Следвайте "Буднаера" в Телеграм
Мария Чипилева, StandartNews
Кой купи заводите ни?
 |
| Снимка: StandartNews |
През 1993 г. стартира българската приватизация. Кои бяха играчите, кой спечели и кой изгуби? "Стандарт" продължава поредицата, в която правим равносметка на раздържавяването 20 г. по-късно.
През годините у нас се налагаше мнението, че една приватизация е истински добра, когато предприятията се купят от чужди инвеститори. За добро или за зло, у нас основните купувачи са предимно български фирми. По данни на агенцията за приватизация, от над 5 хиляди сделки само 174 са с участие на чужди инвеститори. Те обаче са сред най-големите. Сред тях са продажбите на емблематични марки като "Загорка" и "Каменица", енергоразпределителните дружества, "Нефтохим". Повечето от тези сделки се считат за добри, тъй като предприятията се развиват добре, осигуряват работни места с добри заплати за служителите си и приходи в хазната. Някои дори са сред първите в бранша си - "Арубис", "Челопеч", "Георги Дамянов". В други случаи потребителите не харесват ценовата политика на нашия пазар, както и качеството на услугите. Самите приходи в хазната от сделките пък не са особено големи, понякога дори остава впечатлението, че някои фирми са "подарени" вместо продадени. Такова впечатление остави сделката в "Бояна филм". През 2006 г. "Ню имидж" я купи за 12 млн. лева, като заедно с марката придоби и 302 дка имоти в полите на Витоша, чиято стойност е поне три пъти по-висока от цената на сделката.
Нарицателен пример за лоша приватизация си остава продажбата на авиокомпания "Балкан". Тя беше купена от фирмата на Гад Зееви - Zееvi Holding през 1999 г. 75% от българския авиопревозвач бяха изтъргувани за $150 000 и обещанието от $100 млн. инвестиции. Досега обаче от тези пари няма и лев.
Един от символите на България - "Българска роза"- Казанлък, стана собственост на ирландската компания "ERLTON FUND LIMITED" за $5.2 млн. и обещание за $25 млн. инвестиции, от които също не е платен и лев.
Спорно е доколко адекватни са били и цените за други продажби. 51% от завода за производство на електронна техника ДЗУ-Стара Загора например е даден на унгарската фрима VIDEOTON HOLDING RT за $54 хил. и инвестиции от 2 млн. марки. 51% от комплекса Дюни пък е продаден на американската компания JOVANDA INTERNATIONAL за $2.7 млн. и $4.3 млн. инвестиции.
Невинаги е сигурно и кой седи зад новите собственици. Често предприятията се купуват от офшорки и инвестиционни посредници, като реалните собственици може никога да не станат известни на обществеността.
Най-много сделки са сключени с работническо-мениджърските дружества (РМД). Това не е случайно. Дълго време схемата е толерирана както от правителството на Жан Виденов, така и на Иван Костов. Идеята е била начело на дружествата да има "свои хора", които да гарантират политическа подкрепа и икономическо влияние. С времето обаче се оказва, че схемата не работи, защото фирмите стават все по-задлъжнели и никой няма облага от управлението им. Така вместо дивидент те се оказват бреме за новите собственици. Почти всички от предприятията, които са купени от РМД, след това са продадени на други собственици. В други случаи обаче схемата се оказва успешна. Така са приватизирани известни дружества като "Арсенал", "Каолин", ОЦК-Кърджали, "Минстрой-Холдинг", КЦМ Пловдив. 51% от "Арсенал" например са купени от "Арсенал- 2000" за 3,9 млн. лв. и 2,2 млн. лв. инвестиции. 60% от "Минстрой-Холдинг" е взето от "Минстрой-РМД" за 2 млн. лв. и инвестиции от 4,7 млн. ОЦК - Кърджали е изтъргувано срещу 9,1 млн. лв. и $7,9 млн. от РМД. "Захарни заводи" са дадени за 9,7 млн. лв. и $5,5 млн. инвестиции на РМД "Захар инвест", начело на което тогава е инж. Румен Иванов. "Каолин" е купен от "РМД-Каолин-98" за 7,2 млн. лв. и 4 млн. инвестиции. В повечето случаи зад тези РМД е стоял ръководният състав на предприятието. Работниците или са били изключени от схемата, или са имали по 1-2 акции.
Сред българските компании и бизнесмени, участвали активно в приватизацията, изплуват имената на "МултиГруп", "Химимпорт", Огнян Донев, Кирил Домусчиев, Николай Вълканов, Лъчезар Цоцорков, Валентин Захариев, Васил Василев и много други.
Големи чужди инвеститори
Компания - Придобивка - Цена - Година
"ЧЕЗ"Чехия "ЕРП-Столично" 188 млн. евро 2004
ЧЕЗ "ЕРП-София област" 35 млн. евро 2004
ЧЕЗ "ЕРП-Плевен" 57 млн. евро 2004
ЧЕЗ "ТЕЦ Варна" ЕАД 305 млн. евро 2006
"E. OH"-Германия "ЕРП-Варна" 97.4 млн. евро 2004
ЕОН 67% от "ЕРП-Горна Оряховица 43.3 млн. евро 2004
ЕВН Австрия "ЕРП-Стара Загора" 123 млн. евро 2004
ЕВН "ЕРП-Пловдив" 148 млн. евро 2004
ЕВН Топлофикация Пловдив 32.1 млн. евро 2004
SOLVEY-Белгия "Соди"-Девня $160 млн., $67 млн. инвестиции 1997
Brewinvest S.A.-Гърция "Загорка" $21.7 млн., $31.8 млн. инвестиции 1994
"Interbrew" Белгия "Каменица" $ 4.8 млн. $ 7.8 млн. инвестиции 1995
I.S.-WILLI BETZ-Gmbh-ГЕРМАНИЯ Сомат $55 млн. $48 млн. инвестиции 1995
"DAEWOO CORPORATION", КОРЕЯ Шератон $22.3млн. и $5млн. инвестиции 1996
"ЛУКОЙЛ ПЕТРОЛ" Нефтохим $101 млн. и $408 млн. инвестиции 1999
"DAEWOO CORPORATION", КОРЕЯ Интерпред $20 млн. $5 млн. инвестици
Следвайте "Буднаера" в Телеграм
Ако този материал Ви харесва, помогнете ни да го популяризираме. Благодарим Ви!