Следвайте "Буднаера" в Телеграм
Louis Makiello, Epoch Times
Ефектът на Моцарт
 |
| Учени по цял свят твърдят, че музиката на Моцарт прави хората интелигентни и подобрява здравето. (Otto Erich) |
Възможно ли е в музиката на Моцарт да има още нещо, освен чисто развлекателната й част? Учени по цял свят твърдят, че тя прави хората интелигентни и подобрява здравето. Дори кравите и растенията я харесват. Сега германска компания твърди, че музиката на Моцарт трябва да се пуска при обработката на отпадъчните води. Нека разгледаме различните проучвания върху т. нар. ефект на Моцарт.
Интелигентност
Терминът „ефект на Моцарт“ е въведен през 1995 г. от учени от Калифорнийския университет, които установяват, че студентите се представят по-добре на пространствени тестове за интелигентност, след като слушат музика на Моцарт. Учените опитали и с транс музика, минималистична музика, аудио-книги и инструкции за релаксация, никой от които нямали такъв ефект.
В доклада си, публикуван в изданието Neuroscience Letters, Франсис Раушер, Гордън Шоу и Катрин Ки от Центъра по невробиология на изучаването и паметта пишат, че „36 студенти слушаха 10 мин. Моцартовата „Соната за две пиана“ и изкараха между 8 и 9 точки повече на пространствения тест за интелигентност по скалата за интелигентност Станфорд-Бинет, отколкото след като слушаха запис на инструкции за релаксация или бяха оставени на тишина. Това състояние продължи само 10-15 мин.“
Петдневното проучване, обхванало 79 студенти, отбелязва и „драстично увеличение между първия и втория ден с 62% за групата, слушала Моцарт, срещу 14% за седелите на тишина и 11% за смесената група (в която слушали други стилове музика и записи)“. Проучването заключава, че вероятно реакцията на мозъчната кора към музиката е ключът към „кода“ на вътрешния език на по-висшата мозъчна дейност.
Млекопроизводство
Както посочва испанската медия El Mundo в статия от 2007 г., кравите в испанската ферма „Villanueva del Pardillo“ произвеждали 30-35 литра мляко на ден, в сравнение с едва 28 литра в други ферми. Според собственика Ханс Питер Зийбер това е благодарение на Моцартовия „Концерт за флейта и арфа“, който слушали неговите 700 крави по време на доене. Той също така твърди, че млякото е по-сладко на вкус.
Монаси от Британи, Франция, са първите, открили предпочитанията на кравите към Моцарт, според ABC News. Сега фермери от Израел до Англия пускат класическа музика на кравите си.
Недоносени бебета
През януари 2010 г. сп. Pediatrics публикува проучване на израелски учени, което показва, че Моцарт е помогнал на недоносени бебета да наддадат тегло по-бързо. Изследователите пускали музика на Моцарт за 30 мин. на недоносени новородени в медицинския център „Sourasky“ в Тел Авив в продължение на два последователни дни и сравнили наддаденото от тях тегло с това на друга група бебета, на които не била пускана музика.
Лекарите отбелязали, че слушалите музика бебета били по-спокойни, като така намалили разхода на енергия по време на почивка. Според изследователите това може отчасти да обяснява по-доброто наддаване на тегло в резултат от Моцартовата музика.
Обработка на отпадъчни води
През 2010 г. завод за обработка на отпадъчни води в близост до Берлин изпробва звукова система с музика на Моцарт, създадена от германската компания Mundus. На хранещи се с биомаса микроби е пускана музика от „Омагьосаната флейта“. Първоначално заводът почти се отказал от експеримента след първите няколко месеца. След година обаче, когато станало време да чистят утайката, установили, че трябвало да транспортират само 6000 куб.м. вместо първоначалните 7000 кубика.
Според изчисления на компанията спестените средства възлизат на 10 000 евро от разходите за транспортирането на утайката. От Mundus посочват, че тонколоните им се стремят да възпроизвеждат точно звученето в концертна зала.
Растителен растеж
Растенията са карани да слушат всякакви видове музика още от 70-те години. Някои видове те обичат, а други ги карат да умират. Музиката на Моцарт обаче им е любима.
