, който тогава от СССР спуска нарежданията за политиката на Българската работническа партия (комунисти).

Днес, на 1 февруари, в България официално се почита паметта на жертвите на комунистическия режим, а датата пряко се свързва с 1 февруари 1945 г., когато първи и втори състав на т. нар. Народен съд произнасят най-масовите смъртни присъди в българската история и изпращат на разстрел над 150 души, сред които регентите, членове на кабинетите в периода януари 1941 г. – септември 1944 г., народни представители от 25-то Народно събрание, висши военни и царски съветници.

За периода декември 1944 г. –април 1945 г. съдилищата на „народния съд” издават общо 2730 смъртни присъди, 1921 доживотни присъди, 19 присъди с лишаване от свобода з срок от 20 години, 962 души са осъдени на 15 години затвор, 727 получават 10-годишни присъди, а 3241 души са осъдени на по-малки срокове.

Т. нар. Народен съд действа, след като на 30 септември Министерският съвет приема Наредба-закон за съдене от Народен съд виновниците за въвличане България в Световната война срещу Съюзените народи и за злодеянията, свързани с нея. Влиза в сила от 6 октомври 1944 г., а приемането й е единодушно и е подкрепено от земеделците на Никола Петков, както и от социалдемократи.

На практика с „народния съд” ОФ-властта узаконява започналите веднага след преврата на 9-септември 1944 г. и съветската окупация на Царско България масови убийства без съд и присъди. Най-малко 18 000 души са жертвите на комунистическия терор – убити и безследно изчезнали – в първите месеци на режима. Освен това управлението на Отечествения фронт използва извънредната съдебна процедура за разправа с противниците на съветизацията и комунизацията на страната.

През 1996 г. Върховният съд отменя голяма част от присъдите, издадени от „народния съд”, а през 1998 г. в свое решение Конституционният съд приема, че Народният „не е съдът, съществуващ и действащ към онзи момент като част от правосъдната система на държавата [..., а] е един извънреден съд с определени по време правомощия [...]. От гледна точка на сега действащата Конституция така издадените присъди не могат да се окачествят като съдебни актове.“

Следвайте "Буднаера" в Телеграм

Ако този материал Ви харесва, помогнете ни да го популяризираме. Благодарим Ви!