Кипърският сценарий идва и у нас
Спасението е в родното производство и националната валута
Снимка: DarikFinance |
/DarikFinance/Големите страни от ЕС печелят от малките, тъй като те си имат своите вътрешни финансови затруднения. В Германия от 20 години насам има сериозна безработица - 25 на сто от тяхната работна ръка печели по-малко от 9,15 евро на час. Затова големите страни си търсят отдушник, за да си подкрепят икономиките. Кипърският случай е поредният парадокс.
Големите държави искат въвеждане на мерки за спасяване на националните икономики в страни като Португалия, Италия, Испания и в това число и Кипър. Но какви са резултатите от тях за държавните им икономики. Те не само не се развиват, а вървят назад. Обратното - започват самоубийства, увеличение на престъпността, безработицата, недоимъкът. Което означава, че това не са мерки за спасение, а за заробване на икономиките. Всеки гръцки гражданин след т.нар. въведени мерки дължи на кредиторите на страната му 22 000 евро. Мога да направя прогноза и за дълга на кипърските граждани - разликата с гърците няма да е повече от 1000 евро, т.е. всеки от кипърците ще дължи по 20 000 евро. При това се влошава и положението за българите в тези страни, защото в Кипър и Гърция работят над 250 000 български граждани и техните финанси са застрашени.
България също не е защитена от кипърския сценарий. Има нещо по-лошо -в момента Кипър, Гърция и няколко други страни са експеримент в тази финансова схема. Затова всяко национално правителство трябва да намери начин да излезе от грозната, неморалната финансова ситуация. Трябва воля и родолюбиви правителства, които ще инвестират за пречистване на собствените икономики. За това е нужно инвестиране в местно производство и търговия.
Единственото, което направи еврозоната, е да обогати богатите страни и да създаде сериозни проблеми на по-бедните. А страните, преди да влязат в ЕС, не са имали проблеми с дълговата криза, т.е. тя се поражда, когато се изолира националната валута. Убеден съм, че ако Кипър излезе от еврозоната, ще е много по-добре за държавата. Кипърската икономика може да оцелее. Защото има изключително производство и туризъм.
Крайно време е да се посочат имената на хората, които помагат за влошаване на местните икономики. Можем да започнем с Джордж Сорос, да продължим с МВФ и Световната банка, които са частни институции. Бих попитал и къде е шефът на Европейската централна банка Жан-Клод Трише - къде е в момента, каква му е професията? Нека се попитаме защо един финансов министър на Франция и кандидат за президент преди него заема поста шеф на МВФ. Кои са кадрите на Световната банка - това са бивши политици, които, след като изпълнят мисията за заглушаване на местните икономики, отиват на високи постове в световни организации. Проблемът е морален, не е нито икономически, нито политически. ЕС отдавна се превърна в нещо по-лошо от СИВ. Не дава равни права на държавите, както и възможности за реализация на кадрите.
Какво може да се предприеме, за да се спасим от кипърския сценарий - първо трябва да държите на националната си валута. Второ - трябва незабавно да се дотират местните производства. За целта е нужна сериозна национална политика, която да диктува ползите от българските стоки. Това трябва да стане национална стратегия. Иначе принципно съм песимист, при тази световна финансова трагедия и алчност не мога да бъда оптимист. Днес са нужни родолюбиви хора и те трябва да заемат ръководните постове.
*Йоаким Каламарис е бизнесмен, представител на гръцката общност в България, живее тук от 15 години и преподава в Европейския колеж по икономика и управление
Следвайте "Буднаера" в Телеграм
Ако този материал Ви харесва, помогнете ни да го популяризираме. Благодарим Ви!