Следвайте "Буднаера" в Телеграм
Откривател на Летнишкото съкровище умрял от радост
Росица Христова
Буйна растителност от бодливи храсти и бурени е покрила мястото, където преди 50 години е намерено Летнишкото съкровище. И помен няма от стопанската сграда, за чиито основи копаели трима работници. Били изгребали 50-60 см, когато кирката на Кънчо Тинчев дръннала в нещо. С голи ръце той и Атанас Домусчиев разчистили пръстта, а пред смаяните им очи лъснало дъното на обърнат метален съд. Краката им отмалели, една и съща мисъл ги споходила - това е имане.
Измъкнали бронзовата съдина с форма на гювеч, а от нея се посипали плочки с изображения по тях. Кънчо потъркал метала в дочения си ръкав и позлатата грейнала
в целия си блясък "Забогатяхме, ей - край на немотията!", викнал мъжът извън себе си от радост.
Третият участник в тази история, чието име летничани са изтрили от съзнанието си, копаел малко по-встрани, но захвърлил инструмента и хукнал към другарите си. Само че сърцето му не могло да понесе голямото щастие -пръснало се там, в местността Христов баир, до изровеното съкровище. Сякаш бил принесен в жертва.
Кънчо и Атанас нямало как да оставят мъртвия си другар - единият хукнал при селския доктор Георги Николов - Джингоза. Като дошъл, той само констатирал смъртта.
Невъзможно било да скрият от него находката, но лекарят проявил разбиране. Даже колективно решили да си я поделят и да си траят.
Така, съвсем случайно, било открито Летнишкото съкровище през далечната 1963 г. Живи съвременници на събитието почти не са останали. Сякаш обща амнезия е обхванала всички, та нищо не се знае за събитието. Все пак с дума оттук и оттам се реди картината, която хората са пожелали да забравят. Понеже според тях всеки, който е имал досег с имането, хаир не е видял.
След договорката за мълчание между мъжете ги споходил лепкав страх. Ръководната тогава партия не прощавала залитането встрани - сурово наказвали за малки провинения, пък какво остава за укрито съкровище. Та затова Джингоза предложил да кажат на тогавашния кмет Тодор Байнов. Занесли плочките - общо 23, и ги наредили върху бюрото му.
"Хубави са", рекъл Байнов, а останалите закимали в съгласие. Управникът не проявил алчност, избрал си пластина, изобразяваща съвкупление между мъж и жена.
Докторът също придърпал каквото му харесало, останалото бутнал към откривателите. Те го поделили и успокоени се прибрали по домовете си.
На следния ден обаче мълвата за съкровището тръгнала из Летница. Говорело се и за ненавременната смърт на работника, който бил около 30-годишен, а това придавало мистика и нещо злокобно на слуховете.
"Дойде докторът и ми съобщи, че като ходил да лекува във влашката махала, някой му казал за нещо намерено", разказва 91-годишният Иван Христов, пенсиониран майор от МВР. Някога той бил квартален отговорник и като такъв извикал Кънчо и Атанас, разпитал ги вярно ли са открили съкровище. Те отричали, но после, като видели, че няма накъде, предали с протокол пластините.
За възнаграждение и дума не станало. "Ма каква награда, бе? Хвърлили им по една гора бой и ги пуснали да си ходят", подсмихват се възрастни летничани. Самият бай Иван отрича да е имало пердах: "Партийната повеля беше такава - никакво насилие върху човека." Той твърди, че со кротце, со благо събрал всичко и го връчил на музея в Ловеч.
Историците ахнали при вида на ценните предмети. След научна експертиза се оказало, че съкровището е тракийско от I-IV век преди Христа.
Съставлявали го 23 сребърни елемента за конска амуниция с богати сюжети и позлата. Различавали се няколко вида разработки с действителни и митични животни, с рамка и фон.
