Следвайте "Буднаера" в Телеграм

Тианлун Джиан

Икономическата реформа на Китай изисква политическо преобразуване

Служител на търговска къща коментира фондовата борса, Шанхай, 18 август 2010 г.
Служител на търговска къща коментира фондовата борса, Шанхай, 18 август 2010 г. (Philippe Lopez/AFP/Getty Images)

Когато Денг Шяопинг предлага икономическа реформа през 1978 г., Китайската комунистическа партия (ККП) намира поддържането на нейното управление за трудно. Китайската икономика едва не рухва, а ежедневието на народа става проблем.

Икономическите реформи трябвало да запазят управлението на ККП, като променят икономическата ситуация. Реформите, които са направени след това – система на двойни цени, акционерна собственост, специални икономически зони, списъци за наличност, приватизация на недвижима собственост и т.н. – всички са базирани на стратегията на Денг, „нека някои хора да забогатеят първи“.

Разбира се „някои-то хора“, които забогатяват, са лидерите на ККП и техните деца.

Забогатяване

Високият растеж на Китай през последните 30 г. разчита най-вече на производството за износ, инвестициите и недвижимата собственост.

За да насърчи износа и да отвори международния пазар, Китай изкуствено подценява обменния курс на юана. В резултат на това продукт, който не носи печалба от вътрешния пазар, веднъж изнесен в чужбина достига маржове на печалба от 30%-50% или дори повече, след като приходите от чужда валута се обменят в юани.

От 80-те г. секторът за износ в чужбина става най-желан и децата и внуците на служителите на комунистическата партия са спечелили много пари в него.

През 80-те г. централното правителство на Китай позволява на някои производители да продават продукти на две различни цени: определена от държавата цена за централно разпределени доставки и по-висока цена за свободния пазар. При такава система на двойни цени много служители, които контролират стоки на определени от държавата цени, ги продават на много по-високите пазарни цени, натрупвайки богатства. Оттогава корупцията е извън контрол.

По-късно, за да основе смесени дружества, Китай заменя земя и заводи за чуждестранни инвестиции и технологии. Земята и заводите са държавни активи и принадлежат на народа. Въпреки това печалбите, генерирани от такива смесени дружества, не отиват при народа. Печалбите отиват в джобовете на партийните чиновници и директорите на заводите.

Реформирането на държавните предприятия води до това малък брой чиновници и инвеститори да притежават държавните активи, докато голям брой работници са уволнени, губейки издръжката си и пенсионните фондове.

Всички директори и генерални мениджъри на големи държавни предприятия са определяни от централното правителство. Някои от тези предприятия чрез продаване на притежаваните от компанията държавни активи и регистриране на предприятията във фондовата борса генерират голямо количество пари. Партийните чиновници и директорите на заводи са тези, които се облагодетелстват.

След това идват „жилищните реформи“ от края на 90-те години. В резултат на тях става практика да се продава контролираната от държавата земя. Когато земята е продадена, се получават повече инвестиции, цената на земята се повишава и растежът на БВП се засилва.

По-висок растеж тогава се приема за доказателство за добро административно изпълнение, предоставящо по-добри шансове за повишаване на тези чиновници. В същото време, сътрудничейки си с предприемачи, чиновниците, продаващи земята, получават и дял от печалбата от благоустрояване.

Преди кръвопролитията на площад “Тянанмън” през 1989 г. ККП открито прокламира правилото за „поддържане на ръководството на ККП“. След този инцидент партията вместо това започва да говори за „поддържане на социална стабилност“. Тя смекчава тона си, но значението остава същото: първи приоритет е поддържане на партийното управление. Икономическата реформа е само средство за тази цел.

Икономическите реформи се провалят

Вече не може да се разчита само на китайската икономика за поддържане на социална стабилност.

Експортният сектор се забавя. От началото на глобалната финансова криза икономическият растеж значително се забави в целия свят. Еврозоната, най-големият пазар за износ на Китай, преживява сериозна дългова криза, която се отрази силно на китайския износ. Забавянето в други региони също намаля търсенето на китайски износ.

Обменният курс не осигурява такъв голям тласък, както преди. Тъй като търговските партньори на Китай осъждат все по-гласно дълго подценяваните обменни курсове, които разстройват световната търговия, режимът преоцени обменните курсове през последните години. Затова китайският износ сега има по-високи разходи, тъй като получава по-малко от разликата в курсовете.Икономическите реформи на Китай са достигнали критична точка, а икономиката, създадена да подкрепя управлението на комунистическата партия, сега поставя под въпрос това управление.

