Следвайте "Буднаера" в Телеграм

DartsNews

Оцелях с над 100 рани от озверели кучета

7 години след моя кошмар нищо не се е променило

Намирам Ели Чолова в двора на Националната спортна академия, където прави редовния си сутрешен крос. До нея тича красива немска овчарка на име Моргана. Сигурно ще се запитате коя е Елена Чолова? Това е преподавателката по тенис от Националната спортната академия, която точно на Ивановден 2005 година беше жестоко нахапана от бездомни псета и едва оцеля след битката с глутницата. Ели разказва, че е имала страхотен късмет и благодарение на него и двама студенти по ски бягане, които са се намесили, е успяла да се спаси. Тя е и една от малкото, които след двегодишна съдебна битка е успяла да осъди Столичната община да заплати поне част от разходите й за лечение. За психическите и моралните щети чиновниците няма как да платят, убедена е тя. Още се буди в кошмарите си от лая на глутницата, от която била нападната без видима причина, докато тренирала на стадиона на Спортната академия. Въпреки травмата, не е намразила тези животни, все още ги обича, но е твърдо убедена, че общината не е предприела адекватни мерки след нейния случай. Пита се колко ли хора още трябва да пострадат и да бъдат разкъсани от улични песове, за да се приберат глутниците от улиците на България. Пътувала е много, но нито в една европейска столица не е видяла безпризорни кучета. Специално за Дартс Нюз Елена разказа за времето на възстановяването си и каква е ситуацията с бездомните псета  в Студентски град в момента, 7 години след нейния случай.

- Ели, през 2005 година на теб ти се случи нещо много ужасно тук, в района на Студентски град, беше нападната и нахапана от кучета. Как пострада тогава и колко време ти отне да се възстановиш след този кошмар?

- Случаят беше на територията на нашата академия, на централния стадион с футболното игрище. Аз от години бягах на този стадион без проблем. Когато се случи, беше неучебно време, точно на Ивановден, 7 януари 2005 година. Студентите бяха в сесия. В други дни все е имало по някой човек, но този ден нямаше. Кучетата се появиха внезапно. На тази територия нямаше бездомни кучета. Явно бяха влезли през оградата и са стоели на трибуните. Бягах, когато изведнъж от трибуните ме заградиха около 10 кучета. Бях сама и започнаха да ме нападат, да ме хапят. Спрях на място и застанах мирна, защото знам, че не трябва да се бяга. С нищо не съм ги предизвиквала, но когато започнаха да късат от грейката ми, вече нямаше как да не се опитам да се защитя. Трябваше поне по някакъв начин да се опитам да изляза от стадиона. Грейката ме спаси донякъде, над 200 метра сама съм се борила с кучетата. До кортовете горе-долу е толкова разстоянието. Три пъти ме сваляха на земята, четвъртия път вече ми хванаха главата. Нямаше време да си мисля, че ще умра. Просто трябваше бърза реакция да отбивам всеки удар и ухапване. Четвъртия път обаче, като ме свалиха, вече ми хванаха главата отзад и тогава са се намесили момчетата, които ме спасиха. За мое щастие те са били с щеки. Това са наши студенти, на които много им благодаря, скибегачи - Георги Димитров и Иван Бирников се казват. Минута беше много, ако не се бяха намесили щях да съм мъртва. Нямаше жив човек наоколо. Точно на Ивановден ми се случи, а единият ми спасител е Иван, другият Георги и според мен това е направо божа работа, че ме спасиха. Дължа им живота си.

- Колко време беше в болница?

- Раните бяха над 100. Не знам колко точно, но имам над 107 шева. Имаше много лоши рани, които бяха опасни да не се зарази организмът след толкова много ухапвания. Три дни лежах в реанимация, а после още седмица - в болницата, след което, слава Богу, възстанових се. Няколко месеца ми трябваха. Имаше добри мазила, с които кожата ми се възстанови, малко физиотерапия, ултразвук...

- А психическата травма? Остана ли някакъв ужас в теб?

