Следвайте "Буднаера" в Телеграм
Wen Hua, Epoch Times
Китайско държавно предприятие: "Не, мерси" към партийните вестници
 |
| Shanxi Daily, един от пропагандните вестници на комунистическата партия, разкритикува държавното предприятие China Unicom, че не се е абонирало за партийните вестници, както всички държавни предприятия по времето на маоизма. (снимка: Epoch Times) |
Традиционно важен елемент от внедряването и контрола на Китайската комунистическа партия (ККП) над китайското общество е абонаментът на всички държавни предприятия и работни единици за вестниците й. Никакви други медийни гласове не са позволени или налични.
До определена степен този модел бе връхлетян от медийната реформа, комерсиализацията и бързата промяна в обществото през последните десетилетия. Но Shanxi Daily, партиен пропаганден вестник в провинция Шанши (Shanxi), копнее за добрите стари дни. Наскоро той публикува статия на първа страница, критикуваща China Unicom – голям държавен телеком – за това, че не се е абонирал за никакви партийни публикации.
„През последните години разпространението на партийните публикации винаги е постигало целите си с подкрепата на партията и правителството, но изненадващо тази година China Unicom отказа да поръча всякакви партийни публикации“, гласи статията от началото на месеца.
Отказът от абонамент е на всички отдели и дъщерни компании на държавния гигант, базиран в гр. Уейнан (Weinan), провинция Шанши (Shanxi). Статията продължава с възхвала на партийните „усти“: „Партийните публикации са гласът на партията и на народа и играят важна роля в направляването на общественото мнение. Разпространяването на партийните публикации е задължителна политическа отговорност на партийните комитети на всяко ниво.“
Според бившия директор на пропагандния офис на ККП за Шенянг (Shenyang), Джанг Кайчен (Zhang Kaichen), избягал от Китай и понастоящем живеещ в Ню Йорк, нежеланието на China Unicom да получава вестниците е в подкрепа на факта, че сега те вече нямат стойност и влияние.
„Тази партия дори не е ползвана с доверие, харесвана или необходима на подчинения си комитет“, посочи той и добави, че статията от първа страница е разкрила „потисническата природа“ на ККП.
Ланг Яоюан (Lang Yaoyuan), зам.-директор на сп. World Chinese Merchants и независим коментатор, понастоящем живеещ в Хангджоу (Hangzhou), пише в блога си за този инцидент. По думите му преди 8 години Пекин се е опитвал да продава партийните вестници, но малцина са проявявали интерес. Той посочва проучване на Китайската академия по социални науки, според което за 50,2% тези издания са безинтересни, а 35% са заявили, че няма да плащат за тях.
Наблюдаващи диспута нетизени отбелязват, че абонаментът за партийните публикации така или иначе е финансиран от парите на данъкоплатците – аспект, който коментаторите не смятат за справедлив. „Ако партийните дейности се плащаха само от бюджета, то „нашата партия“ отдавна да е умряла от глад“, пише потребител.
С разпространяването на новината в блогосферата на Китай някои читатели започнаха да търсят исторически контрасти. Някои нетизени посочват стари статии, според които партийните публикации са си проправили път дори в будистките храмове.
„Без грижата на партията не би имало религиозна свобода или развитие на будизма. Ние вярваме в партията и в Бодхисатва. Абонираме се за партийните публикации, за да развиваме будизма по-добре под ръководството на партията“, е будисткият отговор, предизвикал присмеха и сарказма на нетизените, които задават въпроса дали всички монаси в този храм са фалшиви.
Следвайте "Буднаера" в Телеграм
Ако този материал Ви харесва, помогнете ни да го популяризираме. Благодарим Ви!