Следвайте "Буднаера" в Телеграм
Краят на политиците: Червенков взема по 3000 лева като революционер, но ерген
Пенчо Ковачев, 24chasa.bg
В биографичните бележки за Вълко Червенков срещу 1924 г. пише: "Нелегален. През юни участва в първата нелегална конференция на Българския младежки комунистически съюз (БКМС). Избран е за член на Централния комитет като "завеждащ отдел Агитация и пропаганда и завеждащ антимилитаристичната работа сред войниците".
Редактор е на легалния младежки седмичник "Бъдеще" и нелегалния всекидневник "Войнишки глас". Като нелегален Вълко Червенков живее в дома на Траянка Цертелова на ул. "Козлодуй" 114.
Отначало спи в мазето на къщата, после се мести в стая на горния етаж. За 1925 г. в същите бележки е отбелязано: "По решение на ЦК на БКП е принуден да напусне България. В Москва като политически емигрант постъпва в едногодишната погранична школа."
Какво се случва в България през 1924 и 1925 г., когато младият Червенков е нелегален.
През януари 1924 г. Коминтернът в Москва излиза с декларация, според която ситуацията в България продължава да е революционна, а политическата криза все повече се изостря. В ЦК на БКП (т.с.) замислят ново въстание, което да свали правителството на Александър Цанков и да установи работническо-селска власт.
В средата на май 1924 г. на Витоша се провежда нелегална конференция, която се опитва да сложи ред в разбитата и изхвърлена извън закона комунистическа партия. Тя се преименува в Българска работническа партия, в централния й комитет влизат 11 души. 24-годишният Вълко Червенков не е сред тях. Организационен секретар е Станке Димитров.
Като член на ЦК на Комсомола Червенков е начело на акциите и протестите на софийската младеж. "Личните му качества са забелязани твърде рано. Още в Комсомола и партийната организация в София той заема първите места и получава най-добрите оценки на своите другари..." Това пише в своите спомени проф. д-р Васил Иванов, който след 1945 г. е близък сътрудник на Червенков.
А партийният деец и журналист Ангел Георгиев разказвал, че комсомолците от квартал "Ючбунар" променят известната възрожденска песен:
Пусти ючбунарци
станали московци,
а банишорци -
червеноармейци.
Войвода им беше
Станке Димитров,
развява байрак
Вълко Червенков!
Когато подготвяли пиеса с главен герой Карл Либкнехт, всички са единодушни, че ролята му може да изпълни само Вълко Червенков.
"Пред очите ни - разказвал Ангел Георгиев - се изправи с грамаден ръст живият Либкнехт - любимецът на тогавашната младеж... Салонът се разтърси от вълнения и възторзи!"
Виж ти! Не само Тодор Живков, но и предшественикът му Червенков бил с артистични заложби. Впрочем факт е, че след един конкурс самият Николай Масалитинов оценява актьорските качества на Червенков и го назначава за стажант актьор в Народния театър. Младият Вълко обаче избира политическата пред театралната сцена.
Няколко дни след погребението на Димитър Благоев (7 юни 1924 г.) Червенков почти случайно е задържан в Обществената безопасност, която се намира в ъгловата сграда на ул. "Леге" и""Клементина" (днес "Ал. Стамболийски").
Той носи в джоба си писма с нелегално съдържане, но успява да ги изхвърли през прозореца. След кратък разпит от двама цивилни той е освободен.
Червенков сътрудничи във в. "Народна армия", редактиран от запасния майор Коста Янков. Янков е племенник на Райна Попгеоргиева, ушила знамето на Априлското въстание (майка му е нейна сестра), и зет на Димитър Благоев - женен е за дъщеря му Стела.
Коста Янков ръководи създадената към ЦК на БРП Военна комисия (някои автори, включително и Червенков, предпочитат името Военен отдел - б.а.). В комисията е и Иван Минков, брат на писателя Светослав Минков и автор на мелодията към стихотворението на Вазов "Новото гробище на Сливница". Фактически тази комисия стои зад организирането и извършването на атентата в черквата "Света Неделя".
Главното действащо лице в атентата е Петър Абаджиев, член на Военната комисия. През декември 1924 г. той вербува за заверата клисаря в черквата Петър Задгорски. С помощта и съдействието на Задгорски през втората половина на януари 1925 г. Петър Абаджиев и Асен Павлов за няколко дни качват на тавана на храма около 25 кг експлозив.
