Следвайте "Буднаера" в Телеграм
Да ти стане зелето!
Кирил Фалин
В Кюстендил, известен като града на черешите и овощната градина на България, вече издигат в култ... зелето.
Стратегическият зеленчук е твърде актуален и тази есен за производители, търговци, за всяко домакинство, че и за гурбетчиите, които "умират" за втасало зеле. И все поръчват преди Коледа да им пратят в някое бидонче, че от италианското например не ставали никакви сарми.
"Да ти стане зелето" е всепризната благословия. Село Жабокрът, на брега на Струма, е готово да се обяви за негова столица и да му устрои празник. Има леко съмнение, че софийското с. Петърч може да им е конкурент за този статут, но това няма да помрачи славата на жабокрътчани като майстори и ценители на хрупкавия зеленчук, казва кметицата Десислава Стоянова.
"Всяка къща или гледа зеле, или - ако няма възможност, дава нивите си под аренда. Няма празни незасадени парчета. Прилага се успешно
тактиката с
двете реколти
Садят ранен картоф, изваждат го. На поразровената след компира нива плътно засаждат зеле. И до есента то става. Така прибират по две реколти", радва се на урожая кметицата.
Тази година реколтата е супер, родило се много зеле. При това положение обаче цената му пада. Имало години, когато зеленчукът се е качвал до 80-90 стотинки, че и до 1 лев за килограм, то сега, в разгара на беритбата, на пазара е 40 ст. А на едро върви по 20 ст. И е денонощна мъка да реализираш прибраното.
"Кризата ни удари и нас. Минали години товарим с мъжа ми буса и право на борсата в София. По 7-8 тона на ден продавахме. Вечерта се връщаме с добра печалба. На следващата сутрин - отново с пълен догоре бус. Сега обаче горивото е скъпо. Конкуренцията е силна - разказва опитната производителка Галя Благоева от Жабокрът. - Затова решихме да продаваме на пазара в Кюстендил.Тук пък други трудности и неразбории. Трябва да се бориш за по-добро място, където да извадиш купа зелки, на по-оживена точка. Затова в 2 ч през нощта вече сме на пазара, за да заемем позиция. Пък не позволяват да вкараш микробуса до масите, "паякът" дебне да ти вдигне возилото. Вечер след 17 ч пак нямаш право да държиш колата. Изнасяш се. Товариш непродаденото, другата нощ пак го стоварваш. Абе, лошо. Ама няма да спрем да караме. Дори и сняг да падне. Зелето ни е супер качество. И се търси", споделя Галя.
Мъж от селото разказва за
трансгранична
реализация
на жабокрътското зеле. Не къде да е, а в Украйна и в бедстващия близо три десетилетия Чернобил. Суровината се предава на пункт в столичния кв. "Надежда", откъдето се товари за бившата съветска република, разкриват логистиката жабокрътчани. "Заради радиацията в района на Чернобил не произвеждат зеленчук, наложена е забрана за 60 години след ядрената авария. От нашето зеле там правят туршии, но не го налагат по нашата рецепта - не я знаят", сподели зелепроизводител.
Изкупната цена на едро и за чужбина е 20 ст. за килограм. Транспортните разходи до София се поемат от производителите.
"Възможно е да е намерена "квота" за нашето зеле в Украйна. По време на черешобера руски изкупвачи идваха тук. Може да са научили, че произвеждаме и зеле, и да се е създала такава ниша за износ - дай, Боже!", надява се кметицата Стоянова.
В производството на зеле има
милиард
тънкости
И много труд трябва. Най-трудно е с поливките. Жителите на Жабокрът се оплакват, че всяка година от "Напоителни системи" им искат все по-големи такси. Затова някои си направили самоделни каскади покрай Струма. Грубите сметки показват, че всеки декар зеле струва на производителите минимум 300 лева.
Освен това трябва да избереш правилното време за отглеждане на разсада. И сорта - разбира се. Тук споровете са оживени. Нашенското от сортовете "Балкан" или "Ябичестото" е направо несравнимо с холандското. По-крехки са, стават и за кисело зеле, и за прясна салатка, и за готвене. Холандското, колкото и да го готвиш, си стои като пластмасово, отбелязват доказани майстори от Жабокрът.
Трябва да уцелиш и момента кога да го обереш. От старите хора се знае, че това става по Димитровден - крайния срок, за да има време да втаса. А при налагането има безброй правила. Реже се кочанът отгоре, прави се отвор и там се осолява. Претакането на водата, в която ще зимува, си е друга специална процедура.
"Ние например задължително слагаме червено цвекло и сини зелки, за да е по-приятна на вкус разсолницата. Чувала съм, че се слага и корен хрян, защото той е консервант. Както и други ароматизатори. Преди са слагали дюли, ябълки, круши и даже малки дини в бидона със зелето. Те придават
чуден аромат
- реди рецепти и технологии Галя Благоева. Или други препоръки - няколко мамула царевица газират сока на зелето. Семена от синап пък го държат здраво, за да не се провлачва. След като мине Нова година, хората в Жабокрът пресичат киселото зеле с натриев бензоат. Така изобщо не "мърда" колкото и да го държиш в бидона. "Даже насред лято си вадим хубави здрави зелки. Много е просто и лесно за помнене - на литър вода се полага грам бензоат. Нищо сложно", казва Галя.
Ако зелето ти стане, се получава суперделикатес и незаменим лек срещу махмурлук и лошо настроение, казват хората в Кюстендилско. Неслучайно местен сорт е кръстен "Чиърс", което на английски означава "Наздраве!".
Следвайте "Буднаера" в Телеграм
Ако този материал Ви харесва, помогнете ни да го популяризираме. Благодарим Ви!