Следвайте "Буднаера" в Телеграм
Троцки и световното задкулисие
 |
| Лев Д. Троцки-Бронщайн. Снимка: rasper-bg.com |
Много представители на западната и руската интелигенция смятат Лев Д. Троцки-Бронщайн (1879-1940) за кумир и идеал. Те го определят като истински революционер и социалдемократ, който влязъл в сблъсък с "диктатора Сталин" и "съветската бюрокрация", които по-късно довели до "застоя".
Ето какво пише за него американският журналист и писател Кристофър Хитчънс: "Той беше революционер романтик, мъдър и абсолютно безобиден старец, с безупречно чиста репутация…"
Такова е отношението към Троцки – митологизиране и героизиране, още от 1929 г., когато той е изгонен от Съветския съюз.
През 1936 г. той е посрещнат с голямо уважение в Мексико; президентът Ласаро Карденас му изпраща дори специален влак. Троцки е настанен във вилата на художниците Фрида Кало и Диего Ривера; там работи над книгата си "Предадената революция". В нея той обвинява Сталин в бонапартизъм и определя случващото се в Съветския съюз като "сталински термидор", а себе си нарича "безкористен войник на революцията", който няма никаква изгода от високите постове, които заема в Съветския съюз.
Западната преса подхваща идеите на Троцки и започва да разработва "светлия му образ", а Сталин е обвинен, че деформирал "светлото наследство на Ленин и Троцки". По-късно западни автори сочат Хрушчов за наследник на Троцки.
През 1937 г. списание "Тайм" нарича Троцки "рицар на европейската демокрация".
През 1938 г. привържениците му създават във Франция Четвъртия интернационал, който се придържа към теоретичното наследство на Троцки и се смята за алтернатива на Сталин.
Троцки е една от главните фигури в Октомврийската революция, Гражданската война, близък съратник на Ленин, един от основателите на Съветския съюз. Но тази фигура има и друга страна – няма по-кървава и цинична фигура в тези времена от Троцки. Той е готов да мине и минава по хиляди трупове за постигането на "светлата" цел на "световната революция".
Революционният път на Лейба Бронщайн е характерен за много бунтарски настроени младежи в началото на ХХ век. Баща му е земевладелец и търговец на зърно в Херсонска губерния, майка му също е от семейство на едри предприемачи. Още като ученик и студент Троцки се интересува от политика, затова изоставя учението и става член на "Южноруския работнически съюз"; през 1898 г. за пръв път е арестуван. Престоява в Одеския затвор и през 1900 г. е осъден на четири години изселване. Още в затвора Троцки опитва литературна дейност и пише трактат по история на масонството. Заедно с жена си се преместват да живеят в село в Сибир. Много от статиите му са публикувани в "Източен преглед".
Троцки е забелязан и става сътрудник на "Искра" и получава псевдонима "Перо".
През 1902 г. Бронщайн се опитва да избяга в чужбина. Според неговата версия във фалшивия си паспорт "за късмет" написал фамилията Троцки, на името на надзирателя в одеския затвор. Според биографи Троцки обичал да лъже, едни факти от биографията си криел, други изкривявал и украсявал. Без много да мисли, Троцки изоставил жена си и дъщерите си в Сибир. Повече не се интересувал от първото си симейство.
Бягството на Бронщайн е организирано добре; той стига до Иркутск, получава незнайно от кого дрехи, пари, билет и документи, стига до Самара, където се намира редакцията на "Искра"; тук Г.М. Кржижановски му посочва маршрута и явките. В Австро-Унгария също чакат Бронщайн, дават му всичко нужно и го качват на влак.
Във Виена Троцки се среща с Виктор Адлер, кадровик в сянка на социалистическия интернационал; Троцки е приет като фигура, достойна за внимание и придвижване. Отново получава валута и документи и заминава за Лондон при Ленин, с когото се сприятеляват. Троцки дори е наречен "ленинската пръчка", защото в споровете защитава Лениновата позиция по-добре от самия Ленин. Започва да сътрудничи по-активно на "Искра", често ходи в командировки. В Париж Троцки се жени втори път, макар че не се е развел с първата си жена.
През 1903 г. след разцепването на РСДРП на болшевики и меншевики Троцки неочаквано се включва към меншевиките. Постепенно с Ленин се изпокарват и стават врагове. След известно време Троцки се разделя с меншевиките, тъй като не иска да следва някакво течение, а да бъде самостоятелен политик.
Заедно с жена си Троцки заминава за Мюнхен по покана на Александър Парвус (Израил Лазаревич Гелфанд), предприемач и революционер, масон, свързан със специалните служби в Германия и Англия; Парвус създава нов революционен център в Германия, другият е в Швейцария. Парвус провежда "специална подготовка" на Троцки, преподава му теорията за "перманентната революция".
През 1905 г. Троцки и Парвус имат намерение да заминат за Русия; те се срещат с Адлер във Виена, получават от него документи и пари, променят външността си, това е чиста шпионска операция. Това е началото на борбата на Троцки с руската държавност.
