Следвайте "Буднаера" в Телеграм
Лили Игнатова: Защо разпъват Нешка на кръст?!
 |
| Лили Игнатова. Снимка: Vsekiden.com |
Лили Игнатова е сред най-чаровните и обичани златни момичета в художествената ни гимнастика. Върховете в спорта постига под ръководството на Нешка Робева. Лили има 19 златни, 11 сребърни и 2 бронзови медала от европейски и световни първенства. След приключването на състезателната си кариера е треньор на националния отбор на Южна Корея. През 1999 г. Игнатова е избрана за член на Управителния съвет на Българската федерация по художествена гимнастика. През есента на 2000 г. създава свой собствен клуб - „Лили спорт". В спора, който се разгоря напоследък след книгата на Бианка Панова, единствено Лили замълча. Тя категорично отказва да дава интервюта, но направи този жест за „Всеки ден".
Лили, отново се разгоряха спорове около художествената гимнастика и в центъра на критиките отново е Нешка Робева и железните й методи. Вие защо замълчахте по темата?
Ще направя уговорката, че и преди, когато тренирахме, и сега подкрепям Нешка Робева. Но не желая изобщо да влизам в този спор. Нещата много се изродиха. Мисля, че за всички трезвомислещи е ясно за какво става дума. Отделя се прекалено много внимание на мнението на един човек, а то не може да бъде определящо. Всички здравомислещи хора са наясно, че шампионите търпят лишения.
Ясно е, че шампион не се става лесно и лишенията са много, за някои дори са непосилни.
Има ли някой, който смята друго? Някой се ражда - и хоп, готов е за шампион. Защо тогава да ходим на тренировки, защо децата да ходят на училище, ако си знаят и могат всичко по рождение. Всяко нещо си има цена. Да си купиш хляб, апартамент. Едно време цените на апартаментите са били едни, днес - други. Какво значи - ще искам да получа, но няма да давам. Ако може да платя 5 лева, и да си купя апартамент. Просто не смятам, че изобщо е нужно да се дискутира подобно нещо.
Дали тази златна школа на Нешка се наследи и днес, това ли е най-верният подход?
Има едно просто нещо, което събира всички цели на живота - искаш ли да си най-добър в света, плащаш цена, свързана с лишения, работа и т.н. Искаш да си посредствен - седиш си, забавляваш се, живееш си живота. Какво е различното в тази школа? Всичко е въпрос на характер и взаимоотношения, които са навсякъде. За мен цялата идея да се изнесе всичко това на показ е безумна. Кому е нужно това?
Хората винаги ги е вълнувала тази тема, интересна им е, пикантна е.
И с какво подпомага да се случи нещо по-добро? Нека се коментират неща, които могат да доведат до реална промяна. Какво - ще разпънат Нешка Робева на кръст, ще я линчуват?! Който е искал, е бил там, който не - не е бил. Даже много хора са искали, но не са имали шанса да бъдат там. Била е амбициозна Бианка, попадна в залата. Нали? Имаше много други талантливи момичета, но те не бяха толкова амбициозни. Сега реве, защото е платила тази цена. Е, какво иска тя? Да стане световна шампионка, но ако може, като другите да си ходи по кафенета. Всяко нещо има цена.
Лили, съжалявате ли за лишенията, за пътя, по който сте минали?
За какво да съжалявам? Това въобще е смешно да се дискутира. Смятам, че съм имала шанс, който много други момичета, може би и по-талантливи от нас, не са имали.
Тази тема всъщност не касае само гимнастиката. Тя е тема от живота - трябва ли да сме по-строги към децата, или по-либерални например.
Какво значи строги? Кой може да каже къде точно е границата между строгостта и разглезването, за да може да съди? Когато се роди едно дете, то само не може да оцелее. Трябва някой да се погрижи за него, да го научи, да го възпита, за да стане човек. Същото е и с таланта.
Както и ако го отглеждаш в пълна свобода, много качества ще му липсват.
Цялата история е, че Бианка, благодарение на това, че е станала шампионка, сега има книга и я коментират разни хора. Да се коментира как е трябвало да бъде преподавано, е смешно. Това е бил нейният шанс, можела е да се откаже. Като толкова не й харесва Нешка, ето - тя да си хване своите възпитанички, да го направи по друг начин. Какво има да се търси равносметка след сто години! Тя е от малцината, защото имаше страшно много момичета, които сигурно са и по-талантливи от нас, но нямаха шанса да бъдат на нейното място. Сега този рев ми се вижда безумен. Това показва, че трудностите, които е срещнала тя, не са я накарали да израсне като мислене.
