Следвайте "Буднаера" в Телеграм
Бойко Станкушев: Изчезнаха 7 касети със запис на палежа в Партийния дом
Любомир Дeнов
Hа днешната дата преди 23 г. пламна Партийният дом в столицата. За хората от по-старото поколение триъгълната сграда с петолъчна звезда на пилона беше символ на ръководната роля на БКП във всички сфери на живота. И затова опожаряването й предизвика изключително остри реакции.
В този горещ августовски ден нищо не предвещавало, че с настъпването на тъмнината Партийният дом ще пламне от 8 страни почти едновременно. Единствено в т.нар. Град на истината - до днешния фонтан пред президентството, назрявала драма със заплахата на Пламен Станчев да се самозапали. Колегите му се изплашили истински привечер, когато протестиращият надянал стар шинел и размахал туба с бензин. Масло в огъня налял и лидерът на "Подкрепа" д-р Константин Тренчев, който дал пореден ултиматум да се свали петолъчката от пилона на сградата или поне да се махнат червените партийни знамена.
Към 20 ч, притеснени от покачващото се напрежение, Йосиф Петров и Радой Ралин тръгнали към БНТ, единствената тогава телевизия, с намерението да призоват за успокояване. Дали им думата, но ефектът бил обратен. Заинтригувани от ставащото, към площада тръгнали стотици граждани.
И тогава вместо Пламен Станчев пламнал Партийният дом. В коридорите на властта се втурнали мнозина, като повечето грабели каквото им попадне. Според очевидци обаче вътре имало хора, които организирано и методично дирижирали събитията.
Кои са тези хора - не става ясно, въпреки проточилото се години наред разследване. Кой стои зад палежа също не бе разкрито.
Така пожарът в Партийния дом се превърна в една от най-зорко пазените мръсни тайни на прехода. Днес за нея говори журналистът Бойко Станкушев, който заедно с колега оператор влиза сред първите в горящата сграда.
- Г-н Станкушев, как така вечерта на 26 август 1990 г. вашият тв екип се озова в горящия Партиен дом?
- На този ден, неделя, не бях на работа. Времето бе много приятно и затова привечер отидох до БНТ да взема жена ми Боряна Димитрова след дежурство. Малко преди да свърши емисията на "По света и у нас" видях как към телевизията идват бай Йосиф Петров и Радой Ралин. "Страшно ще стане, в Града на истината Пламен Станчев иска да се пали, а д-р Тренчев зове да се атакува Партийния дом", каза бай Йосиф. Идеята му бе чрез телевизията да призове събралите се на площада да се успокоят. Величко Скорчев, който бе шеф на екипа тази вечер, ги посрещна, но след като ги изслуша, се обърна към мен: "Бойко, нямам нито един мъж в екипа, защо не вземеш една камера и да прескочиш до площада". Така вместо на семейна разходка се озовах пред Партийния дом.
- Но пожар още нямаше, нали?
- Не. И никой не подозираше, че нещо подобно ще стане. Видяхме Пламен Станчев с някакъв шинел, който се бе полял с нещо - ама дали бе бензин или вода, не разбрах. Изпушихме по една цигара и тъкмо с Обрейков мислехме да си тръгваме, когато пламна партерът на Партийния дом, където бе клубът на БСП. Помня, че си погледнах часовника - бе 21,35. И веднага започнаха да влизат хора. Д-р Тренчев бе там, д-р Кръстев, Даракчиев, Кошлуков, Сидеров. Малко след партера пламна стая на четвъртия етаж. Огънят там бе различен, излъчваше силна бяла светлина като волтова дъга. Двете огнища бяха толкова далече едно от друго, че е изключено подпалвачите да са едни и същи хора. Влязохме с оператора на втората или третата минута. Преди нас вече бяха почнали да грабят хладилника на кафенето на клуба - главно салами и луканки. Тръгнахме по коридорите и първото, което забелязах бе, че на някои врати ключовете стояха услужливо отвън. Горяха някакви бали с вестници.
- А прословутите бели бидони, за които толкова се спори, видяхте ли? После следствието отрече да ги е имало?!
- Видях поне 10 бели пластмасови бидона, на тях пишеше нещо на италиански. Как да не е имало, като ги заснехме! В онази нощ Обрейков засне 7 видеокасети, които съдържаха суров материал от 141 минути. Още на другия ден обаче ми се обадиха да ги занеса в президентството и ги предадох с протокол на служители от охраната на д-р Желев. Каква е тяхната съдба, до ден днешен не знам. В БНТ се пази само една касета със 17-минутен запис В него обаче няма лица на хора, които палят, няма бидони, няма врати с оставени ключове. Запазени са главно общи кадри и близо 3 минути гъст черен дим.
- Но вие сте видели лицата на тези, които палят и разпалват?
- И никога няма да ги забравя. Това бяха млади момчета, спортистчета, ниско подстригани.
- Не потърсихте ли 7-те касети?
