Lin Hui, Kan Zhong Guo

Двама гении с различна съдба

(Фу Чонг, пианист / снимка: Интернет)

Фу Чонг (Fu Chong), изтъкнат музикант, напуснал Китай в края на 50-те, бе обявен от американското сп. Time за „най-великия китайски музикант в съвременната ера“. Той е роден през 1934 г. в Шанхай и е най-големият син на известния китайски преводач Фу Лей (Fu Lei). На тригодишна възраст Фу Чонг проявява необикновена страст към музиката. Той започва да свири на пиано, когато е на 7 години и половина. Негов учител по музика е Марио Паци (Mario Paci), диригент на Шанхайския оркестър на общинския съвет. Марио Паци е бил ученик на италианския диригент и музикант Ференц Лист. Три години по-късно Фу Чонг започва музикални уроци при руската музикантка г-жа Ада Бронщайн.

Надареният с изключително разбиране за музиката Фу Чонг проявява талантите си от самото начало. Той е много прилежен и се упражнява на пианото по 7-8 часа дневно. През 1953 г. печели трета награда в пиано рецитал на четвъртия младежки карнавал в Румъния. Две години по-късно, на петия международен пиано рецитал с произведения на Шопен във Варшава, той печели трета награда и е близо до първо и второ място. Фу Чонг печели и наградата „Мазурка“ за най-добър изпълнител. Това е първият път, когато азиатец прави такова изключително представяне в състезанието „Шопен“ – там изключителният му талант привлича най-голямо внимание. Вероятно поради тези негови постижения през 1954 г. той е изпратен в Полша, за да продължи обучението си.

Друг гениален изпълнител е жена на име Гу Шенгинг (Gu Shenying), която е живяла по същото време и семейството й е познавало Фу Ченг. Тя е родена през 1937 г. в Шанхай, като и двамата й родители са добре образовани. На пет години Гу Шенгинг се записва в основното училище на Джонгши (Zhongxi), където взима уроци по пиано. Същевременно взима уроци по музикална теория от Ма Гешун (Ma Geshun) и по литература от Фу Лей. Гу Шенгинг е с голям музикален талант и чрез насоките на преподавателите си и собствената си усърдност се класира първа на всеки пиано рецитал в Шанхай от трети клас.

През 1953 г., на 16-годишна възраст, Гу Шенгинг започва да участва в концерти. Тя се явява с Шанхайския оркестър за пръв път и жъне огромен успех. През следващата година е соло пианист на Шанхайския оркестър; хората стават да аплодират на крака два или три пъти след спускане на завесата. На 18 години тя провежда първия си солов пиано концерт в Шанхай и получава ентусиазирани отзиви след всяко свое представяне.

През 1957 г. 20-годишната Гу Шенгинг печели първа награда в шестия световен младежки карнавал в Москва. Над 40 съдии описват изпълнението й като „чудо“ и „невероятно“. През 1958 г. тя печели първа награда сред жените пианисти в 14-тото международно музикално състезание в Женева. Някои я определят като роден изпълнител на Шопен и перфектна комбинация от образцова техника и дълбока мисъл. След като печели тази награда, Гу Шенгинг е поканена от полското правителство да свири на турне в Полша, където й дават най-ценния подарък в живота й – гипсова отливка от ръката на Шопен.

Фу Чонг и Гу Шенгинг – двама гении на пианото, чиито музикални изпълнения са им спечелили много признания, водят различни животи. В момента единият живее щастливо със съпругата си, докато другият е завършил своя път в унижение.

За да открием причината за това, трябва да започнем историята с чистките, инициирани от Китайската комунистическа партия (ККП). През 1957 г. ККП стартира „антидяснто“ движение, за да преследва интелектуалците. Много образовани хора със съвест са класифицирани като „десни“. Сред тях са бащите на Фу Чонг и Гу Шенгинг. По това време Фу Чонг е в Полша и тъй като не желае да бъде зле третиран от комунистическия режим, напуска Полша и заминава за Англия. Оттогава той губи всякаква комуникация със семейството си. Не успява да види баща си даже преди неговата смърт.

За Гу Шенгинг вече няма живот сред аплодисменти. Животът й се променя с ареста на баща й и хвърлянето му в затвора. Тя живее в страх. Освен ходенето на работа – в Шанхайския оркестър, на часовете по политическо обучение, тя се крие в дома си със своите майка и брат.

Двамата пианисти обаче ги очаква по-голямо нещастие.

През 1966 г. започва Културната революция. Гу Лей не може да понесе побоите и унижението от червените гвардейци и се самоубива заедно с жена си. Два месеца по-късно, когато Фу Чонг чува тази новина от приятел във Франция, той избухва в сълзи и припада.

По това време Гу Шенгинг е в Китай и е изправена пред много проблеми. През януари 1967 г. тя е дадена на „събрание за критика“ за това, че е „реакционер“. Казват й да признае престъпленията си, че е изпълнявала чуждестранна музика, и я подлагат на унижения. Обявяват я за „типичен предател с международни връзки“ и „ревизионист“. Обидите и класификациите се стоварват върху тази жена, която знае само музика и нищо за класовата борба.

В същата нощ 30-годишната Гу Шенгинг, заедно с майка си и брат си, избира да напусне този грозен свят. Една талантлива жена и гений на пианото умира, като оставя след себе си само тъжното си минало, предизвикващо въздишки у следващите поколения.

За щастие все още можем да слушаме прекрасната музика от Фу Чонг. Вероятно съдбата е тази, която го кара да избяга от Китай и му помага да избегне ужасяващата класова борба на китайските интелектуалци. Не е трудно да си представим, че ако гений като Фу Чонг се бе завърнал в Китай, съдбата му нямаше да е много по-добра от тази на Гу Шенгинг. Дали той щеше да води потаен живот, или би избрал да е като баща си или като Гу Шенгинг, отдали живота си в знак на протест? Вероятно днес подобни размишления вече нямат смисъл. Но може да се каже, че бягството на Фу Чонг е късмет. Дали Гу Шенгинг не е съжалявала, че не е поела по същия път преди много години?

Следвайте "Буднаера" в Телеграм

Ако този материал Ви харесва, помогнете ни да го популяризираме. Благодарим Ви!