Следвайте "Буднаера" в Телеграм
Как да четем по-бързо и по-качествено
 |
| Снимка: Shutterstock.com/trud.bg |
Анелия УЗУНОВА
Човек трябва да прочете през живота си задължително 8-10 книги. Кои именно? Точно за да разберете това, прочетете 10 хиляди тома.
Този афоризъм е вдъхновение за много книгомани, но за повечето от тях остава немислимо да отметнат 10 000 книги за един живот.
Причината е, че четем твърде бавно.
Сричаме на ум
90-95% от хората четат на ум със скоростта, с която го правят на глас - средно между 200 и 350 думи в минута.
А това се случва, защото вокализираме - произнасяме в главите си отчетливо всеки звук и всяка дума.
Разбира се, има хора, които не го правят и никога не са го правили, това са бързите четци. Ако ги попитате дали четат на ум като на глас, те питат с недоумение “Какво имате предвид?”.
Не разбират как е възможно някой да прави нещо толкова безсмислено. Ако сте от тях, сте късметлии и няма защо да четете този текст.
Защо ни е скучно
Ние вокализираме - съзнателно или не задвижваме части от говорния си апарат, може би чак не устните и езика, но се появяват леки напрежения в ларинкса например. Дори вкарваме артистизъм в “изпълнението”.
Слагаме паузи, ударения, възходяща интонация на въпросителните изречения. Правим го, защото сме убедени, че ако не си го прочетем така, че “да го чуем” в главите си, няма нищо да разберем и да запомним.
Всичко това ужасно ни бави и ни става скучно. Ето защо след 5-10 страници започваме да се питаме какво изобщо сме прочели и разгръщаме назад.
Причината е, че бавното четене ангажира само малка част от капацитета на мозъка и той започва да мисли за други неща или заспива. “Влаченето” по редовете не ни позволява нито да се концентрираме, за да разбираме и запомняме пълноценно, нито да се наслаждаваме на достатъчно бързо и интригуващо действие или пълноценен поток от информация.
Обратно в
първи клас?!
Четем бавно и по много други причини. Но каквито и да са те, трябва да знаем, че промяната е възможна.
Има правила, които трябва да спазваме, а има курсове, които могат да ни научат да четем бързо! Първата такава школа у нас преди няколко години открива полякинята Агниешка Дейнович-Величков, но предпочита да я наричат Аги.
Тя чете със скорост 1200 думи в минута. Увеличава способностите си на подобен курс в родината си. Тя живее у нас, говори български почти без грешка и казва, че го е научила за три седмици, когато дошла на конференция във Великотърновския университет.
Хората не трябва да се срамуват, че посещават курс по бързо четене - това не означава, че са неграмотни или че ги връщат в първи клас, а че ще усвояват текста по-бързо и качествено.
“Изучаването на възможностите на мозъка ми е страст - разказва за себе си инструкторката. - Аз лично започнах да уча филология, учих психология, социология, андрагогика (наука за обучение на възрастни - б.р.), методология на учене на чужд език.
С техниките за правилно четене се срещнах като студентка. Малко случайно след това започнах професионално да търся най-добър начин на поднасяне на това умение тук в България. За формирането на методите помогнаха знанията ми от различни области на наука.”
През курсовете в България са преминали над 1000 души. Най-често това са хора на средна възраст 30-40 години, които работят, учат и обичат да се усъвършенстват. Сред тях са юристи, инженери, журналисти, студенти.
Отделно се провеждат обучения за ученици, завършили 5-и клас. Идвали и хора над 60-те, които казвали: “За мен този курс е като профилактика срещу алцхаймер.
Упражненията
Как да спрем да произнасяме думите в главата си? Съществува теория, че трябва да броим до десет, да пеем или да рецитираме стихове, докато четем. Смята се, че така вътрешният ни монолог ще бъде посветен на нещо друго и умът постепенно ще схване, че е възможно да разбира и без да вокализира изреченията.
Това е доста разсейващо в началото, а според Агниешка и непрепоръчително: “Така само ще придобием нов вреден навик.” Тя съветва да повярваме и да се убедим сами, че разбираме достатъчно добре и без да вокализираме. Това става с упражнения.
“Думите са запечатани в нас като знаци - детската рисунка на къщичка, истинската къща и думата “къща” са едно и също в съзнанието ни. Така е и с всички останали думи и това е още една причина да е абсолютно ненужно да ги четем буква по буква”, уверява курсистите си Аги.
“Аок рабизрате тизо тескт без гомели друтности, това съощ ще ви удеби, че няма нжуда да произнясате вески звук в галвата си." Това изречение с объркан словоред е доказателството, че е нужен само поглед и част от секундата, за да стигне значението на думата до ума ни.
За да бъдем по-уверени във възможностите на нашия ум, ни помага и играта със зарове. Така, както няма нужда да броим точките на всяко зарче, е възможно да видим и сбора от няколко хвърлени зара едновременно. Умението се усвоява с кратка практика - табладжиите знаят най-добре.
