Следвайте "Буднаера" в Телеграм

arih.blog.bg

Как ни унищожават III - Шистов газ

Как ни унищожават II - ГМО

Фракинг, Шистов газ
Снимка: gaslandthemovie.com

Международната енергийна агенция призна, че връхната точка на глобалното производство на петрола ще настъпи не след 30-ина години, както бе прогнозирано по-рано, но най-късно през 2020 г., след което доставките ще тръгнат необратимо надолу. Тревогата на по-дългосрочно мислещите политици и енергийни стратези, както и на обикновените граждани, не е случайна. Все пак петролът е в основата на всички съвременни икономически системи. Днес благодарение на петрола милиарди хора по света живеят по начин, за който през предишни векове дори царете не могат да мечтаят, а подобно благоденствие може да се постигне единствено чрез експлоатацията на милиони роби. След така наречения “peak oil”, когато търсенето на петрола продължава на нараства, но предлагането пада под него и продължава надолу, ще се върнем ли към тези сурови и мрачни времена - при това при щестократно увеличено световно насаление, което никак няма да може да бъде задоволено с ресурси по „стария начин”? Стратезите на мощните държави не са глупаци. Ясно им е за какво става дума. Но пред тази ужасяваща перспектива, глобалната тенденция към паниката е ясно осезаема. Насред цялата тази паника изплува поредната панацея, с което стратезите с временно облекчение изтласкат в бъдещето неизбежното преструктуриране на икономиката към устойчивата енергия. Тази „панацея” се нарича шистов газ. Шистовият газ е природен газ, добиван от шисти. Шистът е широко разпространена скала в земната кора, формирана от натрупването на тинести утайки в продължение на милиони години и съдържаща метан от органичните вещества в тинята.Съвсем нови технологии позволяват отделянето на метана, като в кладенеца се „разбива” скалата със силни водни струи (т. нар „fracking”). Находищата са вече достъпни, благодарение на нови технологии за пробиване на хоризонтални сондажи.

При цена на въглеродни емисии от 30 щатски долара/тон, интересът нараства въглищните централи да се подменят с газ. Иронията е, че петролните гиганти вече инвестират в шистовия газ и започват да лобират за налагане на въглероден данък - очевидно с цел отстраняване от конкуренцията на въглищните интереси.Шистовият газ изглежда способен да преобърне геополитическия баланс. Със своята технологична преднина САЩ могат да се върнат във водеща позиция, като повсеместното присъствие на шистовия газ подкопава пазарната доминация на Газпром, която почива на големи и скъпи находища на конвенционален природен газ в труднодостъпни места. Европейските държави, неохотно изпаднали в зависимост от руските енергийни източници, гледат на шистовия газ с настървен интерес. Оказва се, че експлоатирането на шистовият газ е по-рентабилно от петрола, най-вече защото находищата (засега) са сухоземни. Цената на кладенец за шистов газ се равнява на около 4 милиона щатски долара, докато един петролен кладенец в мексиканския залив струва над 300 милиона долара.От друга страна себестойността на шистовия газ е по-висока от тази на конвенционалния газ и въглищата. Експлоатацията му налага пробиването на огрпомен брой сондажи. Това е по-проблемно в Европа, където населението е по-гъсто отколкото в Америка.За да може експлоатацията на шистовия газ да бъде рентабилна, цената на природния газ трябва да надхвърля 7,5 до 8 щатски долара на 1000 кубически фута. В САЩ пазарната цена в момента е около 4 щ.д. Експлоатацията на шистовия газ изисква огромно влагане на ценните водни ресурси. За производството на газ в един кладенец се употребяват 19 милиона литра вода (от която 40% изтича обратно в кладенеца).Още по-проблемно е това, че в един кладенец се влагат 82 тона химикали от различно естество за намаляване на корозията и с антибактериална цел. Това поставя сериозен риск за дългосрочно замърсяване на подземните води, при това в райони близки до големите градове.В някои случаи питейната вода се замърсява с метан до такава степен, че може да се запали.

