Следвайте "Буднаера" в Телеграм
Американското посолство да си прибере паметника зад оградата
Пропуснах да отбележа в предишния си постинг няколко неща.
Получих от Добрич коментар, че не всички съветски войници са били мародери. Да. Така е. Но те съвсем не са малка част от армията. Колхозите, лагерите, разстрелите на „кулаците” и редица робски условия за да се живее в Съветска Русия довеждат до животински инстинкти войниците, сержантите и офицерите от Съветската армия. Мародерството както от страна на политическото ръководство на СССР, така и от страна на войската се е считало за един естествен повод за самоуправство. Работил съм в АТЗ Стара Загора. Когато правихме годишен планов ремонт на цех „Амонячно производство”-цех „Синтез на амоняк” изведнъж се оказа, че заводът не е съветски, а германски. Той е работил в СССР до 1960 г. като плячка, а след това е бил прехвърлен в България. Апаратурата и машините са изцяло немско производство , завлечено като плячка в СССР. Там е работил този завод до 1960 г., а след това машините са прехвърлени в България. За достоверност мога да потвърдя, че центробежните помпи имаха надпис под многото пластове зелена боя годината 1926 г. и надписа „Направено в Германия”.
Друг важен факт е, че на 9 май 1945 г. са фиксирани 627 хил. изнасилвания на германски жени и девойки само за този ден. Това съвсем не е малка част от Съветската армия, защото трудно ще си представя , че 627 съветски войници са реализирали по 1 000 изнасилвания за един ден. По-скоро става дума за 627 хил. изнасилвачи само за един ден. При това става дума само за регистрирани изнасилвания и то само за Берлин.
Друг основен момент е за паметниците на Съветската армия в бившата ГДР и Австрия.
Когато през 1991 г. като почетен госта на конгреса на международния ПЕН бях поканен във Виена ми казаха как виенчани наричат паметника на съветския войник, който е много по малък като ръст и площ от националните паметници. Името му е на немскоруски и се казва „Отдай ури!”
За незнаещите ще обясня.
Отдай е руска дума и означава „дай”. „ури” е немска дума и означава „часовник”. Когато руските патрули са патрулирали из Виена непрекъснато са питали австрийските граждани колко е часът. Ако австриецът има глупостта да си запретне ръкава и да погледне часовника, е следвало незабавното насочване на оръжие към него и думите „Отдай ури!”
На снимката при побиването на бившето съветско знаме над Райхстага снимката на Егоров и Кантария е ретуширана, защото на ръцете си, над гимнастьорките са имали повече от 15 ръчни часовници. Това е всеизвестен факт.
Що се отнася до американските летци, то ареста ми няма да ги спаси от розовата боя.
Явно, американските политици и дипломати не са чували за Виенската конвенция за военни действия. Бомбардировките над София не са насочени към военни обекти, а към мирни граждани. Това е недопустимо и наказуемо по тази конвенция.
Но като се знае как англоамериканците унищожиха тотално гр. Дрезден и избиха над 135 хил. цивилни граждани, за което писателят Кърт Вонигът написа великолепната книга „Кланица № 5”, да не споменавам идиотската бомбардировка над Хирошима и Нагасаки, която унищожи над 200 хил. мирни японски граждани, а много повече зарази с лъчева болест и те живяха и починаха в огромни мъки.
По тази причина препоръчвам на американското посолство да си прибере паметника зад оградата на посолството, ако не иска да порозовее.
Срокът е възможно най-краткия-незабавно!
Моите почитания.
За розовия цвят и сивото комунистическо мислене
Публикациите в интернет вестници и електронни медии взеха отношение по моя протест срещу присъствието у нас на паметниците на Съветската армия-окупатор и паметника на американските летци-избивали мирното население на София. Прочетох коментарите на форумците под тях и ми стана твърде интересно.
Коментарите са от "Осанна!" до "Разпни го!"
Това ме ласкае, понеже ми напомня за един библейски герой, който е получил същото отношение. Между другото и той е ходил бос. Единственото му превозно средство е бил един осел.