Лили, следвахте ли правилата на Нешка Робева?
Не искам да коментирам. Това е грозно, несправедливо, глупаво. Съжалявам... Не искам да участвам в тази игра.
Не е игра, не е въпрос само за гимнастиката. Това просто са два подхода в живота, два избора.
Попитайте Бианка Панова едно нещо - дали се е замисляла някога, че ако нас Нешка ни е карала да гладуваме, за да станем световни шампиони, има хора, които гладуват, защото нямат какво да ядат? Те никога няма да получат никакво световно признание за това. И ако си помисли това, наистина ще спре да говори. При тази ситуация в България, когато толкова много хора, които мизерстват със 140 лева, подобни жалки вопли са наистина срамни. И 100% между тези хора има и много талантливи и умни, но нямат нашия шанс. Това е моето мнение. И пак казвам, всяко нещо си има цена. Това, че тогава треньор е била Нешка Робева, това е бил нашият късмет - добър или лош. Като е искала, можела е да се откаже. Може някъде да има и по-добри треньори, ами да се е родила по-късно.
Лили, вие отказахте ли се от треньорската работа?
В момента не го правя по много причини, които сега не желая да коментирам.
Бихте ли насочили вашите деца по пътя на спорта?
Само ако искат...
Дали с либерални методи може да се постигне повече?
Това е разтегливо понятие - докъде е либералното. Едно е факт - всяко нещо в този живот има цена. Колкото по-скъпо нещо искаш да си купиш, толкова по-висока цена ще платиш. Когото го е страх от мечки, да не влиза в гората, това е.
Но понякога силното ти желание непременно да бъдеш някъде те прави негов роб.
Знам също така, че в живота всеки има избор, и то винаги повече от един. И оправданието нямам избор, нямам такъв вариант не важи.
Както е казал шопът - мога да копам, мога и да не копам.
Разбира се. Всеки си избира, поема си отговорността и си плаща цената за това, което иска.
По-малко амбициозните треньорки постигаха ли резултати на световната сцена?
Най-вероятно. Кой може да каже къде са границите на терора, на не-терора, на правилно и неправилно? Ако не бяхме станали световни шампионки, щяха да обвиняват Нешка, че не ни е тренирала достатъчно. Сега я обвиняват, че ни е тренирала пък много.
Всичко е относително. Балерините може би гладуват и днес повече от гимнастичките, но някак са извън интереса на хората.
Не са станали световни шампионки. Но ви казвам - толкова много хора гладуват не защото ще станат световни шампиони, а защото нямат какво да ядат. Само това като си помисли човек, трябва да се спре да се жалва колко бил нещастен. Защото тия хора гладуват, защото нямат какво да ядат и никога няма да си пратят децата в американски колежи, да живеят в чужбина и да пишат книги.
Искате да кажете, че Бианка говори от позицията на материално осигурен човек?
Малко е видяла зор Бианка в тоя живот, за да говори по този начин. Малко е бита от живота.
Тя обаче обяснява, че откровенията в книгата й са част от нейното личностно израстване.
Вижда се колко е израснала личностно, умните хора ще го видят. Пък всеки вярва на това, което му изнася и това, в което иска да вярва.
Лили, чувствате ли се обидена от това, което пише в книгата за вас? Имаше намек за критика, макар не злобна.
Не съм чела книгата. Защо да чета мнението на Бианка, като аз съм присъствала там от първо лице и си имам мнение! От това, което тя говори за мен, няма да стана нито по-добра, нито по-лоша. Това, което говори за другите, определя най-вече какъв човек е тя. Защото сто души могат да ме определят в 100 различни варианта, значи ли, че аз съм 100 различни личности?
Представена сте като момиче, умеещо да флиртува, с нужната доза егоизъм...
Въобще не ме интересува какво пише за мен.
А останахте ли приятелки с момичетата, с които заедно се състезавахте и преживявахте?
Ние се развихме по много различен начин, всяка си хвана пътя в живота, живеем дори на различни места по света. Човек живее с хората, които са край него. Как да останем приятелки, като живеем по различен начин, на различни места?
Защо усещам някаква нотка на горчивина в гласа ви?
Няма горчивина. Напротив. Имаме си добрите спомени, ако се видим някой път, ще се радвам, но животът ни е разделил по някакъв начин.
Следвайте "Буднаера" в Телеграм
Ако този материал Ви харесва, помогнете ни да го популяризираме. Благодарим Ви!