Следвайте "Буднаера" в Телеграм

bulgarian.ruvr.ru

Има ли Слънцето "сестра", носеща смърт?

Слънцето може да има невидима "сестра", която образува с него двойна звездна система. Според версията на учените тази звезда е кафяво джудже, която има отношение към периодичното масово измиране на земните видове.

Историята с хипотетичната звезда се отнася към 1984 година. Тогава палеонтолозите от Чикаго Дейвид Рауп и Джек Сепкопски публикуват работа, в която твърдят, че масовото измиране на земните организми става на всеки 26 милиона години. Изводите си те направили въз основа на анализ на изкопаеми останки на морски организми на четвърт милиарда години. Учените предположили, че причината за циклите не трябва да се търси на Земята, и за откриването на тайната се включили астрономите.

Скоро излизат публикации с обяснението, че Слънцето е двойна звезда. Вторият и по-лек компонент в тази двойка, който те нарекли Немезида е кафяво джудже. Немезида се движи по разтеглена орбита, отдалечена от Слънцето на светлинна година и половина. Когато веднъж на 26 милиона години те се сближават, джуджето джуджето влиза в облака на Оорт – гигантска сфера от трилиони ледени късове около Слънчевата система. Поради гравитационните смущения ледените късове излизат от облака и връхлитат Земята и другите планети под формата на комети. Тези силни периодични "бомбардировки" на Земята и предизвикват гибелта на организмите.

Кафявото джудже не свети и може да се открие само с инфрачервени датчици. Опитите да се използват инфрачервени терескопи не довели до нищо. През 2012 г. НАСА публикува най-пълния обзор на небето, съставен от орбиталния телескоп WISE. В обзора влезли новооткрити кафяви джуджета в радиус 20 светлинни години от Слънцето. Но параметрите им с тези на Немизида не съвпаднали.

Неотдавна бяха получени нови доказателства, че масовото измиране на земните видове действително се е случвало през един и същи цикъл. Само че през 27, а не през 26 милона години. Така че поддръжниците на хипотезата за «звездата на смъртта» си отдъхнаха. Те посочват странностите в движението на Плутон и по-далечни тела – малките Хаумеа, Макемаке, Ерида. Както се твърди, орбитите им са силно наклонени към плоскостта на еклиптиката поради въздействието на Немезида. Ученият астроном Дмитрий Вибе не е съгласен с този извод:

Много отдавна Слънчевата система може да е влизала в състава не на двойна или тройна система, а на звезден куп, в който звездите често са се сближавали. След това купът се е разрушил и звездите му са продължили движението си по Галактиката вече поединично. Една от тези самотни звезди, изхвърлени от купа, е и Слънцето.

Никой обаче досега не е доказал, че «звезда на смъртта» няма и не може да има. Не е изключено, че Немезида ще «изплува» в бъдещи обзори на небето, съставени от по-чувствителни телескопи от ново поколение.

Борис Павлишчев

Следвайте "Буднаера" в Телеграм

Ако този материал Ви харесва, помогнете ни да го популяризираме. Благодарим Ви!