Следвайте "Буднаера" в Телеграм
Любо Нейков: Тъжен съм, не спирам да мисля да емигрирам
 |
| Снимка: 24chasa.bg |
С Любомир Нейков разговаря Паола Хюсеин:
- Как сте, г-н Нейков?
- Тъжен съм, виж каква държава. Ти ме хващаш на репетиция на “Скакалци” на Ст. Л. Костов, но ние няма смисъл да репетираме. Циркът и представленията са на друго място. “Големите артисти” играят всеки ден по-добре от нас. А и аз не искам да давам интервюта, това е насилие от твоя страна. Не искам, защото в днешно време всеки менторства. Излизат всякакви да коментират всичко - артисти, футболисти, манекени, бивши ченгета. То бивше ченге няма, то е като бивш негър. Ти се занимаваш с театър, говори за това. Много взехме да ставаме разбирачите.
- Какво ви натъжава в държавата?
- Циркът е голям, представлението е много голямо. Хората с вота си на изборите заявиха какво желаят, тука им го подмениха. Някакви други партии почват да правят правителство. Вместо да тичат да наваксат, те дори не ходят, а се спъват. Спъват се с Делян Пеевски, сега с второ назначение на зам.-министър на вътрешните работи.
- Какво да се прави?
- Колко дена трябва да има протести, за да си подаде оставката това правителство и да си замине? Обидно ми е, че живея в такава страна, нецивилизована, незачитаща, мразеща. Стигнали сме дъното на духовността си. И като кажат - улицата няма лидери. Да, улицата може да няма лидери.
Защо в. “24 часа” не направи анкета - лекарите да издигнат за министър този, на когото имат доверие. Артисти, художници, писатели, певци - и те да си издигнат министър на културата.
- Вие кого бихте посочили за министър?
- На мен ми се иска да е човек, който наистина да милее за българската култура. Предишният министър може да е всичко, но аз много се гордея с направеното от него.
- За кой предишен става дума?
- Говоря за Вежди (Рашидов - б.а.). Той направи страшно много за българския театър. Аз ходя често в провинцията, защото играя много и обикалям - почти не остана театър, който да не е ремонтиран. И това стана по негово време, не при предишния - актьора министър. Вежди направи нещо, от което държавата тепърва ще бере плодове.
- Дни наред репетирате в Сатиричния театър в центъра на София, където е сърцето на протеста. Какво виждате, когато излезете от залата надвечер?
- Трябва да ти кажа, че за разлика от предишните протести в тези има много потенциал. Накъдето и да се обърна - наляво и надясно, това са образовани, работещи, усмихнати млади хора. Нещо, което не бях виждал много отдавна - усмихнати хора. Говорят си за почивки, за море, за песни, за концерти.
- За какво си говорите вие, актьорите?
- В театъра се поставяме в ситуация, в която разиграваме неща, от които кандидат-политиците, не политиците, ако дойдат и гледат, ще си извадят много изводи и бележки. Особено в “Големанов”, пиесата на Ст. Л. Костов.Тук се откъсваме, ние сме бегълци, бягаме от действителността в театъра. Затова не ми се коментира политиката. Това е да си играеш с много черен въглен с бели ръкавици и да не искаш да се оцапаш. Няма как да не се оцапаш. Това е игра на нерви. В политиката няма морал.
- А трябва ли?
- Е, как не. Шефът на уж най-националистическата партия да даде подкрепа на ДПС. Значи нямаме националисти в тази страна. Трябваше веднага да му вземат живеца, ако е такава партията, каквато се заявява. Говорим едно, правим друго. Толкова лицемерие и лъжа не съм предполагал, че съществува.
- Вие имате собствен продуцентски бизнес, който ръководите доста успешно с Евтим Милошев. Как да се управлява държавата, може ли да дадете съвет?
- Трябват мениджъри. Има ги. На улицата ги видях. Това са кадърни, млади хора, на които мисля, че вече им е дошло времето. Просто е дошло времето наистина да се подменят доста хора, които са свикнали със статуквото. Да дойдат млади хора, които милеят за държавата, за децата, за това къде ще им учат децата. Вече не ми останаха приятели, които да не мислят как да си изнесат семействата и децата в чужбина. Въпрос на дни и на месеци е. Ако правим ново преброяване, наесен българите ще са много по-малко в България.
- Вие имате ли такива намерения?
- Не спирам да мисля за това. Помни ми думата, много сериозен процент от хората наесен няма да е тук.
- Защо искате да станете емигрант?