Идеята тогава е да бъде застрелян директорът на полицията в София Владимир Начев, по време на опелото му черквата да бъде взривена и да бъдат убити ключови фигури в полицията и войската. Атентатът да послужи за начало на ново въстание в България и да бъде отправна точка на балканска революция.
По същото време обаче Коминтернът в Москва променя становището си. На заседание на 28 януари 1925 г. председателят му Васил Коларов се обръща на 180 градуса и казва, че условията в България и международното положение не са благоприятни за успех на едно народно въстание.
Вълко Червенков и повечето от членовете на ЦК на БРП не приемат указанията от Москва. В книгата си "Георги Димитров. Една критична биография" Мона Фосколо пише: "Завоят на Коминтерна от началото на 1925 г. по отношение на въоръжената борба в България нанася съкрушителен удар върху самочувствието на вътрешното ръководство, което дори не смее да информира за случилото се своите активисти. Около новата стратегия и налагащите се тактически промени започват разпри."
Но докато в ЦК на партията вървят спорове, за вече еманципиралата се от него Военна комисия няма никакво колебание за "големия удар, който ще разтърси страната и ще обезглави политическата класа". В автобиографичните си бележки Червенков пише, че към края на март или началото на април във Военната комисия се отказват от убийството на директора на Обществената безопасност и избират за жертва запасния генерал и депутат Константин Георгиев.
Коста Янков и другарите му са мотивирани да действат и от полицейските наказателни акции, при които загиват комунистическите функционери Вълчо Иванов, Тодор Страшимиров, Хараламби Стоянов и др.
На 26 март в нелегална квартира са обкръжени най-важните дейци на Военната комисия. Яко Доросиев се самоубива, Иван Манев и Марко Фридман са ранени, но успяват да избягат. Самият Коста Янков закъснява за срещата и това временно спасява живота му.
На 14 април 1925 г. Коларов и Димитров изпращат писмо до София с нареждане въоръжената борба да бъде изоставена и да се премине само към законни действия. Вече е фатално късно! През същия ден комунистите Атанас Тодовичин и Живко Динов застрелват ген. Константин Георгиев.
За оцелелите членове на ЦК, от които в наличност са само четирима - Коста Янков, Тодор Павлов, Петър Искров и Иван Манев, - жребият е хвърлен! За "големия удар" е избран денят 16 април, когато е опелото на генерал Георгиев.
Къде е и какво, освен че сътрудничи на в. "Народна армия", прави през всичкото това време Вълко Червенков? И участва ли в организирането на атентата?
"След Витошката конференция към ЦК на БРП е създадена специална наказателна група, в която са Яко Доросиев, о.з. капитан Иван Минков и Вълко Червенков", каза ми акад. Георги Марков. Задачата й била "извършване на убийства на хора на възлови длъжности в армията, полицията и висши държавни служители".
Червенков не пише нищо за участието си в тази комисия и за някаква нейна дейност. Но признава, че от юни 1924 г. до юни 1925 г. е представител на ЦК на Българския комунистически младежки съюз (БКМС) във Военната организация на БРП. Той участва в обсъждането и решението на "въпроса за взрива в черквата "Св. Неделя". Обсъждането върви от януари до март 1925 г. и комсомолецът често ходи в нелегалната квартира на Коста Янков на ул. "Русалка".
Червенков подкрепя идеята за извършване на атентат. Убеден е, че революционният огън не заглъхва и комунистическата партия правилно подготвя ново народно въстание. Впечатлен е как Коста Янков изучава един от томовете на Ленин и го убеждава, че "линията за разгръщане на партизанско движение у нас и курсът на въоръжено въстание е правилен".
Писателят Анжел Вагенщайн ми каза, че във всички архиви и документи, които изчита, докато пише сценария си за филма "Допълнение към закона за защита на държавата", не намерил дори листче, уличаващо Червенков в някакво пряко участие в извършването на атентата. През 1976 г. Червенков гледа филма и изразява своето несъгласие с авторите, че тъкмо Марко Фридман е показан като убеден противник на атентата, а той всъщност е един от най-запалените му привърженици.
В книгата си "50-те най-големи атентата в България" колегата Крум Благов прави детайлно проучване на събитията преди, по време и след чудовищното взривяване на храма "Св. Неделя". Но и той никъде в текста си не споменава името на Вълко Червенков като пряк организатор и участник в атентата.
На 16 април в 15 часа и 15 минути в храма "Св. Неделя" започва опелото на ген. Константин Георгиев, застрелян от комунистите Атанас Тодовичин и Живко Динов. Малко след това Никола Петров-Васко пали фитил, свързан с експлозивите на тавана на черквата, и тръгва към изхода. Клисарят Петър Задгорски, вербуван за атентата от Военната комисия на комунистическата партия, тръгва след него.
