Следвайте "Буднаера" в Телеграм
Сами ли сме? Луна: Тъмната страна.
Какво знаем за обратната страна на Луната, тъмната, загадъчна и невидима за нас тук на Земята? Съотношението на орбиталната скорост на Луната и скоростта на въртене около оста й, позволяват винаги да бъде ориентирана с една и съща страна към нас. Времето необходимо да се завърти един път около себе си е равно на времето за обиколка около Земята [~27 дни]. Съвпадение? Може би.
Няма еднозначно мнение по въпроса за възникването на Луната. Какво трябва да се случи, за да се образува такъв спътник? Според съвременната физиката, появата на тяло с перфектен баланс и синхрон като Луната е доста неочаквано. Симулации на сблъсъци между две планети с различна маса не дават дори подобни резултати. Много учени признават че произходът на Луната е пълна загадка.
Не мога да помогна, но стигнах до извода, че Луната със сегашното си положение не трябва да съществува. Но фактът, че тя е там е една от случайностите в живота, които трябва да приема на доверие.
Айзък Азимов – Професор по биология
По-лесно бихме обяснили липсата на Луна, отколкото присъствието й.
Робин Брет, учен от NASA
За момента най-точното обяснение за Луната е “грешка в наблюденията” – Луната просто не съществува.
Ъруин Шапиро, Астроном от Харвард
От край време Луната буди човешкото любопитство, а в последните години се появиха някои доста вълнуващи материали. Изкуствено създадени структури, тайни военни операции, древни извънземни кораби и какво ли още не. Ако трябва да се скрие нещо от човечеството, обратната страна на Луната е перфектното място за целта.
“Дистанционен наблюдател” – или какво екстрасенсите видяха на Луната?
В изследване публикувано от Станфордският университет се споменават пръстените на Юпитер много преди “NASA” да разберат за тях от “Pioneer-10” през 1974-а година. Инго Суан [Ingo Swann] чрез техника за “дистанционно наблюдение” успешно вижда пръстените и ги описва с голяма детайлност години преди “NASA” да имат тази възможност.
Това може да ви се стори странно и неподходящо, но като се има предвид колко често вече се говори за свръхсетивност, а ние българите си имаме някои доста големи имена в областта, известни по цял свят и допринесли за науката, е напълно нормално да използваме информация от такъв тип. И все пак, вие сте тези които избирате в какво да вярвате.
“Дистанционно зрение” е способността на човек да вижда отдалечени места на разстояние от стотици хиляди километри, че дори и повече. Налице са много показни резултати от проведените експерименти през последните 25 години – тази способност е реална, а резултатите от проучването повече от интересни. “Сякаш проектираш съзнанието си на друго място извън тялото.” Феноменът “Remote Viewing” е потвърден с редица изследвания и експерименти – официалният доклад от Принстънския университет може да прочетете тук. Интересното е че набира голяма популярност сред интелектуалното общество и от години се използва от военните.
Инго е изписал много за Луната и случващото се там. Фактът, че вижда пръстените на Юпитер много преди “NASA” да има тази възможност говори сам по себе си. Голяма част от неговите “видения” са публикувани и подпечатани с името “Stanford University”. Повече за разказите на Инго може да прочетете в книгата му – “Проникновения” [EN].
“Едно е да четеш за извънземни в книги и списания, друго е да чуваш различни слухове за свалени летящи чинии от военните и т.н.. Но съвсем различно е когато се намериш в ситуация разкриваща ти всичко това като реалност. Видях кули, машини, светлини, сгради, хуманоиди бързащи и работещи над нещо важно, което не разбирам.”
Инго Суан
”Те не разказаха дори колкото синапено зрънце от това, което видяха на Луната.”
баба Ванга
Инго не е единственият стигнал до тази информация. Не отдавна Гари Маккинън [Gary McKinnon] извършва най-грандиозната хакерска атака на всички времена. През 2002-а година е арестуван и обвинен за проникване в системата на Американските Военни Служби, както и за хакване на 16 компютъра в “NASA”.
Какво намира Гари?
Той попада на “етикет” в системата с име “non-terrestrial off world officers” [в превод – “служители с ранг живеещи отвъд планетата”]. Множество снимки на НЛО и списъци със интересни наименования. Пълното интервю на Гари може да гледате тук. В момента той е невинен – малко странно, имайки предвид какво знае. Малко хора са наясно, че Америка има Военна космическа програма. Те провеждат операции под кодовото название “cyber operations” за които обществото не знае нищо.
Едгар Мичъл – шестият човек стъпил на Луната.
На 5-ти Февруари като пилот на “Аполо 14” Едгар Мичъл [Edgar Mitchell] става шестият човек стъпил на Луната. След оттеглянето си от “NASA” основава “Институт за Неотични Науки” [Institute of Noetic Sciences]. По-късно пише книгата “Пътят на изследователя” [The Way Of The Explorer [EN]] за да документира мистицизма изпитал на връщане от Луната. Последното интервю пенсионираният капитан дава по телефона за “AskMen”. Интервюто е на разположение в “Bloomberg” публикувано точно тук.
