Следвайте "Буднаера" в Телеграм
Sonya Bryskine, Epoch Times
Хонконг и континентален Китай - обществен разрив
Напрежението между Хонконг и континентален Китай се увеличава с все по-очевидните различия между бившата британска колония и комунистическата й съседка напоследък.
Неотдавнашно проучване сочи, че над 79% от жителите на Хонконг се идентифицират като хонконгци, вместо като китайци. Броят на самоопределящите се като китайци е най-нисък за последното десетилетие.
„Има осъзнаване, че интеграцията е неизбежна, но същевременно има и спънки, тъй като жителите на Хонконг искат да запазят своите автономия и характеристики“, коментира хонконгският академик Ченг, цитиран от AFP.
Напрежението между континентален Китай и Специалния административен регион (САР), подадено обратно към Пекин след края на британското управление, бе демонстрирано по отношение на забелязани различия в сфери от общественото поведение до бизнес етиката, наред с езиковите бариери.
Хонконгци традиционно говорят кантонски, докато китайците от континенталната част използват мандарин – официалния език от 1982 г. Хонконг използва традиционните китайски йероглифи, подобно на Тайван, докато само континентален Китай създаде и заложи на опростените йероглифи.
Пекин се ангажира с налагането на мандарин във всички провинции и забрани местните диалекти по обществени телевизии и радиа. Тази кампания се целеше и в Хонконг от предаването на властта и впоследствие разстрои много от местните жители.
От 1997 г. езиковите часове по мандарин станаха задължителни в хонконгските училища и все по-голям брой професионалисти започнаха да изучават диалекта след увеличаването на бизнес отношенията на Хонконг с континенталната част.
През миналия август хиляди излязоха на протест в провинция Гуангдонг (Guangdong), където правителството предложи да наложи ограничения върху използването на кантонски. Хонконгци откликнаха с очаквана солидарност, съзирайки в този ход стъпка към уронването на идентичността на Хонконг.
Миналия месец социалните сблъсъци достигнаха нови висоти, след като професор от Пекинския университет, Конг Чингдонг (Kong Qingdong), нарече хонконгци „копелета“ за това, че не говорят мандарин.
„Доколкото знам, много хонконгци не се смятат за китайци. Тези хора са свикнали да са кучетата на британските колониалисти – те са кучета, не хора“, допълни професорът.
Жителите на Хонконг винаги са се разглеждали като категорично отделни от комунистическата си съседка и смятат региона си за независима икономика със собствено законово управление. Те се гордеят и с по-добрите си маниери и изтънчен начин на живот, в сравнение с китайците от континенталната част, смятани от тях за по-малко светски и за разглеждащи плюенето на публични места за нормално.
Хонконгският политик Ли Чюк-ян (Lee Cheuk-yan), цитиран от AFP, определя напрежението между Хонконг и континентален Китай като бомба с часовников механизъм.
“Смятам, че напрежението между хората на Хонконг и континентален Китай се влошава. Това е като бомба със закъснител”, каза хонконгския политик Ли Чюк-ян (Lee Cheuk-yan) за AFP.
Враждата бе подкладена от наскорошно видео, подлудило Интернет, което показва китайско момиче, сгълчано за това, че се храни в хонконгското метро. Инцидентът разгневи китайците, но извади на показ упадъка в социалните отношения.
Някои хонконгци реагираха на случая с демонстрация на неприязънта си към туристите от континенталната част чрез реклама, изобразяваща посетителите като скакалци.
Милиони туристи и инвеститори от континентален Китай посещават Хонконг всяка година, добавяйки милиарди долари към местната икономика. Те обаче са смятани и за ключови фактори в повишаването на цените на имотите, насочващо търсенето отвъд това, което местният пазар би постигнал сам. Жените от континенталната част също са обвинявани, че заемат болнични легла в родилните отделения, привлечени от по-доброто здравеопазване и отсъствието на политиката за едно дете.
Според условията на предаване на властта, на хонконгското 7-милионно население е обещана непокътнатост на местните закони и начин на живот. Така нареченият подход на „една държава, две системи“ бе високо ценен навремето, но впоследствие се доказа като провал.
Гражданските свободи са все по-ограничавани, докато изборът на главен изпълнителен директор на региона се разглежда като марионетен фарс на Пекин. Предстоящите избори за нов главен изпълнителен директор в края на март от про-пекински комитет за пореден път ще покажат колко крехка е свободата в Хонконг.
Следвайте "Буднаера" в Телеграм
Ако този материал Ви харесва, помогнете ни да го популяризираме. Благодарим Ви!