След предизвикването на пукнатини и вкарването на пропанти, земните пластове „улягат” и изтласкват част от използвания разтвор обратно на повърхността през сондажа. Към обема на водата, необходима за хидравличното разбиване, се добавят около 0,25% химикали. Разрешените за ползване химикали са 500, но за всеки конкретен случай се използват около 10-12, а не всичките.От целия обем на пробивната течност от 10% до 40% се изпомпва обратно в басейни, чието дъно е изолирано с гумено или полимерно фолио, или държан в затворени метални резервоари. Върнатият разтвор може да бъде ползван повторно или извозен до пречиствателна станция. Сондажната площадка подлежи на рекултивация, включително басейна за ползван разтвор. Проучване през май 2011 г. прави заключението, че разбиването е замърсило със запалим метан подпочвени запаси на сладка вода в североизточна Пенсилвания. Не се посочват други случаи на замърсяване в други райони, където се извършва пробиване за шистов газ. Ново изследване, изготвено от Агенцията за опазване на околната среда /EPA/ показа, че технологията за добив на шистов газ чрез хидравлично фрактуриране е замърсила подземните води и в областта Павильон в щата Уайоминг.

Районите, в които се добива газът, са превърнати в лунни пейзажи, сред които се извисяват бетонни сонди и проблясват изкуствени езера с отровна вода. Тежки машини и огромни цистeрни сноват напред-назад. Хората, които живеят наблизо, боледуват. От чешмите тече вода с особен цвят и мирис, която не става за пиене, но се възпламенява, когато доближиш до нея запалена клечка кибрит. Апокалиптичната картина е следствие от замърсяването, до което е довел добивът на шистов газ в някои области на САЩ. Граждани и природозащитници се страхуват от възможността подобна картина да изникне и в житницата на България, в сърцето на Добруджа.

За евентуалните проучвания и добив на шистов газ в България се заговори усилено в средата на юни. Тогава правителството обяви, че е дало петгодишно разрешение на компанията „Шеврон” да извърши проучване на свой риск и за своя сметка за нефт и природен газ в площта “Блок 1 Нови пазар”, която се простира на територията на областите Разград, Силистра, Добрич, Шумен и Варна и е с размер 4398 кв. км. Сумата, срещу която „Шеврон” придобива правото на проучване, е 30 милиона евро.  Информацията предизвика бурни реакции и серия от протести от страна на граждански и екологични организации. Повечето засегнати общини също се обявиха против евентуални проучвания.Въпреки че темата беше широко дискутирана, обществото у нас като че ли все още не е достатъчно информирано и малко хора си дават сметка за опасността дори само от проучването за шистов газ.
Това е природен газ, затворен на голяма дълбочина в шистите (най-общо скали, състоящи се от малки шупли). Тъй като газът не е под налягане, за добиването му се използва т. нар. хидравличен удар - хидравлично разбиване или „фракинг”. Вертикална сонда пробива земята на дълбочина 3000-5400 метра, после навлиза в земните недра хоризонтално. В сондажа се вкарва коктейл от вода, пясък и над 700 химични съединения под много високо налягане, които действат като взрив, за да се разцепят скалите, да се освободи газът и да се изкара на повърхността смесен с водата, от която трябва да се отдели. При проучването технологията е същата, като хидравличния удар е в края на вертикалния сондаж, а скъпият хоризонтален рядко се прави. Фракинг технологията се използва масово в САЩ, където са и най-големите залежи на шистов газ в света. Компанните от бранша търсят нови терени в Индия, Китай и Европа и прокламират добива на шистов газ като възможност за справяне с енергийната криза и икономически изгоден ход за енергозависимите държави. Въпреки че от бизнеса твърдят, че технологията е безопасна за природата и здравето на хората, различни разследвания, сред които и документалният филм на Джош Фокс, показват обратното. Съмнения относно технологията се пробуждат още през 2005. Тогава в САЩ влиза в сила нов енергиен закон, който изключва добива на нефт и газ от Закона за защита на питейната вода, както и от законите за чистота на въздуха и водите.  Опасенията се потвърждават от замърсявания в различни райони и към момента технологията на хидравличния удар е забранена в 16 щата и 65 града под една или друга форма.В Европа Франция стана първата страна, забранила хидравличното разбиване, и наскоро анулира три разрешителни за проучване за шистов газ на територията си. Англия спря сондажите, след като те причиниха леки земетресения в района. Междувременно прогнозите за Полша са, че страната разполага с огромни залежи от шистов газ, чиято експлоатация може да й помогне да излезе от енергийната си зависимост от Русия и от вносител да се превърне в износител на енергия. Полша упорито лобира срещу евентуални европейски регулации в тази област, но резултатите от проучванията там са противоречиви и доста далеч от прогнозните.