- Толкова ниски са станали ценностите ни. Дори в нашата малка театрална гилдийка се мразим и ако може, ще си избодем очите един друг. Защо е това? Аз никого не мразя, всекиго уважавам, всеки има право на развитие. Но колегите не са така, те са настръхнали, озлобили са се и са станали страшно лоши.
- Какъв изход виждате?
- Не виждам. Спешни избори и ново правителство.
- Гласувахте ли на предните избори?
- Разбира се, че гласувах, и моят глас беше подменен, обезценен. Гласувах и изведнъж някакви хора стачкуваха първо за тока, после други отидоха в тълпите и нали знаеш как става? Много лесно. Един да каже “Ама... и оставка” и всички започват да викат “Оставка”. Всъщност предишното правителство подаде оставка заради 10-15 хиляди, а останалите, които гласувахме? Какво стана с нашия глас, защо го онеправдаха? И сега не сме представени в парламента.
- Възможно ли е това правителство да остане?
- По никакъв начин. Има изключително много дясно ориентирани, непредставени заради глупостта на лидерите, личната глупост.
- Глупост ли е, или зависимост?
- Глупост. Такова его у политик аз и у актьор не съм виждал. Има артисти, които са много себелюбиви. Това е черта, която по малко трябва да е присъща на всеки артист. Но у политиците такова самолюбие? За 23 години трябва да си се нагледала на всичко. Толкова самолюбиви, толкова накърними и чувствителни политици - те бебета да бяха, щяха да са по-жилави. Ситуацията няма изход. Така се заключихме, така паднахме. По-лошо няма накъде.
- Тази лоша ситуация благодатна ли е за сатира?
- Не. Забавляваме се с някакви вицове, но вече не са ми смешни. Всичко ми е много тъжно вече. Тъжно ми е, че съм тук, тъжно ми е за хората, иска ми се да млъкна и само да съзерцавам. Не ми се хленчи, както правят колегите по вестниците. Ти не си смешен на сцената, ще ми се правиш на смешен в социалните мрежи, фейсбук и по вестниците, защо?
- Не може да избягате от всекидневието. Започвате да правите сериал за медийните войни, защо?
- Медиите са много динамичен бизнес. В рамките на по-малко от половин година толкова неща се случват в една медия, такива остри завои се взимат, че тя е на ръба да изпълнява или не обществени функции. Всяка си има скритите козове, а ние, които се занимаваме от доста време с телевизия, ги знаем. Имаме сериозни наблюдения върху тази метаморфоза, този пашкул, който се превръща един път в прекрасна пеперуда, след това в грозна гъсеница. Всички тези неща ще са в сериала, метаморфозата на самите личности вътре. Но ще има и любов, ще има и много красиви неща. Неслучайно кухнята на телевизията е любима тема за сериали навсякъде по света.
- Поука ще има ли?
- Това зависи от хората, но аз се съмнявам. И аз съм в кюпа на глупаците и мизерниците, които просто нямат изход и сме влезли в помийната яма. Сами стигнахме дотук. Такава омраза сред колеги, сред довчерашни приятели не съм виждал. Хората много се овълчиха. Сега на протестите обаче има затопляне, преоткриване, да видиш човека до теб, да се запознаеш, да се снимаш с него. Започваш да общуваш с хора, от които само си се пазил и крил.
- Вие снимате ли се с хората?
- Разбира се. Вчера в един магазин: “Може ли. Може, разбира се, особено като попиташ.” На никого не съм отказал. Като не питат, ми е неприятно.
- За кога репетирате представлението?
- За есента в Сатиричния театър. “Скакалци” ще бъде един малък бум. Като драматургия е по-интересно от “Вражалец”. Едни братя фабриканти печелят държавна поръчка да правят траверси за БДЖ и ги налазват всякакви комисии, хора, търсещи подкуп, облага. Фабриката се намира до едни минерални бани и те отиват там на курорт със семействата си. Моят герой е поканен с жена си.
- Вие сте единият фабрикант ли?
- Не, аз съм единият от налитащите скакалци и се застоявам цяла седмица не само с жена си, а и с бабата, детето и слугинчето. На курорт, на ядене и пиене, ако може и някой лев така. На бабата й се прищяла и вила в Боровец. Много са смешни ситуациите, образите са много ярки. Познай с кои прекрасни колеги се нареждаме тука.
- С кои?
- Деси Бакърджиева, Ненчо Илчев, Христо Гърбов, Албена Павлова,Петьо Петков-Шайбата, Васко Драганов, Август Попов и Христина Апостолова - ще е много интересно. Афишът е много звезден, а аз се чувствам най-добре с тези колеги. /24chasa.bg/
Следвайте "Буднаера" в Телеграм
Ако този материал Ви харесва, помогнете ни да го популяризираме. Благодарим Ви!