Следвайте "Буднаера" в Телеграм
Роди ме, мамо, с късмет, пък ме качи на "Титаник"
Мислите си, че денят ви и въобще животът ви е кофти? Че не ви върви? Че “само на мен може да ми се случи подобно нещо”... По-добре първо прочетете техните истории.
Семейството с най-лошия късмет в света, стюардесата на 3 потънали кораба или единствената ударена от метеорит. А какво ще кажете за “смъртоносния” син на президент? Дали са най-трагичните каръци в света, или най-големите късметлии, преценете сами.
Можем само да се надяваме британското семейство Кернс-Лоурънс да не е наблизо и никога да не реши да дойде на почивка у нас. Със сигурност няма да сме единствените. Просто защото който и град или държава да решат да посетят Джейсън и Джени, по време на визитата им се случва... терористичен атентат.
Меко казано, 46-годишният агент по продажбите във фирма за метални покрития Джейсън и 26-годишната работничка в стоматологична лаборатория Джени нямат късмет с екскурзиите.
Познайте къде са били на 11 септември 2001 г. - в Ню Йорк, Световния търговски център, най-известната терористична атака в историята. От обикновена ваканцията на семейството се превръща в кошмар, който се случва веднъж в живота. Те са шокирани, но все пак абсолютно невредими.
Веднъж в живота ли казахме? Нищо подобно. На 7 юли 2005 г. Лоурънс са в родината си, но не в Бирмингам, където живеят, а на разходка в Лондон. Точно тогава четирима млади атентатори самоубийци се взривяват в метро и автобус и причиняват най-голямата терористична трагедия, която градът познава. Броят на загиналите е 52, ранените са 700. От главите на Джейсън и Джени обаче не пада и косъм.
След близо три години двойката решава да отскочи за една почивка до Индия. “В Мумбай ще си прекараме страхотно”, си мислели те, докато си купували самолетните билети до най-големия индийски град. На 26 ноември 2008 г. започват бомбените атаки естествено в Мумбай и продължават 3 дни - до 29-и.
Нападенията, които се приписват на групировката “Лашкар-е-Таиба”, убиват над 166 души, парализират живота в бизнес столицата на милиардната държава и “замразяват” опитите за постигане на мир между нея и Пакистан. Семейство Лоурънс стават свидетели на всичко това. Но нямат и драскотина и от тези атентати.
Около месец след тях Джени обяснява пред медии: “Не трябва да се смея на това, но със сигурност са някакви странни съвпадения. Терористичните атаки просто си се случват, когато ние сме в градовете. Може би някой ден ще трябва да издадем книга за това, но за съжаление никой от нас не е добър в писането.”
Според наблюденията им в Мумбай местните са си стъпили на краката много по-бързо, отколкото в Ню Йорк и Лондон. “На американците им отне почти една седмица, за да се върнат към нормалното си ежедневие. Но в Мумбай видяхме, че се върнаха към обичайните си дейности още на третия ден. Това е невероятно!”, твърди Джейсън.
Джени не можела да проумее как един човек е успял да отвори магазина си на следващия ден, след като брат му бил убит от терористите. “Той гледаше тъжно, но беше готов да събере парчетата от живота си и да продължи напред.
Като се оглеждах наоколо, не можех да кажа, че такова ужасно нещо се е случило. В Ню Йорк хората носеха ужаса в очите си седмица след това. В Лондон пък полицията се появи по-уплашена, отколкото бяха хората”, смята Джени.
Джейсън я допълва: “Имаше нещо, което липсваше в Мумбай, нещо, което в Ню Йорк и Лондон го имаше в изобилие. Това беше ужасът.”
Серийна
удавница
умира от сърце
Ако ти е писано да се обесиш, няма да се удавиш, казват бабите. Ами ако въобще не ти е писано да се удавиш?! Ако Вайълет Джесъп ви се струва карък, защото е била стюардеса и медсестра на два от най-известните потънали кораба в света и на техен катастрофирал предшественик, помислете пак. Да оцелееш след “Титаник” и “Британик”, си е жив късмет. Виж, това, че може тя да е била кутсузът на борда, е съвсем друг въпрос.
За старите капитани било лоша поличба да има жена на борда, когато вдигат котва. Нежният пол ядосвал морето. Интересното е, че се смятало, че ако е гола, жената ще... успокои морето. Е, ние не знаем дали потомствената ирландка Вайълет въобще е вярвала в подобни легенди, но изглежда не е била от страхливите. Щом не се е отказала още след първото си корабокрушение.
Морската история на Вайълет започва през 1911 г. на луксозния “Олимпик”, който тогава бил най-големият пътнически лайнер. На 20 септември “Олимпик” се сблъсква с британски военен съд и замалко не потъва около остров Уайт. За щастие никой не пострадал, но явно леко притеснената Вайлет решава да се премести да работи пак на огромен, но този път “непотопяем” кораб. Избира “Титаник”.
Не стига това, ами със себе си довела и капитана на “Олимпик” Едуард Смит. Надали има човек на планетата, който не знае какво се е случило после...
Тя обаче оцелява. И за капак през 1916 г. става медицинска сестра на борда на “Британик”. Сетихте ли се!? Той потъва на 21 ноември, след като се натъква на мина. Всъщност това не беше капакът - потъващият кораб закачил лодката, в която седяла Вайлет, но тя успяла да скочи във водата… Оцеляла трети път и благополучно се завърнала на сушата.
Вайлет умира на 83 години през 1971 г. от сърдечна недостатъчност. Според последната воля е погребана в морето.