Упражненията започват с 4 зара. Хвърляме ги, поглеждаме за секунда-две, а след това ги скриваме с ръка и се опитваме да “познаем” сумата. Всъщност в началото събираме светкавично на ум, но постепенно трябва да започнем просто да разпознаваме колко точки има на общо 5 до 10 хвърлени зара.
Няколко
думи
едновременно
Човешкият ум може да възприема едновременно 7 единици информация плюс минус 2. Това свидетелства играта със зарчетата. Същото е и с написан текст. Окото може да обхване едновременно няколко думи и да не се спира на всеки интервал.
По-бързо става, когато се четат цели словосъчетания, редове, изречения. Така с един поглед по хоризонтала можем да обхванем цял ред, а защо не и 2-3 едновременно. Най-лесно става, когато четем вестник, защото тук текстът е разположен в колони.
Помпане
на мускули
Важно е и колко бързо движим очите си. При неправилното или бавното четене на ум за 1 час очите се движат 6 минути, а 54 минути са на фокус. Стремежът е да стане обратното - 50 минути движение и 10 минути на място. Това умение също се развива, нали очите са задвижвани от мускули, които можем да тренираме.
Упражненията водят до подобряване на зрението, уверява инструкторката, която е свалила диоптър и половина, откакто преподава бързо четене, без никакви други корекции.
Ето и няколко упражнения за подобряване на зрителните реакции.
Бързо очертаваме с поглед ромб, кръг и осморка по пет пъти в двете посоки.
Фокусираме се върху изправения палец на опънатата си дясна ръка, а след това разфокусираме, като поглеждаме зад него в далечината.
Много бързо местим поглед между две точки в далечината, намиращи се на разстоянието на раменете. След всяко упражнение оставяме очите да починат отворени, като ги покриваме с топлите си шепи, загрети чрез енергично търкане на дланите - нарича се “чашки” и е много приятно.
Рекордът - 2800 знака в минута
В последния курс на г-жа Дейнович имаше 9 курсисти и за 6 занимания в рамките на две седмици почти всички постигнаха 90 процента ускоряване на четенето.
Скоростта се засича и се изчислява на всяко следващо занимание по проста формула - броят на думите се дели на времето, за което сме ги прочели в секунди, и резултатът се умножава по 60. Степента на разбиране се отчита чрез затворен тест върху прочетените страници.
Рекордът за бързо четене у нас според Агниешка държи нейна ученичка, която стигнала до 2800 знака в минута със сто процента разбиране.
“Тя правеше така” - показва Аги, като прокарва показалеца си вертикално два пъти по всяка страница за секунда-две и минава на следващата.
В преподаваните техники няма нищо чудотворно или особено. Убеждаваш се, че помагат, когато видиш резултатите.
И четенето започва все повече да прилича на леко и приятно прелитане през страниците. Вследствие на това, освен че сме си взели изпитите успешно, ако сме студенти, ни е останало и много свободно време за забавления.
А ако четеш за удоволствие, когато ускориш двойно и тройно скоростта си на четене, дебелите томове, които събират прах по рафтовете, престават да те плашат. Така ще шашнете приятелите си, че сте прочели всичко в библиотеката си дори да заема няколко стени.
На помощ идва
показалката
Много важни за развитие на бързото четенe са упражненията с книга. Започва се с прелистване - то е като загрявката за спортистите. Винаги трябва първо да прелистим до край книгата или пък страниците, които смятаме да прочетем. Това предотвратява постоянните въпроси - кога ще свърши тази глава, какво има по-нататък.
После е ред на “следенето с показалка”. Може да използвате всичко от дървен шиш за скара до показалеца си. Важното е да следите редовете с лявата си ръка, защото тя задейства дясното полукълбо на мозъка, а то не си създава собствени причинно-следствени връзки.
Следим с показалката всеки ред първо много бързо без действително да четем, а после по-бавно, като стигаме до “ръба на разбирането”. Опитваме се да хванем по дума - две от всеки ред. После започваме да прескачаме по няколко реда, които само минаваме с вертикално движение на показалката.
Разбираме текста по-добре, след като жонглираме
“Страхът ни пречи. Когато се учим да жонглираме, все не можем да вкараме третата топка в играта от страх, че ще я изпуснем. Така е и при четенето на ум. Не можем да престанем да изговаряме всяка дума, защото се плашим, че иначе няма разберем теста” , казва Агниешка и смело кара желаещите да четат бързо да се поупражняват в цирковото изкуство.
След като участниците в курса се поупражняват в балансирането на жълтите топки, четенето им се удава по-добре, защото са разбрали, че не трябва да се вглеждат във всеки детайл - буква или препинателен знак.
Само така ще успеят да прелетят над текста и да хванат контекста.
Следвайте "Буднаера" в Телеграм
Ако този материал Ви харесва, помогнете ни да го популяризираме. Благодарим Ви!