Един от първите експерименти с растения и музика датира от 1973 г., когато студентката Дороти Реталак използва камерите за биотроничен контрол в Колорадския женски колеж, за да подложи растения на въздействието на две различни радиостанции. В едната камера растенията трябвало да слушат рок музика по три часа дневно. В другата радиото било настроено на стил easy listening за същия период на ден.
Растенията от камерата с easy listening израснали здрави и стъблата им започнали да се накланят към радиото. Слушащите рок растения обаче имали малки листа и се накланяли встрани от него. Те израсли високи и слаби, и повечето от тях загинали в рамките на 16 дни.
Реталак продължила да експериментира с различни музикални стилове. Растенията с накланяли встрани от Лед Зепелин и Джими Хендрикс, но изглежда оценявали органната музика на Бах и джаза. Реталак установила, че техен фаворит била северноиндийската класическа музика в изпълнение на цитра; пълно безразличие било демонстрирано към кънтри музиката.
Лозя
През 2001 г., в търсене на екологичен начин да предпазва лозите си от инсекти, Карло Чиньози поставил тонколони из 24-акровото си тусканско лозе. Той започнал да пуска подбрана класическа музика, в това число и Моцарт, на растенията по 24 часа в денонощие, и забелязал, че лозите като че ли узрявали по-бързо. По думите на Чиньози най-близко разположените до тонколоните лози узрявали по-бързо и предпочитали класическа музика пред поп или рок.
През 2006 г. изследователски екип от Университета на Флоренция направил по-нататъшни проучвания. Според професорът по агрономство Стефано Манкузо третираните със звук лози узрявали по-бързо от тези, които не били изложени на музикални въздействия. Музиката имала положителен ефект и върху растежа на лозите, както и върху общата листна маса на дадена лоза.
Плъхове в лабиринти
Франсис Раушер, един от учените, участвали в първоначалното проучване „Ефектът на Моцарт“ от 1995 г., продължил с изследване на ефекта върху плъхове през 1998 г. Група плъхове били изложени на музика на Моцарт, докато са в утробата и за още 60 дни след раждането си. Установено било, че тези плъхове са по-добри в навигацията в лабиринти, отколкото другите групи плъхове, които са били оставени на тишина, изложени на въздействието на бял шум или на музиката на минималистичния композитор Флип Глас.
Проучването, извършено в Университета на Уисконсин заедно с Десикс Робинсън и Джейсън Дженс и публикувано в сп. Neurological Research, съобщава: „На третия ден плъховете, изложени на творби на Моцарт, стигаха до края на лабиринтите по-бързо и с по-малко грешки от тези в другите групи. До ден пети разликата се увеличи. Това предполага, че многократното излагане на въздействието на сложна музика води до подобрение в процеса на изучаване при плъховете в пространствено-времевия му аспект, което наподобява установените при човека резултати.“
Учените все още търсят обяснение
Учените отдавна търсят обяснение за явната власт на Моцарт над хора, животни и растения. Според някои теории Моцарт включва в творбите си редицата на Фибоначи – математическа формула, срещана навсякъде в природата. Други твърдят, че присъстващите в музиката му честоти оказват ефект върху всички живи организми.
В последно време ефектът на Моцарт се е превърнал в нещо много повече от чудата научна теория. Днес на него лежи цяла индустрия – имаме Моцарт за бебета, оризово вино, ферментирало под звуците на Моцарт, Моцартови банани (да, в Япония има всякакви неща), да не говорим за Моцарт за кучета и котки. Изминахме дълъг път, откакто пианистът Глен Гоулд – интерпретатор на Бах – се зае да пуска Малер на крави и опера на слоновете.
И така, кое е чист маркетинг и кое е научно издържано? Трябва ли бременните жени да ходят на концерти? Трябва ли родителите да изключват MTV и да пускат диск на „Омагьосаната флейта“ на отрочетата си? Каквито и да са ползите, от това няма нищо за губене.
Следвайте "Буднаера" в Телеграм
Ако този материал Ви харесва, помогнете ни да го популяризираме. Благодарим Ви!