„Няма цена, която да изплати евентуална екологична катастрофа”, смятат природозащитници. За да се осъществи един единствен хидравличен удар (който  се прилага както при добива, така и при проучването) се използват около 20 000 тона вода и то във време, когато водата все повече се превръща в дефицитна стока. Химикалите, използвани за разбиването на скалите, включват опасни за здравето на човека вещества, чието евентуално попадане в околните почви и води би довело до необратими последици. Водата никога повече не може да бъде пречистена напълно и да бъде годна за пиене или поливане. Технологията на хидравличното разбиване е особено неподходяща за гъстонаселени райони с множество подземни води, каквато е територията на България. Теренът, който е даден за проучване на „Шеврон”, се намира над най-големия вододаен хоризонт в страната, който се простира на 13 033 кв. км и осигурява водата на цяла Добруджа, Северното Черноморие и Лудогорието. Всичките сондажи минават през този хоризонт. Ако една единствена сонда даде дефект, водата ще бъде безвъзвратно замърсена. Вододайният хоризонт е изчерпаем, но в него се просмукват капилярни води, които се издигат от по-ниските нива. „Голяма част от водата, с която се сондира се връща обратно в сондажа и остава завинаги под земята. Никой няма как да прогнозира дали тези отрови няма да достигнат до водния хоризонт. Възможно е такова отравяне да настъпи дори след 10-15 години или при първото земетресение”, казва Мариана Христова, участник в Гражданската инициативата срещу проучването и добива на шистов газ по технологията на хидравличния удар. Ограничените възможности за мониторинг и контрол също притесняват активистите от гражданските организации. В България липсват и опитни експерти, които да оценят обективно това, което се случва - има експерти „на парче” – хидролози, сеизмолози, геолози, но не и специалисти, способни да дадат обективна оценка за целия процес. Икономическата полза от евентуалните проучвания и добив на шистов газ също е под въпрос - на световната карта за залежи на шистов газ България е обозначена с жълт цвят, тоест страна, в която има находища, но ресурсите в тях не са оценени. Разрешението за проучване е дадено на „Шеврон”, без предварителна екологична оценка  на целия проект , а договорът е подписан, без изобщо фирмата да представи такъв работен проект. За проучване според Министерството на околната среда и водите се предвижда единствено Екологична оценка по реда за биоразнообразието, което означава само съвместимост със зоните на НАТУРА 2000, което е крайно недостатъчно. Оценка за въздействие върху околната среда (т. нар. „ОВОС”), която пък касае всяко конкретно място за сондаж,  би трябвало да започне, едва когато фирмата сключи договор за добив с търговска цел. „Престъпление е да се разрешава прокарване на такива дълбоки сондажи, преминаващи през водоносни хоризонти с национално значение, без екологична оценка, която е и задължителна по закон!”, се казва в становище на Коалиция срещу минните замърсявания. В средата на септември граждани запознават премиера Бойко Борисов с рисковете от метода за проучване и добив на шистов газ на среща в Министерски съвет, на която присъстват и министрите Нона Караджова и Трайчо Трайков.  След срещата премиерът обещава, че ще проучи по-отблизо проблема и няма да допусне добив на шистов газ, ако това застрашава околната среда. „Въпреки протестите и обещанията, „Шеврон” вече разполагат сеизмологичен кабел, който е първият етап от проучванията, в района на Провадия. От противоречивата информация, която ни дават всички , и Трайчо Трайков,  и Нона Караджова, и Бойко Борисов, доколкото ние разбрахме, договорът е подписан от българска страна, но не е върнат с подпис от „Шеврон”. Тоест, ако те подпишат, договорът е факт, за сметка на това „Шеврон” има разрешение за предварително изпълнение”.