…
… Нека започнем с Луната. Знаеше ли, че твоят колега ще “откачи” там горе?
- Да, очаквах го. След като приключихме с експеримента за слънчевия вятър, аз направих всичко по силите си да хвърля копието възможно най-далече. Той също се постара с голф удара си. Така ние поставихме началото на Лунната Олимпиада.
Разстоянието беше някъде между 50 и 55 фута, а копието се намираше на разстояние след голф топката. Имам снимка за доказателство!
Имаше ли силни емоции като стъпи на Луната, или това беше поредната стъпка от листа със задачи?
- Разбира се, беше прекрасно. Бяхме помолени да го направим и бяхме доволни, че сме едни от първите. Да, беше част от листът със задачи, който практикувахме седмици наред докато стане рутина…
Мисията ни на Луната с “Аполо 14” беше първата с научна цел. Докато “Аполо 11” и “Аполо 12” бяха по-скоро пробни, за да установят възможно ли е да свалим астронавти там и после успешно да си ги върнем на Земята.
Мислиш ли, че трябва да направим база на Луната преди да изпратим астронавти на Марс?
- Не мисля, че ще има някаква полза да използваме Луната за стартова площадка към Марс. Луната и Земята са в един гравитационен пояс, тъй че това няма да е предимство. Още повече Луната няма кой знае какви ресурси, които да използваме. По-скоро се нуждаем от нов тип двигатели.
Известен си с това, че си видял НЛО. Какво всъщност e станало в Розуел, Ню Мексико, инцидентът през 1947-а година?
- След мисията “Аполо 14” с мен се свързах назначени в базата, включително и лицето от “BBC”, което е доставило ковчезите на мъртвите извънземни тела. Другият човек беше синът на шерифа отговорен за сигурността по време на инцидента.
Имаше също един семеен приятел, който не беше замесен лично в операцията, но работеше в същата сграда. Всички те са надеждни с информацията, историята е автентична.
Ако случаят е реален, защо се опитаха да го покрият?
- Първоначално лидерите си помислиха, че народът не е готов за такова нещо. Но това вече отмина. Спомни си какво Айзенхауър изрече в последната си реч, и разбира се това е само мое лично мнение: “Пазете се от военния комплекс”. Мисля, че го е казал много ясно.
Но не са само военните. Организациите интересуващи се само от печалбата… та ние измислихме самолетите в началото на 20-ти век, а 20 години по-късно имахме цяла въздушно-транспортна индустрия. Помисли какво би било да контролираш технологии способни на междузвездни пътувания и други такива. Доста пари са вложени там.
Ти самият виждал ли си НЛО?
- Смятам себе си за много добре информиран, но въпреки това аз самият не съм виждал. Не ми е това работата – зает човек съм.
Някога бил ли си заплашван заради публикуването на такава информация?
- Не, но няма и да им се получи ако опитат.
Какво мислиш… Защо след 72-а изпращаме астронавти само в ниска орбита около Земята?
- Няма съмнение, че трябва да продължим с космическата програма и да посещаваме други планети, но също така трябва да развиваме и икономиката. Трябва да съумеем да организираме нашият свят първо, и чак след това да мислим за другите светове…
…
Едгар Мичъл за AskMen, 2012 / Джеймс Клаш
Вътрешно в себе си знаем, че там някъде има нещо по-развито, по-висше от нас. Всеки има своя философия – извънземна цивилизация, интелигентна Вселена… висш създател или Бог. Силно вярваме с цялото си същество, че не сме сами в безкрайната шир. Сякаш това е закодирано вътре в нас, като основен човешки инстинкт – да търсим и изследваме. След толкова много конспиративни теории, несигурни източници и фалшиви материали е много трудно човек да се довери на каквото и да било.
Ако мислите, че животът на тази планета е възникнал случайно, то тогава може да приключите своето търсене. Но ако липсата на ясен отговор не ви дава спокойствие, продължавайте да търсите ред в хаоса, докато намерите вашият отговор. Истината е някъде там, и за всички тя е различна.
„Неочаквано зад хоризонта на Луната бавно и невероятно величаво се показва искряща в синьо и бяло скъпоценност – светеща в нежно небесносиньо сфера, обточена с бавни, спираловидно въртящи се бели воали, – която се издига лека-полека като малка перла в гъст океан от черна загадъчност. Доста време е нужно, преди да осъзнаем напълно, че това е Земята – нашият дом. На връщане към дома, вперил поглед през ширналото се на 240 000 мили космическо пространство към звездите и планетата, от която бях дошъл, внезапно усетих вселената като нещо интелигентно, любящо, хармонично.
…На отиване към Луната бях прагматичен пилот-изпитател, инженер и учен като много от колегите си. Но когато видях как планетата Земя се носи в безбрежния космос… почти осезаемо долових присъствието на божеството и осъзнах, че животът във вселената не е просто случайност, основаваща се на произволен процес.”
Едгар Мичъл, пилот на “Аполо 14”
Следвайте "Буднаера" в Телеграм
Ако този материал Ви харесва, помогнете ни да го популяризираме. Благодарим Ви!