Няма да коментирам коментарите по две причини.
Първата е, че на всички не мога да отговоря.
Втората е, че те са анонимни.
Това, което е в интерес за премахването на двата паметника, както и много други е именно, че тези паметници разделят българските граждани, а не ги обединяват. Ако се направи една анкета за паметника на цар Александър ІІ или за Руския паметник разделение няма да има. Затова ги пазят и уважават. Това, обаче, не се отнася за двата цитиране горе паметника. Те категорично са ненужни и дори вредни.
В същото време има "Закон за обявяване на комунистическия режим за престъпен". След постинга съм публикувал пълния текст на този закон. Има решение и на Европейския парламент със същия текст. Дори има решение на СОС от 18.03.1993 г. Паметникът на Съветската армия да бъде демонтиран в срок до 01.05.1993 г. Това е напълно достатъчно, за да бъдат демонтирани подобни паметници като атрибути на идеологията на една престъпна власт.
Нека погледнем на въпроса и от друга страна. Съветската армия стъпва на българска земя на 8 септември 1944 г. след като няколко дни преди това е обявила война на България, въпреки, че България е развалила договора на Тройния съюз. Влизането на Съветската армия не е свързано с нито едно сражение и не е даден нито един изстрел срещу съветски войник. За сметка на това България въшлясва, а изнасилванията, мародерството и пиянство продължават цели 3 години до 1947 г. Баба ми е разправяла, че разквартируваните в нашата къща в Стара Загора войници и офицери са пиели до припадък, направили са опит да изнасилят жената на чичо ми и са "конфискували" шевната машина на баба и други неща. Когато от училище ни водеха на паметника-костница в началото на парка "Аязмото" в родния ми град Стара Загора, тя не ме пущаше, защото там са заровени телата на избити от съветските комендантски патрули войници-мародери, както и убити от престрелки между пияни съветски войници. В Бургас още е жив спомена за умрелите от препиване с метилов алкохол съветски войници.
На тази армия ли да вдигаме паметник?
Но има и още аргументи.
"Благодарение" на Съветската армия в България е насилствено свалена легитимната власт и е назначено просъветско правителство, което изби, прогони и тормози стотици хиляди български граждани, унищожи цвета на нацията. Милиони българи изведнъж се превърнаха в роби на най-нечовешкия режим в нашата история. Национализирани бяха заводи, фабрики, имоти и финанси на милиони българи. Бяха назначени съветски агенти за управляващи и българското производство и реализация станаха абсолютно зависими от Кремъл и съветските служби. Нека не забравяме, че т. нар. "Коминтерн" всъщност беше един отдел от НКВД.
Същата тази армия "взе назаем" над 700 вагона, с които отправи в Съветския съюз стока под формата на плячка, архивите на МВнР и МВР и след това "забрави" да върне вагоните. В продължение на 3 години бюджетът на България хранеше и оборудваше 200 000 Съветска армия, за което отиваше повече от половината бюджет на страната.
Същият този Съветски съюз на конференцията в Париж отказа да признае статут на България като воюваща срещу немската армия, въпреки, че във военните действия загинаха 35 хил. български войници, сержанти и офицери. Другите участници в конференцията подкрепиха България, но СССР наложи вето.
Любопитен съм прокурор Ивелина Христова, която инициира задържането ми на 9 септември т. г. дали ще потърси тези, които демонтираха петолъчката от т. нар. "Партиен дом", на паметника на Ленин в центъра на София и тези, които събориха т. нар. "мавзолей" на съветския агент Г. Димитров. Повтарям, те не бяха боядисани в розово, а бяха демонтирани и скрити или разрушени.
Убеден съм, че Христова няма да ги пипне с пръст, както съм убеден, че моят политически протест ще бъде напълно оправдан от Районния съд в София, както това стана при хвърлянето на гнилия домат на 20 ноември миналата година, тъй като ситуацията и мотивацията са абсолютно аналогични. Няма гонения и присъди за демонтирането или разрушаването на останалите "паметници" от времето на комунизма. Убеден съм, че ще осъдя МВР отново за ареста и нечовешкото отношение с мен в Първо РУП.