Шеврон е една от водещите интегрирани енергийни компании с бизнес в цял свят. Ние развиваме дейност в почти всяка област на енергийната индустрия. Правим проучвания, произвеждаме и транспортираме нефт и природен газ; рафинираме, продаваме и разпространяваме транспортни горива и смазочни масла; произвеждаме и продаваме нефтохимически продукти; произвеждаме електроенергия и геотермална енергия; предоставяме решения за енергийна ефективност и разработваме енергийните ресурси на бъдещетоПрез 2011 г. Шеврон добиваше 2,67 милиона барела нетен петролен еквивалент на ден. Близо 75% от това количество беше произведено извън САЩ. В края на 2011 г. на глобално ниво Шеврон разполагаше с капацитет за рафиниране от 1,97 милиона барела нефт дневно и приблизително 17 800 обекта за търговия на дребно с марките Шеврон, Тексако и Калтекс. Компанията ни инвестира и в 13 съоръжения за производство на електроенергия в САЩ и Азия. От 60-те години Шеврон е основен доставчик на енергия в Европа и понастоящем добива около 139 000 барела нефтен и газов еквивалент на ден, предимно от находища в Северно море във Великобритания, Дания, Холандия и Норвегия. Компанията постоянно прави проучвания за нови ресурси и реализира значителни нови открития в дълбоководието, западно от Шетландските острови. Неотдавна Шеврон придоби площи за проучвания в Централна Европа, където има перспективи за добив на природен газ, разположен в дълбоки шистови скални формации. През юли 2011 г. Шеврон беше избрана от българското правителство за победител в търг за получаване на разрешение за петгодишно проучване за залежи на природен газ от шисти в блок с площ около 440 000 хектара. Блокът включва терени в областите Добрич, Разград, Шумен, Силистра и Варна. През януари 2012 г. българският парламент чрез мораториум наложи забрана върху хидравличното напукване – технология, която често се използва за проучване и добив на газ от шисти. Шеврон продължава да работи в тясно сътрудничество с правителството на Република България, за да предостави необходимите уверения на кабинета и на обществеността, че въглеводородите от шисти могат да бъдат разработвани безопасно и отговорно. Американският енергиен гигант "Шеврон" трябва да плати 18 млрд. долара обезщетения за нанесени щети върху амазонската джунгла и здравето на местните жители, реши Еквадорският апелативен съдПреди близо година първоинстанционния съд постанови компанията да плати обезщетение от 8.6 млрд. долара заради лоши сондажи през 70-те и 80-те години на миналия век. Магистратите поставиха и условие на "Шеврон" публично да се извини на местните фермери, което обаче така и не се случи.Нефтената фирма стана ответник по делото, след като през 2001 г. придоби "Тексако", срещу която бе заведен искът. Според обвиненията заради петролните сондажи са били унищожени големи площи от тропическата гора край река Амазонка, тъй като компанията е изхвърляла замърсени води от производството си в района. Защитата обаче оспорва това с твърдението, че територията е била почистена.
Освен това от "Шеврон" посочват, че ако има виновен за замърсяването, това е самото правителство на Еквадор, което през 1998 г. освобождава "Тексако" от отговорност - юридическо положение, което ищците оспорват. Според официалната позиция на компанията решението на съда е нелегитимно и "неизпълнимо от никой съд, който спазва върховенството на закона".Затова и корпорацията се обърна към федерални съдилища в различни краища на САЩ, твърдейки, че е открила доказателства за фалшификации от страна на адвокатите на ищците. Еквадорската страна контрира, че това е опит за отвличане на общественото внимание от уличаващите данни, събрани по делото.Процесът срещу "Тексако", а впоследствие "Шеврон", започна през далечната 1993 г., като първоначално се гледаше от американски федерален съд. През 2002 г. щатските магистрати прецениха, че казусът е от компетенцията на еквадорските съдилища, но само при условие, че компанията се ангажира да признае решението на местния съд.

Заради замърсяване на околната среда в областта на река Амазонка вторият по големина нефтен концерн в САЩ „Шеврон“ бе осъден да плати на Еквадор обезщетение в размер на почти 20 млрд. долара, предадоха световните агенции.Именно „Шеврон“ е компанията, на която българското правителство разреши през лятото на 2011 г. да извършва проучване за евентуални залежи на шистов газ в Североизточна България. Това решение обаче предизвика протестите на екологични организации и местни жители. В медиите бяха публикувани информации за опасностите от технологията за проучване и добив на шистов газ, както и за въведените забрани в някои от водещите страни от Европейския съюз.Решението на еквадорския апелативен съд да глоби „Шеврон“ потвърди решението, взето през миналия февруари на първа инстанция. Тогава заради замърсявания в областта на Амазонка „Шеврон“ бе осъдена първоначално на глоба в размер на 8,6 млрд. долара. По-късно обаче обезщетението бе увеличено повече от двойно – до 18 млрд. долара, тъй като концернът не се е извинил публично, както е повелявала първата присъда.

По време на обжалването пред апелативния съд присъдата е била потвърдена във всички части. Това се отнася и до въпроса за моралното обезщетение, заяви съдът. „Шеврон“ обаче твърди, че в случая има измама и обяви, че ще предприеме действия пред американски съд. Компанията също така има възможност да се изправи и срещу най-висшия съд на Еквадор.Случаят привлече вниманието на международната общност. Петролните компании се опасяват, че той може да стане прецедент. Наскоро „Шеврон“ бе дадена на съд в Бразилия заради замърсяване с нефт при сондиране край бреговете на Рио де Жанейро, като държавата иска милиардно обезщетение.

