Следвайте "Буднаера" в Телеграм
Възможен ли е комунизъм с човешко лице
Владимир Левчев, http://www.dnevnik.bg
По времето, когато Дубчек заговори за "социализъм с човешко лице" в Чехословакия, под "социализъм" в нашите страни се разбираше това, което сега наричаме комунизъм. Тоталитарната система ръководена от комунистическите партии в Източна Европа и Съветския съюз наричаше себе си социалистическа. Независимо дали го наричаме реален социализъм или развит социализъм, или болшевизъм, или марксизъм, или нещо друго, възможен ли е комунизъм с човешко лице?
Комунистическият манифест е публикуван през 1848 г. в Лондон. От тогава насам светът е преживял множество комунистически революции и множество различни, повече или по-малко репресивни, комунистически режими – от Северна Корея до Куба, от Ангола до Китай, от Югославия до Виетнам и Камбоджа. Разбира се, най-важната комунистическа революция беше болшевишката в Русия през 1917. Октомврийската революция доведе до създаването на Съветския съюз, а след Втората световна война и на цялата Социалистическа система в Източна Европа, включваща и Н. Р. България.
За "човешкото лице" на съветския комунизъм има многобройни свидетелства, но е достатъчно да прочетем само класическата новела "Един ден на Иван Денисович" на Солженицин. Най-малко 20 милиона руснаци и граждани на Съветския съюз са намерили смъртта си по сталинските лагерите в "архипелага" ГУЛаг. Да не говорим за терора на ниво всекидневие, за страха от репресии, за невъзможността да се говори и действа свободно на работното място или на улицата, или дори вкъщи. Да не говорим за пълното информационно затъмнение и невъзможността да се напуска страната. Дори в някои случаи, в Русия – невъзможността да се напуска без разрешение града или селото, където сме закрепостени.
У нас комунистическата власт беше внесена от Червената армия "освободителка", на която са посветени познатите ни десетки внушителни и добре пазени паметници в цялата страна. Комунистическата власт се утвърди у нас с масов терор, убийства, лагери, пълно задушаване на всякаква възможна опозиция още в първите години след преврата. Тя доведе до лишаване на хората от правото им на частна собственост, от правото им на лично мнение по какъвто и да било въпрос, от правото им на човешко достойнство. Тази власт пренаписа историята. Тя затвори границите на страната. Тя инфилтрира цялото общество – от фабриките до университетите, от комсомолска организация до църквата с доносници на Държавна сигурност.
Моралните поражения от комунизма са факт и днес. И днес агенти на бившата Държавна сигурност са на ръководни места във всички сфери на обществото – в политиката, икономиката, медиите, дори образованието.
Българската социалистическа партия (преименуваната след 10 ноември 1989 Българска комунистическа партия) никога не се разграничи от престъпленията на комунизма. Напротив, носталгията по времето на Живков и Димитров, дори по Й.В. Сталин, се толерира напълно в тази партия. Това се видя и от събора на Бузлуджа, и от докарания с автобус гражданин, който подкрепяше правителството на Орешарски с портрет на Сталин миналата седмица в София.
От редовете на същата партия, продължила да управлява де факто България през почти 15 от последните 23 години след падането на Живков, възникна и нашата олигархия, чийто действия за вземане на цялата политическа власт станаха напоследък напълно безпардонни.
Но защо през тези 165 години от публикуването на Комунистическия манифест до днес така и не се появи поне една държава в света, в която комунизмът да е бил наистина с човешко лице?
Защо не е имало поне една комунистическа държава, в която хората са живели наистина свободно, без репресии и затвори, без цензура и манипулации, в която хората сами са избирали правителството си?
Защо не е имало никога комунистическа държава, в която стандартът на живот на обикновения човек е бил близък до този в западните демокрации?
Кой привърженик на комунизма може да отговори на тези въпроси?
И днес в посткомунистическа Русия и в неокомунистически Китай ножицата между най-богатите и най-бедните е много по-голяма отколкото в която и да е Западна демокрация...
Един от последните опити на вярващи комунисти-реформатори да създадат свободно и справедливо комунистическо общество, както те го наричаха "социализъм с човешко лице", беше Пражката пролет от 1968 година.
Демократизацията на комунистическа Чехословакия започва още преди това, но от началото на 1968 година, с избирането на Александър Дубчек за първи секретар на партията и Лудвиг Слобода за президент, в страната се премахва цензурата, създават се нови вестници и независими сдружения, тръгва се към пазарни реформи, поставят се под парламентарен контрол репресивните органи, води се обществена дискусия по всички въпроси...
Но това се приема с възмущение в Москва. На 21 август 1968 година армиите на Варшавския договор нахлуват в Чехословакия и слагат край на опита да се създаде там "социализъм с човешко лице".
В превземането на Чехословакия, наричано от комунистическата пропаганда "братска помощ", участват 600 хиляди войници, 6 300 танка и 800 самолета. И България участва в окупацията на "братската страна" с около две хиляди войника – два мотострелкови полка от Елхово и Харманли.
Пражката пролет беше бързо задушена с военна сила.
Чехословашката трагедия зловещо отекна в цяла Източна Европа. Задушена беше наивната надежда на мнозина, че десталинизацията извършена от Хрушчов е сложила началото на по-нататъшна демократизация на комунистическата система. Започна мрачната Брежнева ера на застой и бавно гниене на системата – и в Съветския съюз и в целия подчинен на Москва Социалистически лагер.
Макар и времето да е различно сега, макар и да се надявам, че мащабите този път са различни, подобно разочарование преживяхме в България и през тази година. С назначаването на правителството "Орешарски" бяха помрачени надеждите ни, че след присъединяването към Европейския съюз България е станала нормална демократична държава. Дано историята да не се повтаря!
Червената симфония (революцията под рентген)
Блестящото описание на коммунистическо-банкерския заговор, направено от един от непосредствените изпълнители на задачите в този заговор - Христиан Раковски...
Следвайте "Буднаера" в Телеграм
Ако този материал Ви харесва, помогнете ни да го популяризираме. Благодарим Ви!