Предлагането на евтина работна ръка в страната намалява. Заплатите се повишават, увеличавайки разходите за труд и за износителите. Това намалява маржовете на печалба и отслабва конкурентоспособността на китайските продукти на международните пазари.

Високите нива на инвестиции помагат на Китай да се превърне в завода на света. Но растеж от големи инвестиции не е устойчив.

Много производства, като автомобилната и стоманената индустрии, имат свръхкапацитет. Все пак приходите за тези индустрии идват основно от износ. С повишаване на местните заплати и преоценката на юана, разходите за износ се увеличават в същото време, когато глобалното търсене намалява. Перспективите за високи печалби намаляват. През последните години някои чуждестранни компании започнаха да изтеглят инвестициите си от Китай.

На фондовата борса Шанхайският съставен индекс спадна 20.5% от миналия април до 28 март. През същия период американският индекс Standard & Poor’s се повиши с 11.9%.

От миналия август и септември много фондови пазари започват да се възстановяват, но китайската фондова борса се различава от глобалните фондови борси, насочвайки се надолу. Това означава, че инвеститорите вътре и извън Китай не са оптимисти за китайската икономика.

Пазарът на недвижими имоти в континентален Китай се измени миналия октомври и прие цялостна насоченост надолу. Обемът на продажбите и цените на жилищата намаляват в цялата страна.

Различни икономически показатели рисуват една и съща картина. Китайската икономика вече не е същата като преди 10 години, а средата за висок растеж изглежда вече не съществува. Също така е невъзможно да се продължава по този начин.

Икономиката вече не може да расте чрез големите инвестиции, поддържания от подценена валута износ и непрекъснато уголемяващия се балон на пазара на недвижимото имущество. Но без висок икономически растеж ще се появят много социални проблеми.

30-те години на икономически реформи в Китай увеличават неравенството от гледна точка на приходите в страната. Има рязък контраст между чиновниците и тези, свързани с тях, които изведнъж забогатяват, възползвайки се от политиките на икономически реформи, и безимотните фермери и уволнените работници.

Наскорошният скандал Уанг Лиджун – Бо Шилай постави тези икономически истини в нова светлина. Когато бившият полицейски шеф на Чонгчинг Уанг Лиджун избяга, за да спаси живота си, в американското консулство в Ченгду на 6 февруари, той разкъса фасадата на ККП за китайското общество, което видя истините за партията.

Партията може да иска да се преструва на обществен благотворител за поддържане на стабилност, на зад тази поза партийните лидери са вкопчени в отчаяна борба за власт. Несигурният икономически растеж и ясното разпознаване на същността на партията се съединяват, за да разбият последните подпори, поддържащи легитимността на ККП. Ако тя не се промени, обществото ще я принуди.

Нека всички да забогатеят

Основата на китайската икономика трябва да се промени и това изисква промяна на основата на политиката й. Принципът на икономиката трябва да се промени от „нека някои хора да забогатеят първи“ в „нека всички да забогатеят“.

Икономическите реформи досега са замисляни да поддържат управлението на ККП и носят богатство на чиновниците на ККП. Резултатът е богата държава и богата партия с бедни граждани. Икономическите реформи вместо това трябва да се замислят да носят полза на широката общественост.

Осъществяването на тази промяна изисква промяна в начина на оценяване на чиновниците, което изисква политическа реформа. Нека широката общественост оценява и избира правителствените служители.

Тази политическа реформа ще изисква независима съдебна система. А нова административна система е необходима, за да може политическата власт да не се използва за получаване на печалба. Точно сега капитализирането на власт е много сериозен проблем в Китай.

Ако ККП не прекрати еднопартийното си управление, не е възможна никаква политическа реформа. След повече от шест десетилетия под режима на ККП китайският народ не вярва, че партията може да се промени. Само чрез следване на обществената воля и изоставяне на ККП Китай може да продължи напред. Икономическата реалност направи това ясно.

Д-р Тянлун Джян е чест коментатор на китайската икономика.

Източник: блогът на автора Chinese Economic Trends

Следвайте "Буднаера" в Телеграм

Ако този материал Ви харесва, помогнете ни да го популяризираме. Благодарим Ви!