Следвайте "Буднаера" в Телеграм
Лили ЧУ, Epoch Times
Китай: Фестивала на фенерите
 |
| Фестивала на фенерите 2011 г., Тайван. Снимка: Билун Сун /Epoch Times |
 |
| Танцът на Дракона по време на празника на фенерите в Тайван. Снимка: Билун Сун /Вели |
 |
| Юансяо - варени топки от оризово брашно. Снимка: Дэвид У /Epoch Times |
Според китайските традиции, новогодишните празненства продължават до фестивала на фенерите, който отбелязва на 15-я ден от първият лунен месец.
Юансяо е другото име с което е известен фестивала на фенерите. През 2012 година – годината на Дракона, той ще се отпразнува на 6-ти февруари.
Съществуват много истории за произхода на този празник. Една от тях датира от времето на Цин Шихуан (259-210 пр. Хр.), първият император, който обединил страната.
Вярвало се е, че Богът на Небето се е родил на 15-я ден от първия лунен месец. Тъй като Богът на Небето контролира съдбата на човешкия свят и решава кога ще има суша, бури, глад или чума по човечеството, в този ден императорът винаги се молил на Бога на Небето за хубаво време и добро здраве.
Друга популярна история е за това, как император Минди (28-75 г. н.е.) от източната династия Хан, изпратил учен в Индия, за да получи будиските писания.
След дългото няколко хиляди километра пътешествие, ученият се върнал и донесъл писанията на 15-я ден от първият лунен месец. Императорът бил толкова доволен, че заповядал на хората още същата вечер да запалят фенери, така както било казано, че сиянието на Буда може да разсее тъмнината.
От тогава нататък всеки император на този ден устройвал великолепна церемония. По време на династията Танг (618-907 н.е.) фенерите били оставяни да висят в продължение на три дни, а по време на династията Сун (960-1279 н.е.) в продължение на пет.
В последствие фестивалът на фенерите добил огромна популярност и започнал да се отбелязва от хора от всички социални прослойки. За фенерите се използвало разноцветно стълко и дори нефрит, на които били изобразени герои от народните приказки.
В днешно време, запалването на фенерите в 15-я ден от първия лунен месец се е превърнало в огромно събитие за Китай. Това е и първата нощ в годината, в която има пълнолуние.
По този повод се окачат хиляди цветни фенери и хората се радват на ярката им светлина нощем, което е невероятно зрелище. Членовете на семейството се събират заедно, за да се насладят в тази прекрасна атмосфера на юансяо.
Историята на юансяо
Повечето китайсци и до сега наричат празника на фенерите Юансяо. Юансяо са малки топки от лепкаво оризово брашно с различен пълнеж.
Юансяо е името на придворна готвачка, която умеела да приготвя вкусни пелмени за импертор Уди (156-87 пр. Хр.). След като била взета в двореца, тя загубила всичките връзки с родителите и сестра си, тъй като на дворцовата прислуга било забранено да се вижда със семейството си.
Тя страдала толкова много, че веднъж не издържала и се разплакала в градината. Министър Донг, който събирал сливови цветя за императора видял тъжната Юансяо. След като чул разказа й, Донг обещал да й помогне.
На следващият ден Донг поставил маса и стол на пазара и се престорил на гадател. Всеки, който идвал при него, за да научи съдбата си, изтеглял бамбукова пръчка с предупреждение за „запалване на 16-то число от първият месец”. Това предизвикало голямо безпокойство сред хората.
Техните страхове стигнали и до император Уди, който също започнал да се притеснява. Той събрал всички министри в двореца и ги попитал за съвет. Всички министри мълчали, тъй като били твърде изплашени, за да вземат решение.
Тогава министър Донг предложил: „Богът на Огъня обича сладки кръгли пелмени. Можем да помолин Юансяо да ги направи и в нощта преди 16-тото число на месеца да отслужим церемония. Всички граждани трябва да дойдат на нея със запалени фенери, за да предотвратим нещастието. Така ще изглежда сякаш всички ние горим. Нефритеният император е много състрадателен и може да спре Бога на Огъня”. Император Уди останал много доволен от предложението на Донг и заповядал да се изпълни съвета му.
Вечерта на 15-тото число улиците се напълнили с хора. Юансяо също излязла на улицата заедно с другите придворни момичета. Всяка от тях държала голяма чиния пълна с пелмени, направени от Юансяо, със закачен фенер на дълга бамбукова пръчка висяща от единия край.
Когато родителите и сестрата на момичето видели фенера с двата йероглива, обозначаващи името Юансяо, те започнали да я викат силно по име. Така Юансяо намерила родителите и сестра си, и семеството отново се събрало. От този ден нататък, пелмените на Юансяо се превърнали във важна част от фестивала на фенерите и останали така и до днес.
Следвайте "Буднаера" в Телеграм
Ако този материал Ви харесва, помогнете ни да го популяризираме. Благодарим Ви!