По-това време Австро-Унгария разработва "украинската карта", поддържа украинските националисти, насажда католицизма в Галиция, която по това време е автроунгарска. По тези канали Парвус, Троцки и жена му заминават за Русия.
В Киев Троцки се свързва с Л. Красин, който заема висок пост в немската фирма "Сименс-Шукерт" и има добри контакти в Германия. По време на революцията през 1905 г. Красин доставя оръжие за бойните дружини в чужбина. По това време Троцки не е свързан нито с болшевиките, нито с меншевиките, нито е фигура сред социалдемократите, но Красин започва да опекунства над него. Той помага на Троцки и Седов да се установят в Петербург. Тук Седов е задържан, а Троцки бяга във Финландия. Там с помощта на Красин получава пари и жилище.
През октомври Троцки се връща в Петербург, където вече е и Парвус. Двамата загръщат бурна дейност; Парвус има връзки с чужди спонсори, които финансират първата "руска" революция. С тези пари Парвус издава "Работнически вестник", "Начала" и "Известия". В тях се появяват статии на Троцки и други руски и германски революционери. Без всякакви заслуги, Троцки е издигнат за заместник-председател на Петроградския съвет, с формален председател Г.С. Хрустальов-Носар, но реални ръководители са Парвус и Троцки.
От този момент стават ясни намеренията на световното задкулисие, което в края на 19 и началото на ХХ век поема курс за унищожаване на Руската империя; то смята Троцки за подходяща кандидатура за поста лидер на "руската" революция, като умен, изврътлив, управляем и амбициозен. Лев Давидович е обслужван от видни дейци като Адлер, Парвус и Красин.
По това време се проявява още едно качество на Бронщайн – той е блестящ оратор. Обича да държи речи пред публика, държи се артистично; Троцки сам се пали и води публиката до екстаз.
Едновременно с това върви процес на изолиране на Ленин, който напуска ЦК. Той се скарва окончателно с Плеханов и напуска "Искра", не знае за доставката на оръжие от Красин. Ленин има намерение да се върне в Русия през октомври. В Стокхолм трябва да получи документи и пари от куриер, но това не се случва; създава се впечатлението, че умишлено е задържан там. Ленин има възможност да замине за Русия едва през ноември, когато всички ръководни постове са заети. Излиза, че задкулисието придвижва Троцки, а Ленин е в немилост.
Но "революцията" е неуспешна, метежът е потушен от правителството. Хрустальов е арестуван, а Изпълкомът на Петроградския съвет официално избира Троцки за председател.
През септември 1906 г. се открива съдебно заседание. Троцки произнася такава реч, че стига до епилептичен припадък и предизвиква възторг с ораторските си способности пред публиката. По това време той получава втора присъда и окончателно е изселен в Сибир и е лишен от граждански права. Но скоро успява да избяга заедно с Парвус в Западна Европа.
Троцки написва книгата си "За там и обратно"; тя веднага е издадена и разпространена, превръща се в бестселър. По това време бившите революционери бедстват, а Троцки по "вълшебен" начин оцелява. Във Виена той наема хубава квартира, влиза в социалдемократическата партия на Австрия и Германия, става кореспондент на вестник "Форвертс". Австрийците му предлагат да оглави украинския националистичен вестник "Правда" във Виена; парите за вестника осигурява един от лидерите на германските социалдемократи Хилфердинг. Около вестника започват да се групират първите кадри на "троцкизма".
В това време Троцки се сближава с фройдистите, чете трудовете на Фройд и посещава лекциите му, във възторг е от това учение, което сравнява по значение и дълбочина с трудовете на Маркс.
Виктор Адлер, както и преди, покровителства Троцки; той го въвежда в австро-германския политически елит. Троцки редовно посещава кафене "Централ", където се събира Висшият съвет.
По това време Бронщайн е неуспял революционер, някякъв редактор на един от многобройните емигрантски вестници, а го приемат като равен. И това не се обяснява с неговия ум и личност, той не е голям учен, пътешественик, писател или човек, достоен за внимание, още не е извършил нито едно историческо дело. Макар че е обхванат от амбиции и се опитва да се представи като историческа личност, Троцки е дребен, алчен, дребен измамник, обича да взема пари в заем, без да ги връща, редовно не плаща в кафенетата и забравя за това, постоянно се мести от квартира в квартира, без да плати на предишните хазяи. Друг човек отдавна щеше да бъде наказан, но австрийският Висш съвет затваря очите си за недостатъците му и му позволява да се чувства част от елита.
Вероятно световното задкулисие пази Троцки за бъдещите събития, подготвя го за Голямата игра…
Александър Самсонов, Военное обозрение/rasper-bg.com/
Следвайте "Буднаера" в Телеграм
Ако този материал Ви харесва, помогнете ни да го популяризираме. Благодарим Ви!