Екатерина Желязкова, България
Заплашват със смърт български журналист, разкриващ истината за миналото на комунизма
 |
| Христо Христов. Снимка: desebg.com |
„Желая, когато младите хора отворят страницата на историята, да има откъде да запълнят белите петна от епохата на комунизма в България. Едно от тези петна е истината за Държавна сигурност, нейната дейност и ролята й на репресивен апарат на Българската комунистическа партия. Желая, когато българите се обръщат към недалечното минало, да знаят няколко безспорни факта, които все още не са изписани ясно в историята и не се казват на висок глас. А именно: БКП установява едноличен режим в България с помощта на Съветската армия и Сталин чрез убийства без съд и присъди, скалъпени съдебни процеси срещу опозицията, заточения в лагери, изселвания на хиляди семейства от домовете им.” – това казва българският журналист Христо Христов на сайта си desebg.com. Онлайн медията е създадена преди няколко години и в нея авторът публикува материали, разкриващи истината за репресивният апарат на бившата комунистическа партия в България преди и след прехода.
Последният месец Христо Христов и семейството му получават няколко заплахи за саморазправа, които ескалират в заплаха със смърт. Журналистът подава сигнал към съответните органи и публикува информация на сайта си desebg.com. Седмица по късно, на нарочна пресконференция, видни български политици и общественици, между които членовете на Европейския парламент – Андрей Ковачев, Владимир Уручев, Мария Габриел, Преслав Борисов, Надежда Нейнски и Светослав Малинов, излязоха с официална позиция по случая. „Във връзка със заплахата със саморазправа и смърт към журналиста Христо Христов, пряко свързана с разкритията му за дейността на бившата Държавна сигурност, изразяваме позиция в подкрепа на журналистическата му работа и осъждаме опитите за посегателство срещу свободата на словото. Призоваваме органите на МВР и прокуратурата да защитят журналиста и неговото семейство от всякакви посегателства към тях, като разкрият източника на заплахите.” – категорични са българските членове на Европейския парламент.
Христо Христов е разследващ журналист и изследовател с 23-годишен професионален опит. В периода 2001-2009 г. публикува разследвания и анализи по проблемите на достъпа до архивите на бившата Държавна сигурност, организираната престъпност, работата на МВР и специалните служби. През 2010 г. отразява темата за досиетата в блога „Досиета” в сайта на в. „Капитал”. През януари 2011 г. основава независимия специализиран сайт Държавна сигурност.com. През декември 2002 г. специализира в британския в. „Гардиън”, а през април 2004 г. в Международния център по журналистика във Вашингтон, САЩ.
Отличаващото при Христо Христов е, че той работи със съдебни архиви, обект на които са различни престъпления на комунизма и до които други изследователи или историци не са имали достъп. По този начин той прави обществено достъпни редица документални факти от комунистическото минало, които отсъстват в другите държавни архиви.
Интервю
В досиетата е закодирана информация, която включва и икономическата власт на днешни олигарси
Интервю на Екатерина Желязкова
Г-н Христов, този месец Вие и Вашето семейство бяхте заплашени със саморазправа и смърт. Вие подадохте сигнал до съответните органи. Има ли вече развитие по въпроса?
- Не бих желал да коментирам подробности. Като всеки български гражданин съм направил това, което би трябвало – подадох сигнал до съответните правоохранителни институции. Смятам, че те трябва да работят спокойно и на този етап не бих желал да присъствам с коментари по този случай в медиите.
На нарочна пресконференция на 23 април, известни български общественици, между които и членове на Европейския парламент, настояха съответните органи да разкрият авторите на анонимните заплахите и обявиха подкрепата си за Вас. Какво очаквате да последва?
- За мен тази подкрепа е изключително важна. Благодаря на всички, които я заявиха в публичното пространство. Благодаря и на шестимата български депутати в Европейския парламент от групата на Европейската народна партия, които на 24 април също излязоха с подобен призив. Надявам се авторът или авторите на тези системни заплахи от началото на 2013 г. към мен и семейството ми да бъдат установени.
Това не е първата заплаха срещу Вас? Сайтът, на който сте основател – desebg.com, който разкрива тъмното комунистическо минало на България и разследванията Ви за агентурата в страната ни ли са причина за заплахите?
- През последните месеци се натрупаха няколко заплахи, които ескалираха. Мисля, че те са следствие на дейността, която развива сайтът по осветляването на хора от бившата Държавна сигурност, както и на материалите ми, свързани с комунистическото минало на България.
Очаквате ли подкрепа от политически сили или техни представители?