Взривът избухва в 15,25 часа. Куполът на черквата се срутва върху хората, дошли да изпратят ген. Константин Георгиев. Загиват 134 души, ранените са 343-ма, някои от тях умират по-късно от раните си. Под развалините намират смъртта си трима депутати - д-р Недялко Колушиев, Н. Рачев и Хр. Цанев, 12 запасни и действащи генерали (включително и ген.-лейтенант Калин Найденов, военен министър по време на Първата световна война), 34 офицери и много граждани.
Сред ранените са премиерът Александър Цанков, министърът на вътрешните работи ген. Иван Русев, военният министър ген. Иван Вълков, подпредседателят на Народното събрание Борис Вазов (най-малкият брат на Иван Вазов), председателят на парламентарната група на мнозинството Андрей Ляпчев, митрополит Стефан, депутатите Атанас Буров и проф. Фаденхехт и др.
В спомените си, използвайки и белетристични похвати, Вълко Червенков описва атентата
така: "Около 15 ч. и 30 минути. Лежах в кревата, когато къщата затрепера. (Червенков живее нелегално в къща на ул. "Козлодуй" 114 - б. а.) Сякаш ставаше земетресение. Стъклата на прозорците издрънчаха, изпращяха глухо. Скочих от кревата. Отсреща по улицата някаква бабичка се мъчеше да тича, уплашено се кръстеше. Значи в черквата... Доколкото можеше от прозореца да се види наоколо - всичко опустя. Настъпи пълна тишина, пълна с неизвестност."
Въпреки раната в главата си ген. Иван Вълков не губи самообладание и започва да командва паникьосаните войници отвън. Александър Цанков веднага отива в Министерския съвет, където правителството се събира на спешно заседание. Взима се единодушно решение за военно положение в страната. Цар Борис III подписва указа на следващия ден - 17 април.
Взривът заварва преките извършители на атентата Васко и Задгорски на ул. "Лавеле". Уговореният автомобил, който трябва да ги изведе от София, обаче го няма. Двамата се разделят. Петър Задгорски се среща с Петър Абаджиев - главния организатор на атентата от страна на Военната комисия, на ъгъла на ул. "Цар Самуил"" и бул. "Клементина" (днес - бул. "Ал. Стамболийски") и Абаджиев го отвежда в нелегална квартира. Тръгва с обещанието, че ще му донесе задграничен паспорт, но повече не се връща.
В спомените си Вълко Червенков пише, че два часа след взрива Петър Абаджиев дошъл при него, защото не бил сигурен в своята квартира. София е подложена на тотален тараш и още в нощта срещу 17 април полицаи идват и в къщата на ул. "Козлодуй".
Червенков се качва на тавана "въоръжен и с отрова в ръка".
Абаджиев остава в стаята, но фалшивите му документи го спасяват. "Нещо там обяснил, оставили го на мира. Въобще, види се, не са се усъмнили в семейството (на Траянка Цертелова - б.а.). В една от стаите лежеше тежко болен близък на кака Траянка човек...", пише Червенков.
Въпреки че полицията вече разполага с портрета на Петър Абаджиев, той остава в къщата още цели две седмици. В един момент дори има наглостта да прати сина на хазяйката Стефан в училището в София, където учи сестра му, за да й занесе пари.
Там учителите се усъмняват в Стефан, вдига се олелия, но момчето успява да избяга. Идва у дома си и предупреждава за полиция. Вижте финала на тази история в нелегалната къща, описан от Червенков, и сами го преценявайте: "Елена беше при мен този ден. (Става дума за Елена Димитрова, сестрата на Георги Димитров, приятелка на Вълко Червенков - б.а.) Не можах да видя кога и как мигновено П. Абаджиев изчезна - за няколко секунди. Видях го едва на 1 октомври 1925 г. в Москва в общежитието на българските политемигранти..."
А тогава, пред опасността от идващата полиция, Вълко и Елена също бързо напускат къщата. Скитат из София, преспиват в различни квартири, в други не ги пускат. Веднъж ги спира патрул, но нелегалните документи ги спасявят. На 7 май Червенков отново се връща в къщата на Траянка Цертелева на ул. "Козлодуй" 114.