- Все още ме е страх от непознати кучета. Стряскам се нощно време от лая на глутница. Когато ме нахапаха, аз виках „помощ”, но никой не ме чу. Това ще си остане завинаги. Аз съм кучкарка, обичам кучетата. Нелеп случай. Но на много хора може да им се случи и много хора няма да оцелеят след такава ситуация.

- Колко ти струва лечението и процедурите по възстановяването?

- Около 20 хиляди ми струваше лечението. За мое щастие нямам вече почти нищо останало като страничен ефект, освен малки белези. Мислех си в началото, че от разкъсаната ми лява ръка няма да стане нищо, колкото и да я лекувам. Тя беше „цъфнала” цялата, но всичко се оправи (показва малък поизбледнял белег на предмишницата на лявата си ръка).

- Ти си и една от малкото, които осъди общината за твоя случай?

- Осъдихме ги, да, след почти двугодишна борба . На два пъти беше отлагано делото. Искът беше за 40 000 лева, а те изплатиха около половината. Все пак успяхме да ги осъдим, но ако не беше баща ми да се занимава, аз нямаше да мога. Не ми беше до това. Моят случай беше показателен и трябваше да бъде сигнал за цялото общество, за всички, да се вземат мерки. Всеки, който има куче, трябва да носи отговорност за него. И аз съм имала.

- Знаеш за последния подобен случай, в който жестоко беше нахапан 88-годишният преподавател от Американския колеж проф.Ботьо Тачков. Такива инциденти продължават да се случват. Смяташ ли, че се взимат някакви мерки изобщо за справяне с проблема с глутниците, които вилнеят из София?

- Искам да изкажа съчувствието си към този човек, стискам палци. Дано да има кураж да се пребори. Това е един достоен човек, върнал се да помага в България. Много съжалявам за случая. И ако след този случай пак не се вземат мерки, не знам каква държава сме. Аз лично не смятам, че се взимат някакви мерки.

- Обществото се раздели на две по темата - на такива, които са категорично за премахването на кучетата, и такива които ги защитават?

- Тази полемика се води от години. Въпреки че на мен ми се случи да стана жертва на кучета, аз не ги мразя, но колкото и да ги обичам, това нещо не може да се случва. Не може човек да се прибира и да трепери от тези орди, които се събират. Кучетата трябва да се гледат, за да са ти приятели. Ако не ги гледаш, стават на глутници. А като са гладни, ядат и хората. При мен имах късмета, че не бяха засегнати сухожилия при разкъсванията и не останаха трайни последствия.

- Обвиняваш ли по някакъв начин институциите за твоя случай?

- Да, общината. Въпреки милионите, които се отпускаха за решаването на проблема с бездомните кучета, уж имаше някаква кампания за кастрация, но кучетата се умножиха. Тези, които ме нападнаха трябваше всъщност да са в приют. Те дойдоха някъде извън оградата и ако ги нямаше, нямаше да ми се случи това.  Още когато беше моят случай държавата, доколкото знам, получи доста европари, милиони, за да се справи с проблема. Питам се къде отидоха тези пари, защото видимо нищо не се случва? Те си се размножават. Не знам за другите квартали, но в Студентски град вече става много страшно. Има много глутници, които се разхождат в района и изобщо не е безопасно движението на хора в него. Мои студенти се прибират с ужас след тренировки вечер. Има доста нахапани - студенти, деца на наши преподаватели. Това не се чува нарочно. Около Зимния дворец и крайните блокове има няколко глутници. От другата страна на Националната спортна академия към квартал „Младост” има над 50 бездомни кучета. Просто тези кучета трябва да се изчистят. Едно време се отпускаха пари за приюти, където можеха да се приберат. Виждам някакво желание от страна на сегашния кмет да се опита да реши проблема, но по мое време цареше абсолютно бездействие от страна на управниците в тази посока. Софиянски беше кмет, когато на мен ми се случи този кошмар. Тогава лежах в болница „Св.Ана” и станах свидетел на такава гледка, че още ми е пред очите. Беше кризата с боклуците. Лежах на деветия етаж и от прозореца видях как над 20 кучета влизат в контейнера на болницата и вадят всички отпадъци с кървищата, марли и т.н. Това беше потресаваща гледка. Нямам думи просто да я опиша.