Президентът на Еквадор Рафаел Кореа приветства присъдата. „Справедливостта възтържествува“, заяви той, правейки паралел с борбата между Давид и Голиат. По думите му никой не можел да отрече вредите, причинени в областта на Амазонка.

Рисковете за Североизточна България и питейната вода на гражданите в този регион при използване на хидравлично разбиване за проучване и добив на шистов газ са огромни:

• Сондажите биха преминавали през площта на най-големия за България и основен за цяла Добруджа, Северното Черноморие и Лудогорието източник на вода – огромното подземно водно тяло Малм-Валанж. Съществува реална опасност от замърсяване на питейната вода и водата, която се използва в селското стопанство, с газ, амонячни съединения и радиоактивни вещества, които се освобождават при разпукването, както и с множеството химикали, използвани при самия хидравличен удар за извличане на газа. В екстремни случаи замърсяването на подпочвената вода с метан може да доведе до експлозия на разположени в близост до сондата сгради. Замърсяването с калиев хлорид води до осоляване на питейната вода в близост до газовите кладенци.
• Технологията изисква използването на огромни количества вода – няколко милиона литра вода за всеки газов кладенец, което значително ще ощети водните ресурси на района (който и без това не е богат на водни ресурси), тъй като отработената вода е негодна за употреба поради опасните химикали в нея и липсата на технология за пречистването й. Тази вода се съхранява в наземни резервоари в близост до сондажите, където могат да се получат разливи. Между 30 и 50% от използваната вода, примесена с химическите добавки, остава завинаги под земята, като никой все още не е наясно какви ще са дългосрочните ефекти от това.
• Хидравличният удар, който причинява подземните разпуквания, необходими за освобождаване на шистовия газ, може да провокира земетресения, особено в сеизмично активни райони.
• Разполагането на необходимата за извършването на сондажите инфраструктура – огромни верижни машини, изправяне на кули и др., и транспортирането на необходимата вода и химикали с цистерни ще унищожи пътната мрежа и земеделски земи. За гъсто населен район като Североизточна България това ще е истинска катастрофа, още повече, че един кладенец бързо се изчерпва, защото шистовите скали могат да се разбиват само в ограничен периметър, което налага пробиването на много кладенци и съответно резервоари за отработените води.
• Неправилното циментиране и обшивка на газовите кладенци също може да доведе до замърсяване на питейната вода и нежелани въздействия върху околната среда.
• Опитът от САЩ показва, че инциденти от най-различен характер са често срещани – записаните нарушения на законовите изисквания са около 1-2 % от всички разрешителни за сондиране. На първо място, българското законодателство не познава термина „хидравлично разбиване” и технологията, която в момента се разбира под този термин по отношение на добива на шистов газ. Именно поради тази причина е възможно дори да не разберем кога някоя компания има намерение да проучва и добива шистов газ, защото тя не е задължена да декларира на държавата тези си намерения. Единствено по детайлите във внесената от фирмите документация (дълбочина на сондажа, описание на сондажното оборудване) би могло да се предположи дали става въпрос за проучване за шистов газ. Подобни съмнения възникнаха за сондата на руската фирма „Русгеоком” в с. Рогозина, общ. Генерал Тошево, обл. Добрич. Въпреки категоричния отказ на министрите Трайков и Караджова това да е сонда за шистов газ, пристигналата на място техника, характерът на сондажа, както и пристигането от Унгария на камион с апаратура, съдържаща радиоактивни изотопи, будят сериозни съмнения, че сондата е именно за шистов газ. Независимо дали сондажът е за шистов газ или за конвенционален, той попада в защитена зона от Натура 2000 и подлежи на задължителна оценка за съвместимост, каквато не е извършена.

