Димитър Генчев, StandartNews

Лъвов мост още кърви

Лъвов мост
Лъвов мост. Снимка: StandartNews

Лъвов мост е сред най-старите в София. Строен е още по римско време. Край него и до днес е сградата на полицията. Това е едно от 16-те подобни съоръжения в града - преди изграждането му наново през 1889 г. на това място се е намирал Шареният мост. Той минава над Владайската река и е разположен на кръстовището на булевардите "Мария Луиза" и "Сливница", като свързва Централната жп гара и автогарата с центъра. Мостът е от забележителностите на столицата, както и символ на столичния район "Сердика". В непосредствена близост до моста и кръстовището се намира и едноименният площад "Лъвов мост".

В турско време реката тук се е наричала Канлъ дере, т.е. Кървава река. Легендата свързва името с нахвърляните в тази част на коритото тела на избитите българи, защитавали Средец, и с нрава на местните шопи средечани от Драз махала. На тях турците дали право да носят оръжие като пазители и за да поддържат реда край реката.

Историците смятат обаче, че в тези градски легенди има и лъжи. Вярно е, че реката е била кървава, но не от тела на избити българи, а от тела на непродадени заклани животни, захвърлени в нея. А защо Драз махала ли? В нея навремето всеки е могъл да "драсне", т.е. да избяга. "Женския пазар си го е имало и тогава и цялата кръв е от непродадените животни", разказа историкът Стоян Трендафилов. Не че там няма човешка кръв, има. Не случайно на Орлов мост орлите са четири, както и на Лъвов мост лъвовете са четири. Само че разликата е драстична. Докато на Орлов мост навремето са посрещали героите, на Лъвов са ги бесели.

Четирите лъва си имат имена

И те са: Георги Стоицев-Абаджията, свещеник в църквата "Свети Крал", Никола Крушкин от бившата махала Кору чешме, Киро Гьошев - по-известен като Киро Седемчето, и Стоян Габанов. Общото между двата моста е само в това, че са строени от братя Прошек - чехи като ЧЕЗ, но много по-интелигентни.

Историята на Шарен мост (Лъвов) се свързва с името на богатия софийски турчин Халил Сали Ефенди. Сред шопите станал известен като "шашавия Халил". Една реколта се случила много добра и сред селяните бързо се разчуло, че Халил купува слама. Те започнали да се надпреварват кой да му донесе повече. Халил никого не върнал, а честно, макар и евтино, плащал на всеки. На въпросите защо му е толкова слама, турчинът спокойно отговарял, че

времето продава сламата

На следващата година реколтата не била толкова добра и селяните пак идвали при Халил, но този път, за да си купят по някоя кола слама. И Халил продавал - естествено с голяма печалба. За да докаже на шопите, че изобщо не е "шашав", съградил мост. От едната му страна стоял надпис: "С време продадох и мост създадох", а от другата поръчал на каменоделците да изпишат върху камък едно нравоучение от Корана: "Където няма мост - съгради мост. Където няма чешма -съгради чешма". В духа изцяло на турската архитектурна традиция мостът бил нашарен с червени и жълти линии, откъдето идва и името му Шарен. Днес тези надписи не са съхранени. До Освобождението на мястото, на което сега се намира Лъвов мост, са екзекутирани престъпниците според тогавашните власти. В Османската империя е съществувало правило - ако престъпникът не е от града, да бъде обесен пред тази врата, през която е влязъл в него. Така например

Левски е обесен до Източната порта

Местните обаче са екзекутирани по площадите. До Лъвов мост са обесени участниците в Априлското възстание Стойчо Рашков и Тодор Малеев. Тук е екзекутиран и най-младият от четиримата софийски книжари - Георги Стоицев, псалт в църквата "Св. Крал" (сегашна "Света Неделя"). Веднага след Освобождението Христо Г. Данов предлага на това място да се изгради паметник на обесените книжари и революционери. Идеята бързо е споделена от интелектуалци и политици и се стига до изработването на много мащабен проект за мемориал. Изпълнението му започва през 1889-1891 г. от фирмата "Братя Прошек" по проект на Вацлав Прошек и струва по това време 260 000 златни лева. За съжаление от целия комплекс е построен само мостът, на който

лъвовете символизират четиримата обесени българи.

Мостът е дълъг 26 метра и е широк малко над 18. Четирите бронзови лъва са изработени от виенската фирма "Вагнер Биро". В книгата си "Спомени" Димитър Пенев обаче посочва друг изпълнител на проекта - "Тодор Велян и сие", под ръкводството на инж. Конт, за когото разказва подробно и списание "Светлина". Там е отпечатана една от първите фотографии на моста. Според първоначалния проект мостът е централен елемент, около който трябва да се изгради голям кръгов площад, разделен на две от Владайската река. От всичко това днес е запазена само паметната плоча на Георги Стоицев, която стои отстрани на моста извън общия ансамбъл.

Ако този материал Ви харесва, помогнете ни да го популяризираме. Благодарим Ви!