Младите хора питат: Защо не бяха осъдени отговорните за комунистическите лагери
Част от участниците в дискусията за истината и паметта на комунистическите лагери, организира от Българското либертарианско общество | Снимка: desebg.com. |
Защо след промените не бяха осъдени отговорните ръководители от Българската комунистическа партия за създаването на лагерите по време на нейното управление и за убийствата и други престъпления в тях?
Това беше един от въпросите на млади участници от Българското либертарианско общество по време на организираната от тях дискусия в понеделник (20 януари 214 г.) вечер в „Essence Center” в София, посветена на концлагерите по време на комунистическия режим. По тяхна покана в инициативата участва разследващият журналист и основател на специализирания сайт desebg.com Христо Христов, автор на документалната книга „Секретното дело за лагерите” (1999) и сценарист на едноименния филм, заснет от БНТ през 2000 г.
Лагерът на остров Персин край Белене, създаден от комунистическия режим през 1949 г. и превърнат в най-големия лагер за политически противници в България | Рисунка: Крум Хорозов.
„Основната причина да не се стигне до присъда, не само по този случай, но и като цяло да не да бъдат осъдени и други престъпления при комунистическият режим, е липсата на политическа воля за създаването на необходимата правна рамка, която да преодолее проблема с давността на престъпленията, извършвани в периода 1944-1989 г.”, посочи журналистът.
Той обясни, че за разлика от други страни от бившия Източен блок в България проблемът с давността дори за най-тежкото престъпление – убийство е подминат от политическите партии и различните политически мнозинства в годините на прехода, въпреки, че Народното събрание неколкократно е сезирано от няколко главни прокурори през първата половина на 90-те години. Така се стига до 2006 г., когато делото е прекратено поради изтеклата давност.
Поклонение на лагеристи в Белене в първите години след 10 ноември 1989 г. | Фотограф: Георги Георгиев.
„Този метод често се използва от наследниците на комунистите, дори и днес, за да се отвлече общественото внимание от истинските проблеми”, отбеляза Христов.
Ген. Мирчо Спасов (вдясно) с един от своите адвокати по време на съдебния процес през 1993 г. срещу него и други подсъдими от ръководството на лагера край Ловеч | Фотограф: Георги Георгиев.
По думите му, ако е имало възможност за истинско разследване, то Тодор Живков е трябвало да се прости с властта още през 1962 г. именно заради убийствата в лагера край Ловеч. По случая още тогава е образувана специална комисия от Политбюро на ЦК на БКП, оглавявана от члена на висшето партийно ръководство Борис Велчев, която е констатирала садистичния режим, създаден в лагера.
Комунистическото ръководство не е предало този доклад на прокуратурата, която при едно разследване би стигнала до Тодор Живков, тъй като съществуват доказателства, че Мирчо Спасов лично е докладвал какви хора са изпращани на кариерата край Ловеч и е получават еднозначни указания от първия секретар на БКП „да се чистят тези хулигани”. По този начин правосъдието е било възпрепятствано, а Политбюро е станало съучастник в прикриването на убийствата в лагера.
Тодор Живков, главният отговорник за лагера край Ловеч с чието знание Мирчо Спасов е „чистил хулиганите”, въдворени там. В показанията си пред прокуратурата той признава, че лагерите са били създадени по съветски образец | Фотограф: Георги Георгиев.
„Начина, по който са прикрити престъпления на най-високо политическо ниво разкрива най-добре тоталитарния характер на управлението при комунизма, когато партията се е сраснала с държавата и напълно контролира останалите власти, включително и съдебната”, заключи журналистът.
Будните граждани на Ловеч организират всяка година поклонение в памет на жертвите на комунистическия лагер край града | Фотограф Христо Христов.
Създателят на сайта desebg.com разказа подробности от създадените по съветски образец лагери при комунизма като инструмент за разправа с оцелелите след т. нар. Народен съд политически опозиционери, а също така и с всички онези, които са определяни като „врагове” на режима. Специално място той отдели на превръщането на Белене през 1949 г.в най-големия големия политически лагер в страната, а след това и за създадения през 1959 г. в пълна секретност лагер край Ловеч.
Ловчанският митрополит Гаврил и други участници в поклонението отдават едноминутно мълчание в памет на жертвите на комунистическия режим на каменната кариера край Ловеч | Фотограф Христо Христов.
„Доказателство за една от най-антихуманните черти на комунистическия режим и в частност на управлението на Тодор Живков е не само жестоките убийства в лагера край Ловеч, но и решението да не се връщат труповете на близките на убитите”, коментира Христо Христов. Той разказа за специалния режим, създаден за заличаването на доказателствата, чрез тайно заравяне на труповете на жертвите на един от островите край Белене, като единствена цел е била да се прикрият престъпленията в лагера.
Каменната кариера край Ловеч в близост до някогашния лагер, където в периода 1959-1962 г. са въдворени най-малко 1500 души и са убити най-малко 151 жертви | Фотограф Христо Христов.
Журналистът разказа на младите хора, че кариерата край Ловеч се е превърнало в специално място на памет за жертвите на комунизма. Това е станало благодарение на будното гражданство в Ловеч, което от 1990 г. до днес всяка година в края на месец март без прекъсване през последните 25 години организира специално поклонение до каменната кариера край града в памет на жертвите, където се поднасят цветя и венци, а свещеници от Ловчанската митрополия отслужват панихида.
Разследването за лагерите е първото документално изследване на журналиста Христо Христов. Издадено през 1999, то е преиздадено от изд. „Сиела” през 2012 г. | Снимка: desebg.com.
Какъв е пътят да се знае от новите поколения истината за комунистическия режим беше един от другите въпроси, които участниците в дискусията поставиха пред изследователят?
„Трябва да има държавна политика, с която тази тема да бъде много по-конкретно застъпена в образователната програма в училищата и университетите, но никое управление не го е направило досега”, отбеляза Христов.
Той даде пример с Германия, където влиянието на комунистическата диктатура след рухването на Берлинската стена е прекъснато с конфискация в полза на държавата на имуществото на Германската единна социалистическа партия, с приемането на последователна и дългосрочна лустрация на кадрите на източногерманската Държавна сигурност (ЩАЗИ), а истината за престъпленията на режима са обект специална образователна програма, която германските правителства са задължени да изпълняват.
„Не на последно място германците отделят и особено внимание на необходимостта да се говори за тези истини в семейна среда.
Отделно са създадени многобройни места на паметта за жертвите на комунистическата диктатура, музеи, както и е натрупани огромни по обем критични изследвания на характера и проявленията на режима”, заключи основателят на desebg.com.
По думите му в България демократичното обществено развитие е забавено и възпрепятствано от липсата на истинска декомунизация, от приемане на лустрация като част от преодоляване на влиянието на репресивния апарат на БКП и късното отваряне на архивите на комунистическите тоталитарни служби.
Първите Ленински награди - по 100 000 рубли на убиецВладимир Илич Ленин изплащал награда от по 100 000 рубли на убиец и наричал руснаците "лайнари"... |
ТАЙНИТЕ НА ЕВРЕЙСКАТА РЕВОЛЮЦИЯНай-мощният удар срещу руския народ е нанесен през 1917 г. , когато властта в империята завземат истинските черни масони, които за публиката се наричат "болшевики". |
Следвайте "Буднаера" в Телеграм
Ако този материал Ви харесва, помогнете ни да го популяризираме. Благодарим Ви!