Единствената,
ударена от
метеорит
Каква е вероятността да те удари метеорит? Не посягайте към калкулатора: първо - няма толкова голям екран за нулите, и второ - явно не е много голяма, щом единственият документиран такъв случай в цялата история е този на Ан Ходжис. Трудно е и да я наречем карък, защото тя оцелява.
На 30 ноември 1954 г. Ан се е отдала на следобедна дрямка на дивана вкъщи в Алабама, без въобще да предполага, че към дома лети метеорит. Едно от неговите парчета пробива покрива и я удря в хълбока. Ан е по-скоро късметлийка, защото решава, че парчето ще донесе цяло състояние. Въздушните сили на САЩ обаче го взели с обяснението, че това, че нещо е паднало от небето и те е фраснало, не означава, че е твое.
Мъжът Юджийн дори наема адвокат и успяват да си го върнат. В крайна сметка след време го даряват на Природния музей в Алабама.
Линкълн-младши
е смъртоносен
за президенти
Синът на Ейбрахам Линкълн без съмнение е роден под щастлива звезда. Робърт Тод Линкълн е единственият от 4-мата наследници на 16-ия президент на САЩ, който успява да доживее до старини (другите синове умират съответно на 3, 11 и 18 г. - б.р.).
Сигурно се чудите какво тогава търси на каръшката ни страница? Всъщност доколко първородното дете на човека, елиминирал робството и водил Америка през кървавата Гражданска война, е имало късмет?
Това, което знаем със сигурност, е, че Робърт не е носил късмет на другите. Особено, когато тези други са били президенти. Да, той далеч не е имал допир само до един убит държавен глава. Не само собственият му баща, а всички други президенти, които е познавал, са били застреляни. Линкълн-младши дори присъствал или е бил наблизо, когато са се случили 3 политически убийства.
Робърт бил 21-годишен, когато баща му е убит.Той не присъствал на покушението, но е бил наблизо - пристигнал в театър “Форд” малко след като Линкълн-старши бил застрелян. Робърт е до него и на смъртния му одър в Petersen House, където е закаран след стрелбата.
След смъртта на баща му Робърт започва да гради собствена политическа кариера. През 1881 г. става военен министър на САЩ, когато президент е Джеймс Гарфийлд. Само няколко месеца след назначението му, на 2 юли същата година, Робърт придружава президента до университета Уилямс, където Гарфийлд трябвало да произнесе реч.
И там става пряк свидетел на убийството му. Президентът е прострелян с два куршума.
След това смъртоносният му късмет си взема почивка за цели 20 години. През 1901 г. обаче, по покана на 25-ия държавен глава на Америка - Уилям Маккинли, Линкълн е в Бъфало, Ню Йорк. Както се досещате, президентът е прострелян. Този път топ каръкът не става пряк свидетел на стрелбата, но е в стая, от която чува изстрелите. Маккинли умира 8 дни по-късно от раните си.
Робърт забелязал честотата на фаталните случайности и сам разбрал, че носи лош късмет на приятелите си президенти. Започнал да отказва почти всички техни покани, с думите: “Не, аз няма да идвам, по-добре е въобще да не ме питате, защото има известна фаталност за президентите, когато присъствам аз.”
Карък Made in BG:
Да те сгазят два
пъти на една улица
Баба, блъсната от кола два пъти за един ден, пациент с инфаркт чупи крак в линейка, крадци се опитват да оберат банка на Великден - среща ги полицай... Апаши задигат кола, но катастрофират. Така бегло може да се щрихира каръкът в последните години у нас.
През април миналата година 69-годишната Веселина от Шумен е блъсната два пъти в рамките на три часа, и то на една и съща улица в града. Като по чудо обаче оцелява. Трагичните куриози за пенсионерката се разиграли на стръмната калдъръмена ул. “Стилиян Чилингиров”.
Жената се озовала за първи път там към 11,30 ч. Няколко пъти се огледала, за да пресече и когато спокойно стъпила на пътното платно, била ударена... от маневрираща кола. Веднага била откарана в болницата без сериозни травми. Три часа по-късно пенсионерката отново рекла да пресече на същото място и пак я блъснала кола. Този път в болницата установили комоцио и счупен нос.
Друга нелепа пешеходка е русенка, ударена от лек автомобил, която бе... осъдена да плати на шофьора 500 лв. глоба. Районните магистрати прецениха, че потърпевшата е виновна. Според събраните доказателства и разпитани свидетели жената излязла внезапно на пътя, където няма “зебра”.
Водачът не карал с превишена скорост и я блъснал въпреки опита си да спре. След инцидента пешеходката е откарана в местната болница със счупен крак и впоследствие е обезщетена с 5000 лв. от застрахователна компания. Тя завежда граждански иск за още толкова пари срещу шофьора, но съдът преценява обратното.
С “късмета” да получиш инфаркт, а линейката от бързане да катастрофира и да си счупиш крак, се “уреди” 67-годишен мъж. Случката става по пътя от Созопол за Бургас. Въпреки ужасния късмет пациентът успява да стигне до болницата, където е стабилизиран.
Смотани апаши от Чипровци, Монтанско, пък задигнали кола, но катастрофирали и им се наложило да я зарежат на пътя.
Други техни колеги “професионалисти” били спипани от случайно минаващ патрул, докато се опитват да изкъртят стена, за да оберат клон на банка. Малшансът ги сполетял точно на Великден.
КАТРИН ПЕТКОВА
Следвайте "Буднаера" в Телеграм
Ако този материал Ви харесва, помогнете ни да го популяризираме. Благодарим Ви!