В настоящия си вид законите ни дори не изискват преценка на необходимостта от ОВОС за дълбоки сондажи (каквито са сондажите за шистов газ по тази технология), да не говорим за какъвто и да било друг контрол и предпазни механизми. Нещо повече, чрез (по всичко личи) съзнателна грешка в официалния превод на директивата на Европейския съюз за ОВОС на български език и след това в Закона за опазване на околната среда изчезва задължението на държавата да преценява нуждата от ОВОС за всеки един дълбок сондаж! Европейската Директива за Оценка на въздействие върху околната среда 85/337/ЕИО, изменена и допълнена с Директива 97/11/ЕО, задължава всяка страна членка, включително България, да прави индивидуална оценка за всеки дълбок сондаж, без значение дали той цели проучване или добив на подземни богатства и ако има значително въздействие върху околната среда, задължава да се направи ОВОС преди да се вземе решение за разрешаване на инвестиционното намерение, в случая дълбокия сондаж. Налице е и измама от страна на министър Караджова и заместник-министър Манева които твърдят, че хармонизираното българско с европейското законодателство не им позволява да правят ОВОС на дълбоките сондажи за търсене и проучване на нефт и газ в България. Европейското законодателство не само, че не забранява да се прави ОВОС на тези сондажи, но напротив, задължава МОСВ да вземе решение за ОВОС на тези сондажи. Европейската комисия е запозната с измамата, а светкавичната реакция на Караджова, Манева & сие беше заявката в медиите, че законът ще бъде променен и ще задължи държавата да прави ОВОС на всеки дълбок сондаж. Коалиция „За да остане природа в България” подкрепя Гражданската инициатива за забрана на проучването и добива на шистов газ по метода хидравлично разбиване. Организациите от Коалицията съдействат със своя експертен потенциал. Временната парламентарна комисия, която преразглежда текстовете на приетия в началото на годината мораториум върху проучването и добива на шистов газ, прие предложението на Министерството на икономиката, енергетиката и туризма (МИЕТ) за редакция на спорната точка първа от забраната.Депутатите гласуваха от текстовете да отпадне ограничението за степента на налягане, използвано при нагнетяването на течните субстанции при сондажите за нефт и газ, след като учени предупредиха, че формулировката блокира добива на конвенционален газ, както и работата на хранилището в Чирен.Все още не е ясно кога приетото изменение в мораториума ще бъде гласувано в пленарна зала.Мариана Христова от гражданската инициатива срещу технологията за добив на шистов газ каза за , че с приетата редакция на практика се дава възможност за осъществяването на всякакви сондажи в България, включително и за шистов газ.Тя посочи, че не е било дискутирано предложението на природозащитниците в мораториума да бъдат дадени определения на конвенционалните и неконвенционалните източници на природен газ и нефт.Включването на тези определения в текстовете на забраната би изяснило при какви случаи не се разрешава прилагането на технологията фракинг, поясни Мариана Христова.С приемането на точните дефиниции няма да се позволи и тълкуване на мораториума върху добива на шистов газ, което означава, че няма да има блокаж на конвенционалните сондажи.

След Полша и Румъния залага на шистовия газ като алтернатива на своята енергийна зависимост от Русия, съобщава АФП.„Шистовият газ е бъдещето“, заяви президентът на румънската Агенция за природните ресурси (ANMR) Александри Патрути.Според доклад на американската агенция за енергийна информация залежите на спорната в екологично отношение енергийна суровина в България, Румъния и Унгария се оценяват на 538 млрд. куб..По тази причина не е е случаен интереса на американската „Шеврон“ (Chevron), канадската „Стърлинг рисърс“ (Sterling Resources) и унгарската МОЛ (MOL) да разработват местните находища. „Шистовият газ представлява голяма възможност за Румъния“, заяви директорът на европейския отдел на „Шеврон“ Томас Холст.Компанията притежава концесия за 600 000 ха в района на Бърлад, източна Румъния. От „Шеврон“ са набелязали три перспективни места за предварителни проучвания, но те се пазят в тайна преди да са получени всички разрешения от правителството заради протестите на местното население. От американската компания ще се постараят да избегнат създаването на излишно напрежение и по неофициална информация се очаква сондирането да започне през втората половина на 2012 г., заявиха за Факти.бг местни природозащитници.

Те признават, че в момента Румъния няма специално законодателство за шистовия газ,което повдига доста тревожни въпроси. Притеснителен е фактът, че Бърлад, който се намира близо до границата с Молдова, е близко до земетръсния район Вранча. По тази причина природозащитниците се опасяват, че използвания метод на хидравличен фракинг при проучванията освен, че може да отрови подпочвените води, но и да предизвика размествания на земните пластове и евентуално земетресение.

Как ни унищожават IV - Ваксините

Следвайте "Буднаера" в Телеграм

Ако този материал Ви харесва, помогнете ни да го популяризираме. Благодарим Ви!