- Отделни техни представители вече изразиха такава подкрепа. Това са хора, които от години следят моите публикации, познават книгите ми и разследванията ми. Но не бих желал да фокусирам общественото внимание върху това, което се случи. По посочените по-горе причини, не бих желал заплахите, свързани с мен и семейството ми, да бъдат медийно преекспонирани. Позволявам си да говоря единствено с Вас – представителите на „The Epoch Times”. Като всеки обикновен гражданин се надявам правоохранителната система да реагира на сигнала. Иначе всяка политическа сила, гражданин или общественик е свободен да реагира при подобна заплаха срещу журналист, както намери за добре. В случая конкретните заплахи срещу мен са удар върху свободата на словото в България. За мен е неприемливо чрез заплахи свободата на словото да бъде ограничавано. Може би за външните наблюдатели най-абсурдното в случая е, че един журналист от България е заплашен, не заради нещо друго, а заради осветяването на досиетата на бившите комунистически тайни служби и даване на гласност на имената и действията на техните сътрудници. За страна, която от 2003 г. е в НАТО и от 2007 г. в Европейския съюз – не би трябвало подобна тема да предизвиква подобни проблеми. Тази страница отдавна трябваше да е в учебниците по история, но вместо това лицата, свързани с репресивния апарат на Българската комунистическа партия продължават да оказват влияние – явно или задкулисно – на определени обществено-политически процеси. Убеден съм, че има и такива, които едва ли одобряват системното и всекидневно излагане на факти за дейността на комунистическите тоталитарни служби и техните сътрудници, както това правя на сайта desebg.com.
Разбирам. Това означава само едно – че в България няма свобода на словото? Споделяте ли това мнение?
- Такова генерално заключение не бих направил. Очевидно е, обаче, че от 2008 г., когато България също бе засегната от икономическата криза, тя се отрази изключително сериозно и на медийната среда. Не е тайна, че някои от собственици на медии използват своите издания за прокарване на определени политики, обслужващи останалия им бизнес. Но що се отнася до мен, влошената медийна среда по никакъв начин не ми се отразява или ограничава заявената от сайта открита политика да публикувам това, което смятам, че е обществено полезно и това, което е необходимо в разкриването на истината за дейността на репресивния апарат на Българската комунистическа партия.
Защо според Вас повече от 23 години България не можа да излезе от сянката на агентурата и бившата Държавна сигурност, създадена и управлявана и досега от комунистическия режим?
- Защото в България не се случиха три неща – декомунизация, навременно отваряне на досиетата и лустрация за стария елит и неговата репресивна машина. Най-добрият пример за извървения път още в началото на прехода даде Чехословакия, а най-добрите практики виждаме в Германия днес. Досиетата на комунистическите тайни служби се оказаха с най-продължително влияние от комунистическото минало. В досиетата е закодирана много информация, която включва и икономическата власт на някои днешни олигарси, както и отварянето им разкрива механизмите, чрез които комунистическата партия е успяла през годините на прехода да продължава да манипулира хората с агентурно минало и да ги държи в зависимост. Приетият през 2006 г. закон за досиетата, макар и със 16-17 години закъснение, даде възможност на българското общество, което за съжаление не получи справедливост за престъпленията на комунизма, поне да знае кой кой е в съвременна България. През последните години в резултат на ефективната дейност на комисията по досиетата по огласяването на сътрудниците на комунистическите тайни служби българското общество успя да се убеди, че кадровите служители и агентите от репресивния апарат на Българската комунистическа партия са заели навсякъде ръководни позиции. Много са малко местата, където няма такива хора на ръководни постове. За останалите бивши сътрудници на комунистическите тайни служби няма да говоря, защото ако бъдат осветлени всички сътрудници на Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия, картината ще стане страшна.
Въпреки че наричаме страната си демократична, членове сме на Европейския съюз, за всички нас, които живеем тук е ясно, че ние изобщо не живеем в демокрация. Кога според Вас най-после ще можем да се наречем демократична държава?
За съжаление ние сме свидетели на една фасадна демокрация, демокрация, която в различните процеси през годините е била контролирана в ущърб на обществото – това ми говорят досиетата, това е една от причините, поради която ги проучвам. Но смисълът на демокрацията е всекидневна борба, а това, че на моменти може да се почувстваме излъгани не ни дава основание да не продължим напред, да защитаваме и с реални действия да се борим за истинските принципи на демокрацията.
Следвайте "Буднаера" в Телеграм
Ако този материал Ви харесва, помогнете ни да го популяризираме. Благодарим Ви!