- Потърсих ги, разбира се. Никой не знае къде са. На толкова врати чуках, за да ги намеря, че по едно време даже се зачудих как досега не са ме предупредили да си трая. По едно време един от шефовете на телевизията ми каза, че така е по-добре, защото, ако в провинцията видели целия запис, щяла да пламне гражданска война. А няколко дни след пожара в телевизията дойде един японец и поиска да купи не оригинала, а копие от записа. И да го имах, нямаше как да му го продам, защото той бе собственост на БНТ.
- Прокурорът Евгени Диков твърди, че при палежа са видяни хора от агитката на "Левски"?
- Не мога да твърдя, защото на мач на "Левски" не съм ходил от 1968 г. Със сигурност обаче в следващите няколко години срещах две от тези млади и яки момчета в доста скъпи коли по центъра на София. За други съм чувал, че са собственици на луксозни заведения.
- Какво е вашето обяснение, чия поръчка са изпълнявали тези момчета?
- Че бяха организирани - спор няма. Те се движеха доста уверено, нагло, дори безочливо. Нито един от тях не бе арестуван от баретите, които дойдоха по-късно.
- Кого тогава задържаха баретите?
- Главно вресльовци, някои бяха пияни, може и да са били дрогирани.
Връзваха ги с белезници за радиаторите да не избягат. Един от тях можеше да изгори жив, обадих се да го отключат.
- А вярно ли е, че пожарните са почнали да гасят доста късно?
- Абсолютно вярно. Някъде към 23 ч излязох навън, защото трябваше да ми донесат нови касети, и видях как пожарникарите стоят и чакат заповед. От кого, не разбрах, защото бързах да направя репортаж пред горящия Партиен дом. Но на записа се чуват моите думи, че сградата гори вече час и половина, а 2-3 пожарни и 100-200 пожарникари не гасят. Този епизод оцеля и бе включен във филма на Малина Петрова "Приключено по давност".
- Четох някъде, че всички чакали заповед отгоре. А тогава на площада най-високопоставеното лице е бил вицепрезидентът Атанас Семерджиев.
- Абсурд е да са чакали нареждане от него, а той пък да не е давал. Семерджиев е генерал, над 20 г. е бил началник на Генералния щаб на армията, знае как се действа в такива екстрени моменти.
- Имаше хора, които твърдят, че Семерджиев стоял и гледал как домът гори, така ли бе?
- Невъзможно. Първо, той не стоеше, а се опитваше да успокои хората, да внесе някакъв ред в паниката. И второ - никога няма да забравя как по едно време му потекоха сълзи - от безсилие ли, от притеснение ли!?
- В следствието как се държаха към вас, викали са ви 2 пъти като свидетел?
- Държаха се внимателно вежливо, чудех се защо само 2 пъти ме викаха?!
- Видели са ви как разглеждате някакви документи и че дори сте прибрали някои от тях?
- Вярно е, че опитах да ги разгледам, но нищо не съм прибирал. На партера се натъкнах на агитационни материали. А в кафенето на една маса бе захвърлена папка с отчета на някаква партийна организация.
- Вярно ли е, че е горяла финансова документация на БКП?
- Не знам. Щом и следствието, което работи толкова години, не разбра, как аз да знам. Делото е приключено - забравете. Истината никога няма да излезе наяве. За мен две неща са ясни - че има замисъл със съответния сценарий. И второ - че никога няма да се открият виновни. Навремето хранех някакви надежди, че все пак нещо ще се разнищи. Не вярвах, че всичко, ама абсолютно всичко, ще бъде заметено под килима.
- Кой според вас имаше интерес от палежа?
- БСП имаше интерес, без да обвинявам някого конкретно. Защото партията
така видимо си мобилизира електората, чийто гребен доста бе паднал. Не забравяйте, че малко преди това Петър Младенов бе подал оставка заради прословутата реплика "Време е танковете да дойдат". В ход бе мащабна деполитизация на армията и полицията. Партията масово се освобождаваше от щатния си апарат по места. Помня, че на другия ден вестник "Дума" излезе с 14-сантиметрови червени букви "Демокрацията гори!"
От гледна точка на редовия партиец така е изглеждало - че кой друг, освен лумпените, седесарите и фашистите може да подпали Партийния дом.
- Но "Подкрепа" тогава бе доста агресивна?
- Сигурен съм, че д-р Тренчев и д-р Кръстев нямат пръст в тази работа. И те бяха шашнати, видях го с очите си. Което не изключва, че редом с яките момчета и футболната агитка, в палежа може да са участвали и активисти на тогавашния СДС.
- От БСП тогава се оправдаваха: Какъв е смисълът да си палим финансовите архиви, след като имахме предостатъчно време да ги изнесем?!
- Да, ама ако не бяха изгорели, един ден щяха да ги питат къде са. А така е по-чисто - няма ги.
Следвайте "Буднаера" в Телеграм
Ако този материал Ви харесва, помогнете ни да го популяризираме. Благодарим Ви!