- Кметът на София каза, че построяването на приют, който да отговаря на изискванията за хуманно отношение, ще струва 6 млн. лева

- Няма нужда да са луксозни приюти. Какво значи хуманно отношение? Човешкият или кучешкият живот са по-важни? Министерството на земеделието трябва да си промени условията. Просто тези кучета трябва да се съберат. Не съм за убиването им и на мен ми е мъчно. Ако искаме да се справим безстопанствените кучета трябва да се изнесат от София. Това е положението. Агресивните да се избиват. Другите кученца трябва да се съберат в приюти.

- Какво е мнението ти за кастрирането им и после пускането им на свобода, както правят от общинската фирма „Екоравновесие”?

- Кастрирането е абсолютно нехуманен акт, а да не говорим, че няма никакъв ефект. И какво като ги кастрират, като те и кастрирани хапят. Остава си заплахата за хората. Може би малко намалява популацията, но случаите на ухапани не намаляват. Да не говорим и за това, че има уж кастрирани кучета, които си раждат после. И това съм го виждала. Не знам какви пари точно се дават за кастрация, но и за фиктивна кастрация съм чувала. Не подкрепям този акт и това е.

- След това, което ти се случи, сега имаш ли куче?

- Имам на морето едно голямо куче, което си живее там. На синджир го гледаме. Имах немска овчарка през 2004 година, която за една вечер умря, защото я отровиха. Преди години хората се опитваха сами да си решат проблема с бездомните кучета и слагаха отрова по улиците и така се отрови и моето куче. На каишка го извеждах, но хапна нещо от земята и за една вечер умря в ръцете ми. Страхотно куче беше.

- Какви трябва бъдат санкциите за хората, които изхвърля кучетата си?

- Много труден въпрос, но със сигурност трябва да има санкции. Ако е регистрирано кучето, те трябва да бъдат финансови най-вече. На българина, ако не му бръкнеш в джоба, няма как да го дисциплинираш. Но според мене трябва да се забранят категорично за отглеждане в България агресивните породи. Уж са забранени, а продължават да се отглеждат. Едно от кучетата в глутницата, която ме нападна, беше дого аржентино. Това е бойно куче. Имам огромен шев на бедрото точно от това куче, защото друго толкова голямо в глутницата нямаше. Май и хората са виновни как гледат кучетата си. Както ги гледаш, такива стават.

- Какъв съвет би дала на хората, които са пострадали като теб. Да си търсят ли правата в съда?

- Категорично да. Тази община трябва да се грижи за хората. Живеем в страх. Никой не е застрахован, докато има толкова много кучета, които не са прибрани от улицата. Жалкото е, че в Студентски град няма отърване от тях. И те са капакът на всичко това, което се случва - убити по заведения, наръгани и т.н

- Трябва ли да го има студентското градче в този вариант?

- В този вариант, не. И аз съм била студентка и ние сме купонясвали, но такива неща не са се случвали. Но с наличието на частни кооперации и толкова много, прекалено много заведения, проблемът става огромен. За студентите е много трудно.

- Повече библиотеки, вместо заведения ще решат ли проблема?

- Разбира се. Може би донякъде само. Това е супер идея на мястото на чалготеките да има библиотеки, защо не?

- Дартс Нюз стартира кампания „Да напълним Студентски град с книги. Четенето не убива”. Събираме книги, ти ще се включиш ли в кампанията и каква книга би дарила?

- Абсолютно ви подкрепям. Ще подаря книга за тениса. Имам едно рядко издание на История на българския тенис и ще ви го подаря с огромно удоволствие за тази благородна кауза. Прекрасно е, че се опитвате да промените поне малко духа в градчето. Трябва да се почне отнякъде.

Радослава Мирчева

Следвайте "Буднаера" в Телеграм

Ако този материал Ви харесва, помогнете ни да го популяризираме. Благодарим Ви!