Траките са вярвали в безсмъртието, почитали са Земята, Слънцето и Луната. В чест на Земята и като дар на боговете те заравяли скъпи сервизи, накити или конски сбруи, обясняват специалисти. Според тях откритието ясно показва, че предметите са принадлежали на висш богаташ от времето на одриския владетел Котис. Летнишкото съкровище е сред най-ценните тракийски реликви, намерени в България. Сребърните позлатени плочки са уникати както за земите на траките, така и за цяла Европа, заключават ескперти.
Централната сцена представя свещения брак на тракийския владетел с Богинята Майка. Над тях има женска фигура с едно клонче, която е също на Богинята Майка. Нейн фотос е сложен на корицата на известна енциклопедия на индоевропейския свят, защото се смята, че това е най-красноречивата сцена в изкуството за вярванията на индоевропейците. Точно тази плочка си бил харесал кметът Байнов. И не защото разбирал нейната историческа стойност, а заради еротичния сюжет върху нея.
През 1963 г. съкровището отпътувало за София и до днес е изложено в галериите на Националния археологически музей. Откривателите му бързо си отишли от този свят. Казват, че боят им дошъл в повече и това съкратило дните им. Синът на Кънчо починал преди него, дъщерята на Атанас изчезнала без следа, другите им наследници се изселили отдавна и никой не знае къде са, живи ли са. Ето затова летничани са убедени, че проклятие тежи над заровеното от знатния тракиец преди хилядолетия и че е трябвало да си остане в земята.
За откривателя Кънчо Тинчев си спомня 94-годишният Цвятко Хитов. Според него работникът бил най-големият крадец и мошеник в Летница - 2-3 пъти лежал в затвора, преди да изкопаее съкровището. И макар че след якия милиционерски тупаник били
събрани всички части от амуницията, хората твърдят, че имало и златна юзда, която Кънчо потулил. Мислят така, защото стандартът му на живот се променил - харчел нашироко, бил по тънката част и пилеел за жени. Най-интересно е, че бил и филантроп - купил по каруца на съседите си, та да го споменават с добро.
Той не е подозирал, че след години един от намерените от него елементи ще стане герб на община Летница. "През 2004 г. се замислих с какво е най-известен нашият град. Със съкровището, разбира се. Предложих плочка, изобразяваща тракийски конник, да ни стане герб", казва кметът на Летница д-р Красимир Джонев. В кабинета му има реплика на реликвата, друга пък е разположена в местното читалище. Първата му е подарена от проф. Божидар Димитров като извинение за интервю в столичен ежедневник, в което обидил жителите на близкото курортно село Крушуна.
"През 2005 г. река Янтра придойде след поройни дъждове и полуразруши църквата "Св. Четиридесет мъченици" в Търново. По този повод професорът заяви, че тя ще бъде реставрирана рекордно бързо с бигор (вид варовикова скала, използвана в строителството) от едно умиращо, потънало в забвение село", припомня си кметът.
Изявлението обидило жителите на Крушуна и д-р Джонев позвънил на Божидар Димитров. Историкът приел да дойде и лично да се извини на общоселско събрание. Сторил го, репликата била като бонус.
След стартирането на "Програма за развитие на селските райони 2007-2013 г." пък в общината се сетили, че по една от мерките за развитие на туристическата инфраструктура могат да поръчат копие на съкровището. То е максимално близо до оригинала, изработено е от софийски златар и за първи път летничани го видели на 28 май т. г. - на празника на града, 50 години след откриването му.
В туристическия информационен център на градчето копията на безценните плочки са поставени в специален шкаф, за да могат да ги разглеждат българи и чужденци, дошли в този край. Да чуят историята за един знатен тракиец, принесъл дар на боговете, и за един мъж, който издъхнал след хилядолетия над този дар.
Следвайте "Буднаера" в Телеграм
Ако този материал Ви харесва, помогнете ни да го популяризираме. Благодарим Ви!