Сега ще ви разкажа и за предисторията на моето отношение към паметника на Съветската армия.
На 4 септември 1989 г. ме изхвърлиха от Централния софийски затвор. Няколко дни по-късно аз отидох в столичната община и внесох три писма. В първите две исках да взема под аренда за стопански цели мавзолея и паметника на Ленин. Във второто исках да ми се отпуснат два терена отляво и отдясно на Паметника на Съветската армия, за да построя паметници на византийската и османска армии, които също като Съветите са окупирали българската държава. Така резилът ни ще бъде пълен и принципът, че окупаторските армии трябва да имат пълно представяне-спазен.
След като се взе решение от СОС за демонтиране на паметника, дадох писмено предложение мястото под паметника да бъде осветено и да се построи един храм, който да е катедрален, да е по-голям от "Александър Невски и да носи името на български светец. Така самочувствието и самоуважението на българина ще бъдат възстановени.
От кмета на Пловдив поисках да ми даде два терена до паметника на „Альоша” на Бунарджика, за да издигна паметници на византийския войник „Йоан” и на османския „Мустафа”.
Многократно съм напомнял с писма до кметовете за отговор, но досега няма нито един такъв.
Не мога да пропусна и проекта на нашия голям скулптор Александър Дяков, който имаше готов проект на мястото на паметника на Съветската армия да се построи паметник на всеопрощаващата ръка на Иисус Христос. Правил съм публикация за този проект, но и за него още няма отговор.
Накрая искам да обясня и личните си мотиви за протеста ми.
На 21 август т. г. по повод 45 годишнината от нахлуването на Съветската армия, подкрепена и от войски от т. нар. „Варшавски договор” през нощта анонимен боядиса част от паметника в розово. Преди това в ранната есен миналата година отново анонимен и през нощта хвърли бурканче с лютеница по сградата на Съдебната палата. Аз оценявам протестите, но не и начина, по който бяха извършени. Протестите не могат да бъдат анонимни и тайни. По този начин се прави единствено терористичен акт. След като един човек има основание да протестира, той трябва да го направи като свободен човек-открито и с името си. Цял живот съм мислил свободно и съм действал открито. И когато пишех стихове и проза, и когато създавах профсъюз „Подкрепа”. Не съм отмъстил на никого за стореното ми зло, защото омразата е разрушително нещо, а не съзидателно. Дал съм обет на децата си още в далечната 1979 г, че докато дишам, ще се боря да живеят в нормална държава. Този обет аз никога няма да пристъпя.
Колкото до външния ми вид, което живо интересува анонимните ми хулители и критици мога да им кажа, че имам заболяване, наречено псориазис, което преди две години се изостри и по тялото ми и лицето се появяват ежедневно рани, поради изключително бързото стареене на кожата ми. Иначе се къпя редовно и се преобличам с чисти дрехи. Що се отнася до зъбите ми, поради диабет те падат и просто изчаквам да опадат тези, които се клатят, за да се опитам да си направя изкуствени. Разбира се, има и финансов проблем, понеже вече 3 години съм безработен, но имам някакви имоти останали от родителите ми, които ще продам, за да осигуря добро образование на малките си дъщери и да си оправя зъбите.
Ако това дразни някого, не мога да му помогна. Суетата ми е чужда. Чужда ми е и саморекламата. Ежедневно помагам със съвети и с писане на протести и жалби на всеки, който се обърне за помощ към мен. Правя собствени разследвания и след потвърждение на информацията я публикувам в блога си. Това може всеки да провери.
Ако не вярват моите хулители и критици, нека се обърнат към мен за разрешаване на техен проблем без предупреждение и ще разберат за какво става дума. Могат да се обърнат и във Фейсбук, за да поискат от хората, на които съм помагал да направят списък. Аз самият не правя такива списъци, защото суетата ми е чужда.
