Следвайте "Буднаера" в Телеграм

Шанхайската фондова борса не показва напредък за последните десет години

Zhang Jinglun, Epoch Times

Сред многото шум за високоскоростния икономически растеж на Китай фондовата борса в Шанхай се върна там, където беше преди десет години: На 29 декември 2011 г. шанхайските A акции приключиха на 2173,56, което е по-ниско от най-високата им точка 2245,43 през 2001 г. Инвестиционните разходи, инфлацията и манипулирането на пазара доведоха до несправедливост за инвеститорите.

Финансиране на държавни предприятия

Целта на IPO (първично публично предлагане) на развитите пазари в Съединените щати и Европа е да осигури финансиране за успешни или обещаващи компании, като в същото време се възнаграждават акционерите за техните инвестиции.

Фондовият пазар в Китай бе създаден с цел получаване на финансиране за държавните компании, независимо от тяхното представяне или обещание. На 15 юли 1999 г. тогавашният премиер Джу Ронгджи (Zhu Rongji) по време на среща с провинциални управители и правителства на държавните ведомства предложи да се приложат три плана, които да помогнат на държавния бизнес да се измъкне от трудното финансово положение. Единият от тези планове бе събиране на финансиране чрез първично публично предлагане.

Първичните публични предлагания доведоха до експлозивния ръст през последното десетилетие в общата пазарна стойност на Шанхайската борса, въпреки че цената на фондовия пазар не се увеличи.

Според данни от Juling Information Technology Co в Шенджен преди десет години е имало 1073 изброени компании в индекса на Шанхай с обща пазарна стойност от 688,2 милиарда долара. Сега има над 2300 компании с обща пазарна стойност от 4.2 трилиона долара.

През последните три години индексът на Шанхай събра 146,37 милиарда долара чрез първични публични предлагания, 56% повече от тези на фондовия пазар в САЩ и 115% повече от пазарите в Западна Европа. Дори по време на продължителния мечи пазар от 2011 г. имаше над 250 първични публични предлагания.

Близка до нулата възвръщаемост на инвестициите

През последните десет години цените се повишиха значително в различните стокови пазари в Китай. Цената на свинското месо например се е увеличила от около 6 юана/джин (2.9 лв./кг) до 16 юана/джин (7.8 лв./кг), което представлява увеличение от 266%. В сравнение със златото, среброто или суровия петрол, китайският фондов пазар има най-лошата възвръщаемост на инвестициите (ROI).

Международната цена на златото на Нюйоркската фондова борса затвори на 272.3 щ.д./унция на 15 юни 2001 г. На 13 декември 2011 г. цената на златото затвори на 1666.8 щ.д./унция или с увеличение от 612% за период от 10 години. Среброто поскъпна от 4.4щ.д./унция на 15 юни 2001 г. до 31.4 щ.д./унция на 13 декември 2011 г., което представлява увеличение от 714%. Цената на суровия петрол се увеличи от 28.51 щ.д./барел на 15 юни 2001 г. до 98.2 щ.д./барел на 13 декември 2011 г. или увеличение от 344%.

Нетното увеличение на цените на китайския фондов пазар е 0%, което означава, че средната номинална печалба през последните десет години е 0%. Като се вземат предвид инфлацията, таксите и други разходи за услуги, инвеститорите получават отрицателна рентабилност.

На 13 декември опитен инвеститор, г-н Чен, коментира пред репортер на Changjiang Daily: "Китайският фондов пазар принуди инвеститорите да правят спекулации. Теорията за дългосрочната печалба винаги е била трагедия за китайските инвеститори."

Малко дивиденти

Дивидентите не компенсират лошото представяне на акциите за средния инвеститор.

Според статистика на Института за сигурност към Фуданския университет от 2005 г. до 2009 г. компаниите, които са били в състояние да изплащат дивиденти на инвеститорите, са били съответно 45%, 50,22%, 51,85%, 52,35% и 48,52% от общия брой дружества.

През 2010 г. сред 2175 котирани на борсата дружества 117 компании са имали финансови загуби, а 798 фирми не са изплатили дивиденти. Освен това, до края на 2010 г. е имало повече от 414 компании, които са били регистрирани за повече от 5 години и не са раздали дивиденти, в това число 136 фирми с печалба.

Според публикация на Economic Information Daily от септември, натрупаните парични средства под формата на дивиденти са били 284 млрд. щ.д. (след данък дивиденти) при А акциите за 21 години от 1990 до 2011 година. Средният индивидуален инвеститор не притежава много от А акциите. Според разчети на индустрията паричните дивиденти, получени от нормални индивидуални инвеститори, не трябва да са повече от 85 млрд. щ.д. Но таксите и комисионите за търговия, които са платени от индивидуалните инвеститори, са над 158 млрд. щ.д. през тези 21 години, според китайската комисия за регулиране на ценните книжа (CSRC).

Дивидентите не са били достатъчни за покриване на разходите за борсова търговия.

Манипулиране на пазара

На 9 декември CSRC отчете най-големия по рода си случай на манипулиране на пазара.

Той включва обща стойност на транзакцията 9 трилиона долара, 552 акции, 8 компании за инвестиционни консултации, 9 свързани с ценните книжа телевизионни програми, 10 къщи за инвестиции и повече от 30 анализатори на акции.

Според публикация на Shanghai Securities News бившият президент на финансовата фирма за ценни книжа Guangdong Zhonghengxin отворил 112 банкови сметки и 145 сметки за ценни книжа в 44 компании за ценни книжа на името на повече от 70 лица и мобилизирал над 315 милиона долара, за да закупи предварително избрани акции.

След това фирмата се свързала с инвестиционни дружества и с повече от 30 борсови анализатори, записала програми, които препоръчвали предварително избрани акции, и закупила време, за да излъчва програмите по телевизията. След излъчване на телевизионните програми дилърите бързо продали предварително избраните акции и реализирали печалба.

Анализатор от China Merchants Securities, който предпочита да остане анонимен, заяви пред ​​Epoch Times, че тази ситуация не е рядкост - в манипулирането на фондовия пазар в Китай участват дори повече средства и по-големи групи.

Следвайте "Буднаера" в Телеграм

Ако този материал Ви харесва, помогнете ни да го популяризираме. Благодарим Ви!