"Имах достатъчно пари, за да не бъда в тежест на хазяите", признава Червенков в спомените си. Откъде пари, след като втора година е безработен? Откъде са и парите, които Петър Абаджиев иска да даде на сестра си? Той също е "професионален революционер".
Най-вероятно е сумите да са от парите от Москва, изпращани, за да се поддържа "революционната ситуация" в България.
В книгата си "Георги Димитров. Една критическа биография" Мона Фосколо, френски политолог от български произход, цитира една резолюция на ИККИ (Изпълнителен комитет на Комунистическия интернационал) от 19 февруари 1924 г. С тази резолюция е определена сумата за "разходите по българския въпрос". Ръководителите на бъдещата световна революция отпускат по 8600 долара месечно на новосъздадената нелегална военна организация на БКП.
Забележете - цитираната резолюция е от 19 февруари 1924 г., а нелегалната военна организация, която ще бъде финансирана, реално е създадена след нелегалната Витошка партийна конференция, състояла се на 7 май. Тоест около 3 месеца след като вече е определена сумата за издръжката й.
Коминтернът не само отпуска парите, но и разпределя кой каква сума да получава - от ръководителя на военната организация до последния началник на "шесторката" - най-малката бойна единица на партията. Червенков явно е получавал добри пари - все пак от юни 1924 до юни 1925 г. той е представител на Младежкия съюз в централното ръководство на Военната комисия.
Така че идеите са си идеи, но въстания и революции през ХХ век се правят с пари. С много пари. Например за всеки внесен пакет с взрив на тавана на черквата клисарят Петър Задгорски получава по 1000 лева. За 11 качвания взема общо 11 000 лева.
През 1999 г. излезе документалната книга "Атентатът. Кървавият Велики четвъртък". В нея са поместени и пълните стинограми от разпитите на атентаторите. Марко Фридман, който се определя като стар партизанин на комунистическата партия, разказва: "След напущане на фирмата (за търговия с хартия - б.а.) не работех вън от организацията, а заплата получавах от Янков (Коста Янков - лидер на Военната организация - б.а.). Янков ми даваше парични суми, които вписвах и след това ги раздавах на лица, които посочваше. Веднъж Янков ми даде 100 000 лева, друг път ми даде 1300 долара (175 000 лв.) и ми каза да ги запиша. Предполагам, че тези суми са идвали от странство. Чувал съм, че те са идвали от Виена.
Зная, че се получаваха субсидии от Москва..."
По това време във Виена се намира нелегалният свързочен център на Коминтерна за Балканите. Там на 15 октомври 1923 г. Васил Коларов и Георги Димитров основават Задграничен комитет на БКП (т.с.) На 10 март 1924 г. той става Задгранично представителство на ЦК на партията, което се финансира от Москва.
По-нататък Марко Фридман признава, че за февруари 1925 г. през него преминават около 400 000 лева. Неговата заплата е 5 000 лева. "За раздадените пари давах сметка на Коста Янков, без разписки. Една част от сумите изразходвах по нареждане на Янков, а другата по нареждане на Минков. Аз раздавах заплати на няколко души. На Иван Ц. Колев плащах по 3000 лв. месечно. На неженени плащах средно по 3000 лв, на женени - в зависимост от членовете на семейството..."
Тъй като по това време Вълко Червенков все още е ерген, той вероятно е получавал по 3000 лева на месец и затова спокойно може да плаща наема на хазяйката си.
От спомените му обаче въобще не става ясно защо от ръководството на комунистическата партия му заповядват да бяга от България. На 3 септември 1925 г. при него идва човек от ЦК и строго му нарежда на другия ден - 4 септември, да тръгне с групата за Югославия. Ако не го направи, ще да бъде сериозно наказан.
Групата, в коята е и току-що пуснатият от затвора известен комунистически функционер Антон Иванов, преминава безпрепяствено границата със Сърбия и се озовава в Пирот. Там се разделят, Червенков отива в Белград и е подслонен от Хаим Пизанти, известен комунист от Видин.
После 20 дни живее в Нови Сад и от там по странен маршрут групата потегля към СССР: Загреб - Марибор - пеша през австрийската граница - Грац - с влак до Виена - Берлин - Себеш (граничен пункт в СССР) - Москва.
В Себеш младият Червенков е впечатлен от надписа "При коммунизме не будут граници!". След слизането от влака българите целуват земята. Нямат никаква представа какво ще им се случи съвсем скоро...
|
Червената симфония (революцията под рентген) Следвайте "Буднаера" в Телеграм
Ако този материал Ви харесва, помогнете ни да го популяризираме. Благодарим Ви!