Бог да пази България!
Закон за обявяване на комунистическия режим в България за престъпен
Обн., “Държавен вестник”, бр.37 от 05.05.2000 г.
Чл. 1.
( 1) Българската комунистическа партия ( тогава именуваща се Българска работническа партия/комунисти/ ) идва на власт на 9 септември 1944 с помощта на чужда сила, обявила война на България, и в нарушение на действащата Търновска конституция.
( 2) Българската комунистическа партия е отговорна за управлението на държавата във времето от 9 септември 1944 до 10 ноември 1989, довело страната до национална катастрофа.
Чл.2.
( 1) Ръководствата и ръководните дейци на Българската комунистическа партия са отговорни за:
1. целенасоченото и преднамереното унищожаване на традиционните ценности на европейската цивилизация;
2. съзнателното нарушаване на основните човешки права и свободи;
3. безпрецедентната разправа с народните представители от ХХV Народно събрание и всички невинно осъдени от така наречения “Народен съд”;
4.моралния и икономически упадък на държавата;
5. установяването на централизирано директивно управление на икономиката, довело я до разруха;
6. погазването и отмяната на традиционни принципи на правото на собственост;
7. рушенето на моралните ценности на народа и посегателството срещу религиозните му свободи;
8. провеждането на непрекъснат терор срещу несъгласните със системата на управление и срещу цели групи от населението;
9. злоупотребата с възпитанието, образованието, науката и културата за политически и идеологически цели, включително мотивиране и оправдание на изборенито по-горе действия;
10. безогледното унищожаване на природата.
( 2) Комунистическият режим е отговорен за това, че:
1. отнемаше на гражданите всяка възможност за свободна изява на политическата воля, като ги принуждаваше да крият своята преценка за положението в страната и ги принуждаваше да изразят публично съгласие за факти и обстоятелства с пълното съзнание за тяхната невярност и дори това, че те представляват престъпления; това то постигаше чрез преследване и заплахи от преследване към отделната личност, нейното семейство и близки;
2. системно нарушаваше основните човешки права, като потискаше и цели групи от населението, обособени по политически, социален, религиозен или етнически признак, въпреки че Народна република България още през 1970 се присъедини към международни актове по правата на човека;
3. нарушаваше основните принципи на демократичната и правова държава, международните договори и действащите закони, като с това поставяше интересите на комунистическата партия и нейните представители над закона;
4. при преследванията срещу гражданите използваше всички възможности на властта, като:
а) екзекуции, нечовешки затворнически режим, лагери за принудителен труд, мъчения, подлагане на жестоки насилия
б) освидетелстване или настаняване в психиатрични заведения, като средство за политически репресии;
в ) лишаване от право на собственост
г) възпрепятстване и забрана за получаване на образование и упражняване на професия;
д) възпрепятстване на свободното движение във и извън страната;
e) лишаване от гражданство;
5. безнаказано се извършваха престъпление и се предоставяха незаконни предимства на лица, които вземаха участие в престъпления и преследвания на други лица;
6. подчиняваше интересите на страната на чужда държава до степен на обезличаване на националното достойнство и практическа загуба на държавен суверенитет.
Чл.3
(1) Посочените в чл. 1 и 2 обстоятелства дават основание да се обяви комунистическият режим в България от 9 септември 1944 до 10 ноември 1989 за престъпен.
(2) Българската комунистическа партия е била престъпна организация , подобно на други организации, основаващи се на нейната идеология, които в дейността си са били насочени към потъпкване на човешките права и демократичната система.
Чл. 4.
Всички действия на лица, които през посочения период са били насочени към съпротива и отхвърляне на комунистическия режим и неговата идеология, са справедливи, морално оправдани и достойни за почит.
Мненията на редакцията и на автора/ите могат да не съвпадат.
Следвайте "Буднаера" в Телеграм
Ако този материал Ви харесва, помогнете ни да го популяризираме. Благодарим Ви!