Следвайте "Буднаера" в Телеграм

Michael Young

Хората в Укан с предизвикателство към китайския модел

Китайският модел се надигна срещу жителите на южнокитайското с. Укан (Wukan) и за момента победата е за селяните.

„Китайският модел“ е термин, гордо съчинен от експертите по марксизъм в Китайската академия по социални науки. Събитията, довели до тримесечни протести в Укан, са типичен пример за китайския модел в действие.

В Китай местните правителства в действителност са се превърнали в собственици и имат властта да продават земя (или по-точно правото за ползване на земя) на предприемачи.

Местното правителство компенсира фермерите с минимални суми, като впоследствие получава от предприемача 50 пъти повече.

Теоретично жителите на селото би трябвало да получават някакъв дял от продажбата. Поради липса на отчетност и прозрачност, обикновено те получават много малко, а участващите в сделката правителствени чиновници са основните облагодетелствани.

Установено е, че 60-70% от дохода на местното правителство идва от продажбата на земя на предприемачи. Този тип практика не само спомага за забогатяването на чиновниците, но и генерира високи цифри при изчислението на брутния вътрешен продукт, което Китайската комунистическа партия (ККП) използва за оценяване представянето на местните чиновници.

По същество китайският модел е комбинация от политическа диктатура и водения от корупция БВП на всички нива на китайския комунистически режим.

Има многобройни инциденти, при които хора, загубили земята си, протестират, завеждат жалби към централните власти, отказват да се местят и дори се самозапалват в опит да спрат конфискуването на земята им и разрушението на домовете им.

Те се сблъскват с насилствени репресии от местните власти и безразличие от по-висшестоящите. Гневът и възмущението спрямо липсата на справедливост са се натрупали навсякъде в Китай.

Укан


Укан е рибарско село с население от 20 000 души в окръг Лу Фенг (Lu Feng), провинция Гуандонг (Guangdong).

Започвайки през юни 2009 г. жителите на Укан правят 11 посещения до местните и провинциалните правителства с оплакване от ръководителя на селото (и местен партиен секретар) заради извършената от него нелегална продажба на 67 акра земя на хонконгски предприемач. Жалбите им нямат никакъв ефект.

На 21 септември 2011 г. те започват тримесечна борба за правата си с местните полиция и правителство. В процеса полицията бие протестиращите, арестува представители на селото и според сведения изтезава някои от тях до смърт.

Разгневените селяни се вдигат на стачка и протест пред градските власти. Прогонват ръководителя на селото и учредяват собствен автономен комитет, избран от различни семейства чрез гласуване.

При новината за планирани от полицията още арести, селяните барикадират пътя и блокират входовете. Когато полицията отрязва снабдяването им с храна, вода и ток, а въоръжени военни обграждат селото, жителите на Укан са готови да умрат за земята си.

Силата на медиите


Когато британският вестник Daily Telegraph поставя събитията в Укан на вниманието на чуждестранните медии, репортери от Хонконг и други държави се запътват към селото.

Чуждестранните медии са на разположение и жителите на Укан ги третират като свой приятел. За разлика от тях, в този критичен момент китайските медии както винаги запазват мълчание. Те с радост отразяват „Окупирай Уолстрийт“, но не им е позволено да отразяват „Окупирай Укан“.

Селяните създават пресцентър и използват медиите, за да предадат посланието си – че се противопоставят на корумпираните чиновници, а не на ККП.

Това, което обаче предотвратява кръвопролитието в случая, не е това послание. Преди години студентите на пл. Тянанмън държат същата позиция, но движението им е смазано с танкове и куршуми.

Целият процес в Укан е записван на видео и добива светкавична популярност в мрежата. Целият свят гледа.

Безпрецедентни преговори


Ето защо, вместо да пусне въоръжената полиция в селото, провинциалният заместник партиен секретар Джу Минггуо (Zhu Mingguo) идва в Укан и потвърждава основателността на исканията на протестиращите. За пръв път комунистическият режим преговаря с китайския народ.

Джу се съгласява с исканията на селяните, връща земята на селото, премахва полицията и призовава жителите на Укан да се върнат към нормалния си ритъм на живот.

Много наблюдатели са скептични относно развръзката и изразяват мнение, че това е само тактика. Според тях щом репортерите си тръгнат, ККП ще се задейства за разцепване на групата и ще започне индивидуален тормоз и заплахи към участниците в протеста.

Но размириците утихнаха, самоуправленческите комитети бяха разпуснати, а лидерът на протеста стана новия ръководител на селото. Ако партията започне да си отмъщава, хората ще се научат вече никога да не вярват на властите.

Резултатът остави китайския модел вън от играта. Заменя го Уканският модел.


*Майкъл Янг (Michael Young), китайско-американски писател във Вашингтон, пише относно Китай и китайско-американските отношения.

Следвайте "Буднаера" в Телеграм

Ако този материал Ви харесва, помогнете ни да го популяризираме. Благодарим Ви!