Следвайте "Буднаера" в Телеграм
Yi Fu, pureinsight.org
Класическата наука под въпрос, заражда се нова (Част 1 от 3)
Френският физик Ален Аспект и неговият екип извършват успешен експеримент през 1982 г. и доказват съществуването на едно явление, наречено "квантово заплитане", наблюдавано сред частици на подмикроскопско ниво. Това откритие оказва силно въздействие върху научни, философски и религиозни кръгове, тъй като поставя под въпрос днешните западни научни възгледи и концепции за света...
В квантовата механика две или повече частици, които имат един и същ произход, изглежда да имат някакъв вид връзка, или заплитане, въпреки че могат да бъдат пространствено разделени една от друга. Тази връзка не изчезва, независимо колко голямо е разстоянието между частиците. Ако се окаже въздействие върху едната частица, другата реагира незабавно на това въздействие.
Квантовото заплитане е потвърдено експериментално в много лаборатории по света. Много учени считат квантовото заплитане за едно от най-важните открития в последните няколко десетилетия. И въпреки хората да не разбират точното му предназначение, то вече е оказало силно въздействие в различни области, като философията, науката и религията. Също така, то поставя под въпрос приеманите до сега западни възгледи за науката.
I. Вселената е едно неразделно цяло
Откриването на квантовото заплитане показа, че съвременните западни възгледи сред научното общество имат ограничения. От времето на Декарт, Галилео и Нютон доминиращото световно виждане на западната наука е, че Вселената е като една огромна машина, която няма нито съзнание, нито цел. И че взаимодействията между съставящите я частици са ограничени от времето и пространството (т.е. че са локални явления), както и че цялото може да бъде разбрано чрез изучаване на отделните му части, тъй като цялото представлява просто сумата от всичките му съставни части.
Този тип наука е позната също така като Нютонова или класическа наука. Нютоновата наука се е развивала в съответствие с тези виждания. Цялото се разделя на по-малки части и чрез изучаване на отделните части може да се разбере цялото. Типичен пример за това е производството на машини, където една машина е съставена от много части. Този вид научни възгледи счита дори човешкото тяло за машина. На този принцип е основана и развита западната медицина - „при главоболие, лекувай главата; при болка в крака, лекувай крака."
Квантовото заплитане обяснява съществуването на „призрачна активност от разстояние", за каквото обяснение е подозирал и Алберт Айнщайн. То надминава нашето четириизмерно пространство. Квантовото заплитане не е локално явление и ни казва, че в пространствата на Вселената е възможно взаимодействие между материята в нея.
Тези нелокални свойства на квантовото заплитане показват, че всички неща носят в себе си качествата на цялото. С други думи, в основата си нелокалността на квантовото заплитане означава, че ако две частици в една система са разделени, като частицата А е тук, а частицата Б е някъде много далече (например на десетки хиляди светлинни години разстояние), тогава когато се окаже някакво въздействие върху частицата А, то частицата Б ще реагира също на това въздействие. Като тази реакция е мигновена. Няма значение на какво разстояние са двете частици; едната частица ще реагира винаги, когато върху другата е оказано въздействие. Иначе казано, което се случва на едно място оказва мигновено влияние на друго, много по-далечно място. Това иде да покаже, че някои неща може да изглеждат независими едно от друго, но те всъщност да са свързани по неизвестен за нас начин.
Нелокалното свойство показва, че между отделните обекти има връзка, за която все още не се знае от съвременната наука. Целостта на едно нещо е повече от сумата на всичките му съставни части. Това е в противоречие с хипотезата на класическата наука. Така съществува мнението, че класическата западна наука може да види само отделни точки в равнината, но не и цялата равнина; само отделни дървета в гората, но не и цялата гора. Докато в традиционните китайски философия, наука и медицина винаги се е наблягало на цялото.
Квантовото заплитане показва, че Вселената е едно цяло, че нещата в нея са неразривно свързани от незнайни фактори, и че цялото е повече от сумата на съставните му части. Всичко това противоречи на отправната точка в класическата западна наука и поставя сериозни въпроси относно валидността на общоприетите западни разбирания за света.
(Следва Част 2 от 3)
Следвайте "Буднаера" в Телеграм
Ако този материал Ви харесва, помогнете ни да го популяризираме. Благодарим Ви!